- Глей ся – започна Тошо Компира, наричан от приятелите си почтително „Дон Компирини”
– Искам да ми направиш един малък ремонт на басейна.
Строителят кимна.
- Значи, махаш тръбата за пълнене и канала… Така. И после слагаш….Момент – Компира набра бързо номер на мобилния и когато му отговориха, продължи – Та- слагаш тук отгоре една тръба, през която басейнът да може да се напълни за четири часа (нали имаш там разни инженерчета, нека изчислят каква точно). После долу, до самото дъно, монтираш друга, през която да може да се изпpaзни за осем часа – ще я сметнете там. Дотук ясно ли е?
- Да, господин Компиров, обаче ще пострада римската мозайка по стените, а и монтирането на филтъра…
- Нищо няма да монтираш – отваряте двете тръби и засичате за колко време ще се напълни басейнът. А - и друго – сложи някого на водомера да види колко вода ще изтече през това време, че задачата има и второ подусловие….После ще оправите всичко, аз плащам.
Строителят отвори уста да възрази още нещо, но Компира го отпрати с властно махване на ръка.

После влезе в къщата и отиде в кухнята, където трима души от охраната му седяха около маса, на която имаше голяма купчина ябълки. В единия ъгъл лежеше отворен сборник със задачи по математика.
- Е? – строго попита Компира – Колко?
Тримата уплашено се свиха.
- Питам ви – колко са ябълките?
Единият плахо се обади:
- Ама то много сложно бе шефе! Чуй сам – Стоян изял пет ябълки повече от Иван, но три по-малко от Петър, а Петър изял пет пъти повече ябълки от Иван…Ох, обърках се.
- Не ме интересува! Колко са били ябълките – нали това се питаше в задачата?
- Да…- въздъхна другият – четири пъти го проиграваме от сутринта и все не излиза. А и аз все съм „Петър” – три пъти ходих до тоалетната вече. Шефе, нареди им поне периодично да се сменяме, а?
- Вижте какво… - започна Компира с онова съсредоточено изражение, което караше враговете му да треперят – ако до обед не ми кажете колко са били ябълките, продължаваме със зелки, докато ушите ви станат като на зайци. Ясно ли е?
Тримата въздъхнаха и кимнаха. Компира излезе отново на двора и извади мобилния:

- Мечо, ти къде си сега? В Горна Оряховица, да, добре. В товарен влак, нали? Аха, добре…А машинистът? А, седи вързан до тебе и ти подсказва. Добре, ей сега ще ти се обадя пак.
После той набра друг номер.
- Глиган, в Русе си, нали? Добре. В локомотива на пътнически влак нали…? Е, как така в товарен? Какво значи „нямало”? В условието на задачата ясно пишеше „а в същото време от Русе срещу него тръгнал ПЪТНИЧЕСКИ влак с шестдесет километра в час”… Не, не експрес, пътнически…Добре де, както и да е. Машинистът е до тебе, нали? Добре. След десет минути тръгваш и внимавай да поддържаш скоростта точно. Щом видиш насреща си друг влак (ще го кара Мечо) – скачате всички от кабината. Ясно?
Чул потвърждение, Компира набра отново подчинения си в Горна Оряховица и му нареди каквото и да става, да се движат с четиридесет километра в час, а като видят Глигана, да скачат. После прибра телефона си успокоен – къде точно ще се срещнат влаковете (както се питаше в задачата), щеше да разбере довечера от новините.

Компира избърса потта от челото си и мислено въздъхна: „Каквото и да ми струва, ще го докарам аз моя малоумник поне до осми клас. Аз не успях, но поне нека детето да се изучи и да стане човек…”
И докато си представяше (с голяма мъка) сина си като интелигент, едно копие прелетя над оградата и се заби в земята на три метра от него. Компира подскочи и заопипва джобовете си за оръжие. В същото време над оградата се показа кръглото лице на Миро Митницата, комшията му.

-А-а, Тоше, извинявай – без малко щеше да стане беля. То уж оградите ни високи, с хеликоптер не можеш да видиш какво става зад тях, ама на…Хем им казах да внимават.
- Да не си играете на индианци? – изръмжа поуспокоен Компира.
-Какви ти индианци… -въздъхна Митницата – Дъщерята има да учи за битката при Клокотница, а то детето откъде да знае – нито Рамбо е участвал там, нито Брус Уилис… Та разделих на две охраната – да й го покажат малко така – по-нагледно.
- Хм, я да взема да пратя и моя да погледа, а? – предложи Компира – Отдавна не са го изпитвали по история.
- Прати го, няма проблем – прие Митницата – абе, то нашата се е видяла вече – така ще се бъхтим всеки ден докато сме живи – но поне децата да станат хора…..

