Вицове за Шефове

Най-новите вицове в категорията
Дневник на българския нинджа.
Ден 1. В нашата новобранска рота пристигна полковник. Каза ни, че ротата ще се използва за мироопазващи и диверсионни операции по нова методика. До привършване на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има несъгласни, да пишат рапорт. Разстрела е гарантиран. Ще се плащат и разноските за погребение, особено за салюти. Шокирани сме...
Ден 2. Дойде новия старшина. С обучението ще се занимава лично той. Ще се обучаваме по особено секретна методика и техника "болгарнинджа", за която и преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За демонстрация старшината уви около палеца си три метра бодлива тел. После изяде каската на ефрейтор Душегубов. Пак изпаднахме в шок.
Ден 3. Изясни се, че по повод на разстрела полковника се е помайтапил. Нищо, като се видим ще се посмеем. След обучението.
Ден 5. Учихме се да ровим бързо ями по метода на бобрите. После ги прескачахме. В края на занятието всеки прескачаше десетметрови ями.
Ден 6. Почивахме.
Ден 7. За стимулиране на отскокливостта старшината опъна бодлива тел над ямите и пусна 3ф. 220v 400 Hz. Петнадесет метра - детска игра за нас.
Ден 9. Учихме се да прескачаме огради. С двуметровите нямахме проблеми. С помощта на мъдрия старшина, бодливата тел, тока и планки с набити гвоздеи се научихме да прескачаме петметрови прегради. През нощта цялата рота избяга в селската дискотека. Оградата е само три метра.
Ден 10. Дойдоха взвод кечаджии. Построиха тренировъчна преграда 7 метра, тъй като човек физически не може да преодолеее такава височина. Под ръководството на старшината, тока и планката с гвоздеи се научихме да прескачаме 7 метрови огради. Вечерта пак бяхме на дискотека. Влязохме през покрива. Ако човек не може да прескочи 7-метрова ограда, може да я прелети. С барутни ускорители.
Ден 11. Учим се да пълзим по стените. Не се получава от първия път. Старшината ни каза, че и магаре може да се научи да пълзи по стени.
Ден 12. Пълзим нелошо, но често падаме долу. Старшината ни сложи пак дъската с гвоздеи. На нея падна редник Некрофилов. Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не пострада. Вечерта сменихме туба нафта за две бутилки ракия. Релаксирахме.
Ден 13. Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от височината и на нивото на шестия етаж започва да повръща. Не пада, защото старшината обеща да му скъса задника.
Ден 14. Най-сетне дойде командира на подразделението капитан Дърваров. Нареди на старшината да постави капани за бягащите през нощта. Заплаши ни, че собственоръчно ще отпори кожата на всеки хванат в капан.
Ден 15. Старшината пристигна със синя физиономия. Попадна в собствения си капан, които редник Петров откри и премести на друго място. Цял ден се чудихме как старшината ще си скъса задника сам. Не дочакахме зрелища. Вечерта усилено търсихме капани и сюрпризи. В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови мини, 10 атомата Калашников, три ерпегета, пет пистолета за подводна стрелба и две стенобитни оръдия с титанов сърдечник. Не се сдържахме и поставихме капани на интересни места.
Ден 16. Старшината попадна на два капана и приличаше на прясно боядисан хамелеон. Спомена родителите на цялата рота. Учихме се да мятаме вилици и лъжици. Защото старшината ни каза, че и последния глупак може да мята ножове. Утре ще мятаме чадъри.
Ден 17. Мятахме български чадър. Пробива петсантиметова дъска от 70 метра. Браво на завод Арсенал! Старшината ни демонстрира същото упражнение от 100 метра. Е той е специалист все пак. Старшината ни каза, че има модел с титановолфрамови пръчки които пробиват спокойно тухли четворки от 200 метра. Вечерта прескочихме оградата и пробвахме реактивен бумеранг по един кокошарник.
Ден 18. Дойде командира и ни разказа, че снощи в курника на един местен абориген е влетял метеорит. Строшил оградата, стената и убил три кокошки. Труповете им са негодни за индентификация. Перата аборигена реши да изпрати във фонда на мира. Ние заявихме, че при нас всичко е спокойно.
Ден 19. Обучавахме се да бъдем невидими за противника. Разделихме се на двойки и играхме на жоменка.
