Леля Добринка живеела в Люлин и за да и е гадно работела чааак някъде около завод Електроника, пак за да и е гадно.
За да е изтормозена и каталясала всеки ден. Най-често пазарувала от Кирков, за да мъкне по-дълго пазарските чанти и ....да и е гадно...
Една мразовита ноемврийска вечер, леля Добринка вървяла, огъната като въдица, под тежестта на битейските къхъри, вятърът прежулвал лицето и тъкмо пресмятала колко сол ще трябва на туршията, когато от тъмното пред нея изскочили двама младежи.
Пъпчиви, дрогирани и премръзнали...
- Шшшш, краво! Ела ма!
- Ела тука шtиeбamaйkata, дърта брантийо! - заговорили тинейджърите леля ти Добринка...
Жената нищо не отвърнала само ускорила крачка.
- Ама, краво, щи седна на лицето ма! Щъ eбъ в устата докат фръкнеш! Щъ изнасиля, kуpbo!
- Ще смачкам, ма - заканил се през зъби по- едрия от двамата.
- Щи потроша ребрата, щи права главата поликлиника, ма! Ела, ма, ела ти размажем тъпата мутра дебела.
Леля Добринка спряла,осъзнавайки прекрасно, че с двайсетте кила зелки няма шанс да избягя.
- Добре де, разбрах. Ти искаш да ме изнасилиш, а ти искаш да ме пребиеш, нали така? Айде помогнете на лелявиДобринка да качи зелето до вкъщи, ша ви сипя по една ракийка, ша ви резна по една салатка и кой за каквото е дошъл...Става ли?
Тинейджърите се спогледали и веднага се съгласили. Нямали други ангажименти за вечерта и приели предложението, като веднага притичали да отменат с торбите уморената жена.
Чичо Добри, съпруг на леля Добринка от 36 години, бил огромен, необезкосмен българин, който щом свършел работа в касапницата на пазара се отдавал на единственото си хоби - да прелива виното от дамаджаните по шишетата и обратно. Тъкмо се секнел в окървавената престилката/не я свалял и вкъщи/, когато се званнало на вратата. Чичо Добри заклатил сто и шейсетте си кила да отвори.
- Добринке кви са тия двамата, ма? За кво не ме извика ми плащаш на хамали да ти качват зелето?
- А тия не са хамали, Добри, не са. Ей тоя - казала леля Добринка , като посочила по-хилавия - иска да ме eбe, а другия - посочила тя по-ячкото момче- иска да ме пребие...
Чичо Добри врътнал ключа и въздъхнал тежко. Хванал тинейджърите за яките и ги помъкнал навътре.
- Тоя ли беше бияча?
- попитал, докато засувал яката на едрия до задушаване.
- Тоя...тоя, Добри...Каза, че ще ми скача на главата...
Добри си поел дълбоко въздух и набил с цялата си тежест една глава на побойника. Младежът се свлякал в несвяст. Чичо Добри го вдигнал и започнал да го навива като персийска пътечка за пране. Скочил му веднъж трупешката и след като се уверил, че побойникът няма вече нито един здрав зъб, повикал с жест изнасилвача да го последва в спалнята.
- Тоя ли беше ебача, Добринке?
- Тоя...тояр Добри...Каза че таковаа...докато фръкна....
Чичо Добри не казал нищо повече и директно засурнал обезумелия от ужас младеж към спалнята.
По пътя, изпод престилката, измъкнал своя трийсе и един сантиметров ***, деформиран от вени и хематоми и започнал да го подготвя за предстоящата любовна игра... Тук е мястото да добавим, че главата на чичоДобревия *** била подобна на детска ръчичка стиснала портокал /както се казва/....
Виковете, които се чували от съпружеските покои били ужасяващи. След двадесетина минути чичо Добри се показал зачервен и плувнал в пот. Огледал са за жена си и се провикнал:
- Добринкееееее, я ми дай онова швейцарското ножче, дет ми го подариха кумовете, да цепна няколко сантима, че нищо не става!....
Младежът изнасилвач през сълзи, със задавен глас, проплякал:
- Чичо Добри, бе....чичо Добри.....Като човек ти се моля.....Нека опитаме още един път!!!
Вечер. Младеж се качва на влака. Намира спалното купе, там седи стар евреин.
Време е да спят. Лягат. Момчето пита:
- Кажете, ако обичате, колко е часа?
Евреинът мълчи.
Момчето отново:
- Извинете, колко е часа?
Евреинът отново мълчи.
Младежът си казал: ,,Майната ти!" И легнал да спи.
Утро.
Последна спирка. Момчето пита евреина:
- Кажете ми, ако обичате, защо вчера не ми казахте колко е часа, след като много добре видях, че имате часовник?
Евреинът му отговорил:
- Разбирате ли, ако ви бях казал часа, вие щяхте да ми отговорите ,,благодаря", аз щях да ви кажа ,,моля", щяхме да започнем оживена беседа до 2 през нощта и нямаше да се наспя. Но не това е главното. Ще пристигнем в града, аз, както е редно при запознанство ще ви дам телефон и адрес, вие отивате в хотел, там места няма, звъните ми и аз, разбира се, ви каня у дома. Но и това не е най-главното.
Главното - аз имам красива дъщеря. Вие ще я съблазните, тя ще забременее, вие ще се скриете, аз трябва да ви търся по целия свят. Ще ви намеря - но не това е главното.
Главното - защо ми е на мен такъв зет, който даже часовник няма?!...