Компира кимна – така си беше – а после се качи в джипа и отиде да купи още ябълки. Или може би зелки, кой знае.
Две мутри намират пингвин и звънят на шефа:
– Ало шефе, тука намерихме един пингвин, кво да го праим!?
– Водете го в Зоопарка.
На следващият ден:
– Алошефе, тоя пингвин кво да го праим!?
– Нали ви казах, водете го в Зоопарка.
На следващият ден:
– Ало шефе, тукаа...
– Водете го тоя пингвин в Зоопарка бе идиot!
На четвъртият ден:
– Ало шефе...
– Кажи бе.
– Тука тоя пингвин кво да го праим!?
– Нали ти казах да го водите в Зоопарка!
– Е да де, ма вече 3 дена го водим в Зоопарка, не мое ли неска на кино!
Надпис в нюйоркски магазин: "Ако не намерите това, което търсите, обезщетението е 100 долара. "
Влиза българин и иска черен пpeзepbatиb. Събират се продавачи, шефове на търговски зали, управителят, обръщат целия магазин наопаки - няма и няма черен пpeзepbatиb. Дават на нашенеца 100 долара и го питат:
- Кажете ни все пак, как се сетихте да търсите черен пpeзepbatиb?
- А, баджанакът почина, та исках като се върна в България, да поднеса на балдъзата моите съболезнования.
Брокерска фирма решава да назначи нов шеф, който да въведе ред и да раздруса остарялата система.
Назначават млада блондинка със славата на ‘уволнява на място’ шеф. Блондинката тръгва по офисите и до първия офис вижда мъж да стои и да се подпира на вратата. С два скока е при него:
-„Ти, да ти…колко пари изкарваш на месец?”
-„400лв, защо?” Блондинката се бърка и вади 400лв.
-„Ето ти месечната заплата…изчезвай…и да не съм те видяла повече в офиса.” Блондинката се чувствува на върха след първото си уволнение и се обръща уверено към всички в офиса, които вече са онемели, тотално.
-„Това да ви е за урок!” - и после бързо избира една брюнетка.”
-„От днес, ти ще изпълняваш неговите задължения! Ясна ли съм?”
Брюнетката намира сили и казва:
-„Ами…аз и понятие си нямам… от разнасяне на пици.”
Един ден Петър влиза в магазин за домашни любимци с намерението да си купи папагал.
Продавачът му показва секцията за папагали и го подканва да си избере един.
- Каква е цената на жълтия? - интересува се Петър.
Продавачът отговаря, че струва 2 хил. лв. Мъжът е, меко казано, шокиран и пита продавача каква е причината пернатото да струва толкова скъпо.
- Този папагал е много специален. Той може да пише изключително бързо.
- А колко е зеленият? - любопитства Петър.
- Цената му е 5 хил. лв., защото умее да пише, да отговаря на телефонни обаждания и да си води бележки. - отвръща продавачът.
- Добре, а какво ще ми кажеш за червения? - пита Петър.
- Червеният струва 10 хил. лв. - без колебание заявява продавачът.
- Е как може, какво толкова прави той? - вече съвсем озадачен пита Петър.
- Не знам, но другите два папагала му викат "шефе".
Петима канибали започват работа в много голяма IT фирма.
Първият работен ден ги вика генералният директор и им казва:
- Сега сте част от отбора. Заплатата тук е висока, 5000 долара, вие можете да обядвате в служебния стол - а, така и нашите сътрудници няма да се тревожат...
Канибалите обещават никого да не пипат. След месец генералният директор отново отива при тях и им казва:
- Вие изпълнявате отлично работата си, аз съм много доволен от вас, но вчера изчезна чистачката и веднага се забеляза, целият офис вече е мръсен. Случайно да знаете какво е станало?
Канибалите се кълнат, че нищо не знаят за това. След като директорът си отива, главният на петимата канибали пита другите:
- Е, и кой я изяде?
- Мън-мън! - и единият си признава:
- Ами аз...
- Идиot! Ние цял месец ядохме специалисти по пазара и рекламата, регионални мениджъри, бренд-мениджъри и всякви' други длъжности от администрацията и никой нищо не забеляза! За чий тогава ти беше, да изядеш баш чистачката?
Шеф събрал работниците си.
- Имам лоши новини. Заради икономическата криза ще трябва да уволня един от вас.
- Мен не можеш да ме съкратиш, аз съм малцинство. - казал циганина.
- Аз съм жена и ще те съдя за шовинизъм. - отговорила секретарката.
- Само ме пипни и отиваме в съда заради расова дискриминация. - казал мюсюлманина.
- Опитай, ще те съдя за дискриминация заради годините. - казал 70 годишният бригадир.
Всички погледи се насочили към младият здрав работник на средна възраст. Поогледал се и тихо казал.
- Напоследък нещо ми се струва, че съм гeй!
Жена ми и аз купихме от колата сандвич в Макдоналдс и аз подадох банкнота от 5 долара.
Нашата обща сума беше $4,25, така че подадох и 25 цента.
Момичето каза, "Давате ми твърде много пари."
Казах: „Да, знам, но по този начин можете просто да ми върнете един долар“.