Ден 20. Обучавахме се да бъдем не само невидими, но и нечути, тъй като мъдрият старшина ни привърза звънчета на краката. След няколко стимулиращи ритници това се получи толкова сполучливо, че някой открадна цигарите на старшината. Изяснихме, че това е редник Смотлев, който даже е изпушил половин кутия. Старшината се ядоса и започна да псува по нинджански... два часа ние добросъвестно конспектирахме псувни. Трябва да се знае все пак как да се общува в тила на врага и с местното аборигенско население.
Ден 21. Старшината домъкна противокражбени устройства, реагиращи на вибрация. Нахлузи ни ги за затвърждаване на навиците. Продължихме да се обучаваме по невидимост, но скоро се отказахме тъй като устройството виеше при прелитането на муха на разстояние 300 метра. Освен това се нарушаваше секретността и местните жители можеха да помислят че някой краде добитък, тъй като по легендировка ние бяхме ферма за развъждане на елитни улични кучета.
Ден 22. Обучавахме се в прицелно хвърляне на шурикени по движещи се предмети - летящи алуминиеви чинии. Прелетя ято диви патици. Решихме да пробваме. Убихме двеста. После си помислихме, къде ще денем толкова месо? Продадохме го в селото. Купихме си шампанско и пихме за упокой на душите им по обичая на нинджите.
Ден 23. Разбрахме, че барутните ускорители са кът и трябва да ги икономисваме. Изпълнявахме упражнение по бързо завиване на тюрбани.
Ден 24. Дойде старшината. Обяви, че вечерта ще направим контролно излизане по местността. Първо за попълване на продоволствените запаси. Второ, за проверка усвояемостта на материала. Бойната задача бе да се проникне незабелязано в кооперативнта градина и да се извади половин декар картофи и зеле. Задачата изпълнихме успешно. Даже я преизпълнихме.
Ден 25. На сутринта дойде председателя на кооперацията с треперещи ръце, бърборейки неразбрано. След Процедурата на старшината, състояща се в изпиване на две ракии на гладно ни се удаде да разберем, че през нощта в неговата лична градина е върлувала нечиста сила. Следи няма, всички овошки са изчезнали. Десет каракачански овчарки охраняващи градината нищо не са видели и чули. За да не умре от глад върнахме половината на селския.
Ден 26. При командира пак дойде председателя на кооперацията. Целия треперещ. След 5 ракии на гладно той каза, че през нощта е поникнала цяла овощна градина, бостан със дини, а в средата на градината има двайсетметрова елха. Пет тежковъоръжени полицаи са пазили и никой нищо не е видял. Командирът му обеща да му съдейства. Изясни се, че елхата по погрешка е засята от редник Мехлюзов с цел заблуждение на вероятния противник.
Ден 27. Днес старшината ни похвали. Каза, че и такива идиоти може да се научат на полезни неща. Разбира се, не можем да пълзим по таваните като обикновени мухи, необучени в изкуството на нинджа, но за тренировка той ни налепи мухи по тавана и ние пълзяхме и ги отлепихме до една.
Ден 28. Някой от ротата по погрешка попита старшината какви пистолети и автомати предпочитат нинджите. Старшината подпали като Балканче и ни прочете лекция за това, как нинджите с един гвоздей може да претрепят цяла пехотна рота. Ръката на старшината е тежка (знаем го) и не преувеличава. А всякакви там пистолети само смъкват надолу гащите на истинските нинджи. Старшината ни каза под секрет, че ако грамотно хвърлим стол, може да съборим и вертолет. За гаранция, разбира се, най-добре е да се хвърлят два стола. Един в муцуната, един в опашката. Ако краката на стола са от волфрамов карбид, то и танка не е преграда.
Ден 29. Обучавахме се да хвърляме куршуми от пистолет Макаров. Към края на деня Петров така добре се обучи, че улучваше мишената 100 от сто метра, въпреки че, стреляйки с пистолета не улучи нито веднъж. Истински нинджа. Старшината ни заповяда да подготвим по-големи мишени за стрелба с гири.
Ден 30. Обучавахме се да ловим куршуми със зъби. За демонстрацията старшината си сложи специално чене с титанови зъби. Заради икономии вместо куршуми ползвахме жълъди.