Тя въздъхна и отиде да повика мениджъра, който ме помоли да повторя молбата си.
Направих го, той ми върна 25-те цента и каза: „Съжалявам, но ние не правим такива неща.“
След това касиерката ми върна 75 цента ресто.
Не обърквайте хората в Макдоналдс!
Трябваше да ремонтираме вратата на гаража.
Майсторът ни каза, че един от проблемите ни е, че нямаме достатъчно мощна дрелка.
Помислих за минута и казах, че имаме най-мощната, правена по това време, 1/2 конски сили.
Той поклати глава и каза: „Имате нужда от 1/4 конски сили.“
Отговорих, че 1/2 е по-голямо от 1/4 и той каза: „Неее, не е - 4 е по-голямо от 2."
Не сме ползвали този сервиз оттогава...
Живея извън града.
Наскоро новият ни съсед се обади в местния градски съвет, за да поиска премахването на знака "ВНИМАНИЕ ПРЕСИЧАТ ЕЛЕНИ", който беше на нашия път.
Казал: „Тук много елени биват блъскани от коли! Не мисля, че това вече е добро място за пресичане на елени."
Бях на летището и един служител ме попита:
„Някой слагал ли е нещо в багажа ви без ваше знание?“
На което аз отговорих: „Ако беше без мое знание, как бих могъл да знам?“
Той се усмихна снизходително и каза: „Точно затова питаме“.
Светофарът за пешеходци на ъгъла издава звуков сигнал, когато е безопасно да пресечете улицата.
Бях с позната в колата и тя ме попита дали знам за какво служи звуковият сигнал.
Обясних, че сигнализира на незрящи, когато свети червено.
Ужасена, тя каза: „Кой, за Бога, разрешава на слепите хора да шофират?!“
Тя е държавен служител.....
Когато жена ми и аз пристигнахме в сервиза, за да вземем колата си след ремонт, ни казаха, че ключовете са били заключени в нея.
Заварихме механика, който трескаво работеше, за да отключи вратата от страната на шофьора.
Докато гледах от страната на пътника, инстинктивно натиснах дръжката на вратата и открих, че е отключена.
„Хей“, обявих на техника, „Отворено е!“
Неговият отговор беше: „Знам. Вече оправих тази страна".
БЪДЕТЕ НАЩРЕК!
Те са сред нас, размножават се и гласуват....
Закони:
1. Закон на механика: В момента, в който си омажеш и двете ръце с машинно масло, носът те засърбява зверски и освен това ти се допикава.
2. Закон на гравитацията: Всеки инструмент, ядка, болтче, гайка, падайки на земята, се спира на възможно най-труднодостъпното място в стаята.
3. Закон на вероятността: Вероятността някой да те гледа е правопропорционална на тъпотията, която правиш.
4. Закон на случайния номер: Ако набереш грешен номер, никога няма да дава заето и някой винаги ще вдигне.
5. Закон на алибито: Ако кажеш на шефа си, че си закъснял, защото си спукал гума, на следващата сутрин ще спукаш гума.
6. Закон на смяната: Ако смениш лентата, по която се движиш, онази, в която си бил преди това, ще започне да се движи по-бързо от тази, в която си в момента.
7. Закон на банята: Когато едно тяло е изцяло потопено във вода, телефонът звънва.
8. Закон на близките срещи: Вероятността да срещнеш някой познат се увеличава драматично, когато си с някого, с когото не искаш да бъдеш виждан.
9. Закон на доказателството: Когато се опитваш да покажеш на някого, че определено нещо не работи, то проработва (това важи с пълна сила в случаите, в които служебният компютър се скапва, идва любимият ни IT специалист и точно в този момент всичко заработва като добре смазана машина).
10. Закон на биомеханиката: Колкото повече те сърби, толкова по-трудно достигаш мястото.
11. Закон на театъра и стадиона: Хората, чиито места са в най-отдалечената от пътеките част на реда, винаги пристигат в последния момент, налага им се да излизат по няколко пъти по време на представлението / филма / мача, за да си взимат храна, бира или да ходят до тоалетната и си тръгват преди събитието да е приключило. Хората, чиито места са в самия край на реда, винаги идват първи, никога не стават да си купуват неща, имат крака като на Питър Крауч или огромни шкембета и стоят до самия край на събитието, че даже и след това. Тези хора са вечно в лошо настроение.
12. Закон на кафето: В момента, в който си направиш кафе, шефът ти ще те помоли да свършиш нещо, за което ще ти е нужно време точно колкото кафето да изстине.
13. Закон на съблекалнята: Ако само двама души използват съблекалнята, шкафчетата им задължително са съседни.
14. Закон на логичния аргумент: Всичко е възможно, ако нямаш представа за какво говориш.
15. Закон на търговията: В момента, в който откриеш продукт или стока, която наистина харесваш, спират да я произвеждат.
16. Закон на доктора: Ако не се чувстваш добре и си уговориш преглед при личния лекар, докато стигнеш до него, вече се чувстваш по-добре. Ако не се обадиш на лекаря си, си оставаш болен.