Ден 31. Тежък ден. Сутринта капитана и старшината донесоха един чувал с бутилки. За тренировка ги счукахме с голи ръце, а после играхме право хоро върху парчетата. Вечерта старшината с потаен глас ни заповяда да се съберем в тренировъчната зала с прибори за нощно виждане. Започна истинската част от обучението по болгарнинджа. В пълна тъмнина, заради мерките за секретност, заобиколихме старшината. И той ни каза основния принцип. Да шокираш противника. Старшината извика Петров да го нападне. Петров замахна с ръка. Старшината отстъпи крачка назад и започна странни движения, наподобаващи канкан, само че с особено извиване на ханша. Петров зяпна от учудване. В следващия момент старшината направи крачка вляво, здраво изрита Петров по топките, мина зад гърба му и с корда 0.45 започна да изпълнява удушаваща техника. Петров падна, старшината направи двоен пирует, премина на бегом тавана и застана от другата му страна. Бяхме шокирани. Старшината ни пусна музика и започнахме от канкана. Тренирахме цяла нощ.
Ден 32. Учихме се да се бием с хладни оръжия. За оръжие използвахме дръжките на кирки. Накрая подържахме истински меч. Аз даже го пробвах със зъби. Истински.
Ден 33. Продължихме обучението с хладни оръжия. Старшината ни направи демострация по бързо одиране на заек с бръснарско ножче. После ние тренирахме. Месото събрахме и вечерта хапнахме заешко. Пихме за упокой на душите им. После лазихме по тавана и бихме мухи.
Ден 34. Дойде председателят на кооперацията. С много треперещи ръце. Разказа ни, че на сутринта като отишъл да храни зайците, намерил вътре каракачанките, кротко пасящи трева. След стандартната процедура на старшината си тръгна огорчен. Цял ден тренирахме координация на движенията на езика при прицелване и изстрелване на плюнка по мухи. Старшината ни каза, че при упорни тренировки с плюнка може да се убие и слон.
Ден 35. Дойде пак председателя. С изключително треперещи ръце. Не можеше да говори. Само ръкомахаше и сочеше към кооперацията. Под командата на мъдрия ни старшина отидохме там. Какво да видим. Зайчарника беше надупчен като швейцарско сирене. По тревата се разхождаха зли нутрии, а каракачанките кротко лежаха на покрива, тревожно и уплашено гледайки надолу. Старшината издаде особено свирене, от което козината на нутриите окапа и те се натръшкаха за секунди на земята. След това председателя подписа протокол за неиздаване на държавни тайни.
После се обучавахме да пълзим по стени с огледала по метода на мухите. Добре, че сме натренирание и падането върху гвоздеите не ни прави впечатление. Вечерта беше скучно. Всички мухи бяха избягали. За това пък направихме един лов на хлебарки с приборите за нощно виждане.
Ден 36. Хванатите хлебарки боядисахме в синьо със зелен кант и продадохме в зоомагазина като екзотични паяци от Коморските острови. Вечерта празнувахме 36 ден на обучението.
Ден 37. Косихме трева. С голи ръце, защото мъдрия старшина каза, че всеки глупак може да коси с косачка.
Ден 38. Обучавахме се да летим с въздушни балони. Петров се закачи на двайсет киловолтов далекопровод, но оживя. Прелитащото ято гълъби от удивление попадна в плосък свредел.
Ден 39. Дойде председателят и каза, че пуйките му са се побъркали и са си устроили масов стриптийз. Попита дали да ги усмърти с лопата или да чака метеорита вечерта. Обяснихме му, че пуйките страдат от лятна шизофрения. А ние се питахме кой идиot е дал на пуйките да кълват марихуана. Смотлев си призна.
Ден 40. Обучавахме се на маскировка. Петров се вживя и маскирайки се като щъркел изяде три килограма жаби. После повръща. Дълго и мъчително. Некрофилов се престори на мъжки мечок и опъна една стръвница. Вечерта стръвницата чакаше на портала с три кошера мед и четири овена. Празнувахме с овнешко.
Ден 41. На сутринта дойде председателят и със сълзи на очи ни разказа, че кошерите му ги няма. Расовите овни също. Тъ٠като това беше последния ден на обучение в базата, ߐޑǐՑߐؑŐܐՠго с овнешко. Старшината по случай завършването на етапа поизнесе прочуствена реч и подари на подразделението един нинджански меч, който е държан от самия Маклауд.
Ден 42. Спахме до обяд. По едно време дойде един лейтенант и ни събуди. Събрахме си багажа. С цел спазване на секретност пътувахме в един хладилен прицеп до новия полигон близо до Дивдядово.
Ден 43. Пристигнахме на полигона. Разтоварихме багажа. След това тренирахме синхронно хъркане по леглата.
Ден 44. Дойде подполковник и ни съобщи, че той е началник на полигона. Каза ни, че ще усвояваме управление на армейски средства за придвижване.
Ден 45. Дойдоха инструктори и ни раздадоха мотоциклети. После ни прочетоха лекция, че мотоциклетите са три вида. Триколесни за деца и пенсионери, двуколесни - за обикновени хора и едноколесни за професионалисти. Рабира се, така е, и ние от опит знаем че еднокраките пехотинци най-добре бягат. Повозихме се добре, само дето инстукторите крещяха в несвяст, че телеграфните стълбове трябва да се заобикалят, а не да се минава през тях.
Ден 46. Инструкторите опънаха стоманени въжета. Но ние не се уплашихме и ги прегризвахме в движение. Като истински болгарнинджи...
Ден 47. Обучавахме се да прескачаме бариери. Петров пак се вживя и премина през тухлената бариера. Останалите елегантно прескачахме, държейки мотоциклетите в зъби. Инструкторите плакаха. От възхищение.
Ден 48. Инструкторите решиха да преминем на въздушни средства. Закараха ни в хангара с вертолетите. Некрофилов пробва опашното витло на единия със зъби, после отхапа антената. Инструкторите не забелязаха.
Ден 49. Започнахме с вертолетите. Те са абсолютно нови и никой не е летял с тях. Оказа се, че лопатките на винтовете им са титанови и не се поддават на ухапвания.
Дойде инструктор и ни чете три часа - физически смисъл на теорията на полета на хеликоптери. След три часа Некрофилов, комуто омръзна да спи, го прекъсна по средата с думите че за нас е важно да знаем за коя ръчка да се държим при полет, а да управлява вертолет всеки глупак може.
Ден 50. Инструкторите ни показваха предназначението на агрегатите във вертолета. Петров веднага запита за предназначението на петте чифта червени педали в транспортния отсек, на което инструкторът отговори, че те са за аварийно развъртане на витлата при отказ на главния двигател. След това четири часа тернирахме на сухо да въртим педали.
Ден 51. Учихме се да излитаме. Аз веднага след излитането поставих вертолета с колесника нагоре. Инструктора, в резултат на непривичната гледка, загуби ориентация, но след това уверено приземи вертолета. От възторг го хвърляхме половин час във въздуха. Докато заспа.
Ден 52. Днес за Петров беше черния вторник. По време на полета той строши ръчките за управление и при кацането възникна проблем. Наложи се да го свалим с два стола - единия в носа, единия в опашката. Да ни видеше старшината...
Ден 53. Учихме се да летим в строй. Защо? Никой не можеше да отговори. После се обучавахме да преодоляваме препятствия. Полетите със слалом между дърветата са голямо забавление. И полезно, нарязахме 70 кубика дърва за зимата.
Ден 54. Отработвахме атаки по наземни цели. Петров имитираше сирена с цел максимален психологически ефект върху противника. Обаче сгрешихме и вместо мишенното поле атакувахме ферма за щрауси. Грешката си я забелязахме тогава, когато видяхме някакви огромни мутанти кокошки, панически бягащи през прозорците.
Ден 55. Дойде подполковника, бесен. Каза че заради уплахата мъжкият щраус е станал импотентен. Изразихме съчуствие. Посъветвахме го да изпрати щрауса на курсове по психотренинг по методиката на Зигмунд Фройд.
Ден 56. Завършваме обучението. Вечерта си направихме малък банкет. После тренирахме лазене по стени. И мухите бяха достатъчно. На другия ден ни очакваше стрелкови полигон.
Ден 57. Сутринта при строги мерки за секретност, маскирани като зелени барети отпътувахме за полигона. Пристигнахме и веднага ни назначиха инструктор. Той демонстрира уменията си като с плюнка от 15 метра извади окото на бягаща хлебарка.
Ден 58. Обучавахме се да стреляме с пистолети. С крака. С ръце всеки глупак може. Така или иначе, не ни интересно. По-късно забелязахме че пистолетите може да се ползват като бумеранг. Лошо, но летят.
Ден 59. Показаха ни автомат Калашников. От гледна точка на нинджите това е добра тояга. А ако добре се заточи ножа, които се нарича щик, може да се коси трева. За зайци.
Ден 60. Учихме се да стреляме с автомати. За наш кеф изразходвахме 30 сандъка с патрони и окосихме тревата на цялото стрелбище. Гилзите, разбира се, събрахме с лопати.
Ден 61. Учихме се да разглобяваме и сглобяваме автомати. Петров сглоби от три различни автомата нещо, от което инструкторът ахна от възхищение.
Ден 62. Обучавахме се да стреляме със Стрела 3. Некрофилов пробва да стреля в окото на катеричка. Улучи. На огледа намерихме няколко опашки, едната от които свинска.
Ден 63. Обучавахме се да стреляме с минохвъргачка. Незабелязано сложихме над мината едно паве. При изстрела мината полетя на едната страна, а павето на друга. Инструкторът авторитетно заяви, че това е мина с разделяща се бойна глава.
Ден 65. Изучавахме оръдия. Теоретически. Защото инструкторът се бои даже да си представи резултатите от наши стрелби.
Ден 66. Най-сетне ни качиха на танк. Душегубов влезе първи. След три кръга от танка се извиха кълбета дим. Спря. Зрелището бе отвратително.
От клаустрофобията съчетана с неустойчив вестибуларен апарат, Душегубов сърцераздирателно повръщал върху електромашинния усилвател на купола. Направил късо съединение. Включила се противопожарната инсталация. Инструкторът излезе от танка с измръзване на пръстите на ръцете 2 1/2 степени. Вечерта Душегубов направи тренировка на вестибуларния си апарат, ходейки по опънато на пода въже.
Ден 67. Учихме се да стреляме с танка. Преминавайки покрай храсталаците Некрофилов забеляза някакво движение и стреля с осколочно фугасен. От храстите с див рев и с бинокъл на гърдите изскочи мечката стръвница и започна да разхвърля кожата си. Ние се спуснахме след нея и я заловихме. Оказа се, че стръвницата не е мечка, а зла арабска терористка, специално изпратена от таен Пелменистански шпионски център. Терористката беше подложена на жестоко мъчение. Най-напред изскубнахме с кола маска косъм по косъм мустаците й. След това изрязахме ноктите и й изтрихме лака. Когато започнахме с гората на хълма, тя не издържа и си призна всичко. Записахме показанията. Изпратихме Некрофилов в лечебницата за проверка. Терористките са нещо опасно. Носят със себе си бактериологично и биологично оръжие.
Ден 68. Изпратихме терористката в центъра. На излизане тя крещеше Хуйвам, Хуйвам. Огледахме се, но човек с такава фамилия при нас нямаше. Объркала се е горката.
След обяд учихме да хвърляме гранати по танка. Петров улучи дулото на танка, след което от вътрешността излезе танкист, целия в черни сажди и многократно спомена роднините на Петров по женска линия.
Ден 69. Сутринта ни вдигнаха много рано. Разбрахме, че ще ходим на нов полигон да усвояваме чудеса на диверсионната техника - делтаплани. С цел маскировка ни натовариха в една полупразна цистерна за изпомпване на фекални води с надпис "Златната ръка". След тричасово пътуване пристигнахме на секретен полигон. Посрещна ни сержант Кънчо Кънчев, който за маскировка носеше на главата си шапка ушанка тип пустинна буря. Поизмихме се и решихме да се разтъпчем из секретния полигон. Наловихме змии и жаби и ги изпекохме за заблуда на вероятния противник.
Ден 70. Дойде сержантът и ни заведе в един бункер с противоатомна защита. Там съхраняваха строго секретните делтаплани. Сержанът ни чете лекция за принципа на действие на делтаплан с пулсово реактивен двигател. Оказа се, че реактивния двигател работи с метан, който с цел екологичност, се изработва от човешкия организъм. За целта в течение на три дни преди полети трябва да се мине на спец режим на хранене с усилено присъствие на бобови култури и кисело зеле. После ни показаха самия делтаплан. Чисто черен с надпис made in Bulgaria. Сержантът реши да ни покаже възможностите на делтаплана. Направи демонстрационен полет с елементи на висшия пилотаж. Разбрахме, че най-сложната фигура в пилотажа е поставянето на пластмасовата тръбичка, захранваща двигателя към работния газ.
Ден 73. След три дни усилено хранене със смилянски боб с кисело зеле дойде дългоочакваният момент. Сутринта започнахме подготовка за полети. Делтапланите бяха изнесени от бункера, привързаха ни с ремъци, към задника на всеки от нас присъединиха пластмасова тръбичка за захранване на реактивния двигател. Първи стартира редник Смотлев. Сержантът поднесе запалка тип Ронсон към соплото. Смотлев на тласъци излетя. Намирайки се на два метра във въздуха Смотлев изпусна управлението на вектора на тягата и делтаплана рязко започна да набира височина съпроводен със режещ звук пррррррррррррррррррр.
Смотлев се изплаши. Опита се да кацне, но не успя. После се опита да спре притока на газ, но беше здраво привързан. Сержантът каза, че може да се прибере чак след като горивото свърши. Смотлев кръжа над полигона до полунощ и най-после се приземи. Останалите летяхме нормално с изключение на Душегубов, който след излитане започна да повръща. Двигателя загуби тяга и Душегубов се приземи на пет километра от полигона. После мъкна делтаплана на гръб.
Ден 74. Обучавахме се да катапултираме от учебен стенд. Петров катапултира така, че падна в гората. Върна се яхнал елен лопатар и с чувал гъби на гърба. Имайки примера с мечката стръвница, помислихме че Петров в обърнал резбата, защото лопатаря беше мъжки. Ударихме му ножа. После ядохме лопатарско с гъби и пихме за упокой на душата му.
Ден 77. След три дни зарядка с боб имахме нощно тактическо учение с бойни стрелби. За целта селското население в радиус от 30 километра бе евакуирано. Към десет вечерта излетяхме. Сержантът ни даваше старт със запалката, нахлузил изолиращ противогаз. В тъмнината объркахме мишенното поле и след трийсетминутно кръжене атакувахме светещи постройки. Бяха ни нещо познати. Петров включи сирената и от прозорците на сградата заизскачаха огромни кокошки мутанти. Обзе ни мрачно предчуствие. Бързо се върнахме на полигона.
Ден 78. Мирното селско население се завърна в родните села. По този случай ни устроиха малък банкет. Изядохме едно прасе и изпихме пет каси бира. Следобед дойде полковника от съседния полигон. Със сълзи на очи разказа, че сутринта е намерил всички щрауси с разстройство. До обяд разгребвал последиците от разстройството. Сержантът му каза за успокоение, че птичия тор е много скъп и може да го продаде на селяните.
Ден 79. Нашето обучение е към своя край, обяви капитан Дърваров, пристигайки на полигона. Дадоха ни десетдневен отпуск.
След него заминаваме на мироопазваща мисия.
В Пелменистан.
Вицове за Съдебната система Вицове за моряци Дълги истории Вицове за бирата Вицове за Супергерои Вицове за Шефове
Един моряк отишъл в хотел и поискал стая.
На рецепцията му отговорили:
- За съжаление, нямаме нито една свободна стая! Всъщност, има едно свободно легло, но то е в стаята на един летец, който хърка ужасно!
Морякът бил толкова изморен от дългтото плаване, че веднага се съгласил. На сутринта мениджърът на хотела попитал:
- Как спахте, господине?
- Прекрасно! - отвърнал морякът.
- А как се справихте с хъркането на летеца?
- Ами, влязох в стаята, съблякох се, приближих се до него, целунах го и му казах "Лека нощ, красавецо!". После той цяла нощ не мигна.
By the time a Marine pulled into a little town, every hotel room was taken. "You've got to have a room somewhere," he pleaded. "Or just a bed, I don't care where." "Well, I do have a double room... Bir satıcı, küçük kasabaya geldiğinde artık saat çok geçtir ve şansına bulabildiği tek oteldeki tüm odalar tutulmuştur. Satıcı yalvarır: - "Tek bir yatağınız bile yok mu? nerede olsa yatarım."... Um vendedor chegou a uma cidadezinha do interior, e chegando no único hotel descobre que não há vaga. Suplica ao recepcionista qualquer lugar para poder dormir. Ele responde: — Olha... tenho um... Een handelsvertegenwoordiger, komt doodmoe aan in een kleine gemeente. Waar maar één hotelletje is. Tot overmaat van ramp, zijn alle kamers bezet. Hij smeekt de baas: "Zoek alsjeblieft een... Patru prieteni in Vacanta. La hotel, neavand prea multi bani, Hotarasc sa doarma cate doi in Camera. Unul din ei se stia ca sforaie atat de Cumplit, asa ca au convenit sa doarma in Camera cu el pe... Karel přijel do malého města, kde byl jen jeden hotel a všechny pokoje obsazené. Bylo asi jedenáct večer, a tak to Karel přeci jen zkouší: 'Pane recepční, přeci tu musíte mít alespoň jeden pokoj,...
Вицове за моряци Вицове за Хотели Вицове за Шефове
Наредба до служителите на предприятието;
До всички служители:
В сила от 1-ви януари 2021
Код на облеклото
1. Препоръчително е да се идва на работа облечен според заплатата. Ако ви видим да носите обувки „Прада” и чанта „Гучи”, ще приемем, че сте добре финансово и не се нуждаете от повишаване на заплатата.
2. Ако се обличате бедно, трябва да се научите да управлявате своите пари по-добре, така че да можете да носите по-приятни дрехи и затова не се нуждаете от повишаване на заплатата.
3. Ако се обличате точно както трябва, значи сте точно там където трябва да бъдете, следователно не се нуждаете от повишаване на заплатата.
Болнични
Вече не приемаме болничния лист като доказателство за болест. Ако можете да отидете на лекар, значи можете да дойдете на работа.
Почивни дни
Всеки служител ще получи 104 лични почивни дни в годината. Те се наричат събота и неделя.
Използване на тоалетна
1. Като цяло, твърде много време се прекарва в тоалетната. Сега има ограничение от три минути за ползването на кабинките.
2. В края на трите минути, ще звучи аларма, тоалетната хартия ще се прибира, вратата на кабинката ще се отваря и ще бъдете заснемани
3. При второ нарушение, снимката ви ще бъде залепена на таблото за съобщения в категория „Многократни нарушители”.
4. Всеки, който е хванат да се усмихва на снимката ще бъде санкциониран в съответствие с политиката на компанията за ментално здраве.
Обедна почивка
1. Слабите хора имат 30 минути за обяд, тъй като трябва да ядат повече, за да изглеждат здрави.
2. Хората с нормална физика имат 15 минути за обяд, за да получат балансирана храна, с която да поддържат своята фигура нормална
3. Пълничките хора имат 5 минути за обяд, тъй като това е цялото време от което се нуждаят, за да изпият едно хапче за отслабване.
Благодарим ви за лоялността към нашата фирма. Помнете, че не вие сте ни избрали за свои работодатели и ние сме тук, за да ви осигурим позитивни служебни преживявания. Затова всички въпроси, коментари, притеснения, оплаквания, разстройвания, раздразнения, инсинуации, изявления, обвинения, съзерцания и смайвания трябва да бъдат насочвани другаде.
От Ръководството
Вицове за Работа Вицове за Шефове
Американска и японска корпорация решили да организират състезание с лодки, като символ на работа в екип. И двата отбора тренирали усилено.
Японският отбор спечелил състезанието с 1 км преднина. Американският мениджмънт решил, че на всяка цена трябва да открие причината за съкрушително поражение наели консултантска фирма. Консултантът констатирал, че японският отбор имал осем гребци и един лидер, докато американският отбор имал един гребец и осем лидера.

Така че, на следващата година, управленската структура на американския екип била напълно реорганизирана: четири лидера, четири супервайзора и нова бонусна система за гребеца. Този път, японският екип спечелил с преднина от 2 км. Унижени, американците уволнили гребеца за слаби резултати и раздали на мениджърите и супервайзорите бонуси за откриване на проблема.
Вицове за Шефове
При шефа на голяма фирма отива кандидат за ръката на дъщеря му.
Седнали, пийнали и тъста пита кандидат зетя:
- Хубаво сте решили да се жените, ама с какви пари ще направите сватбата?
- Господ ще ни помогне...
След час бащата отново:
- А ти, как смяташ да издържаш дъщеря ми?
- Господ няма да ни остави...
Тръгнал да си ходи зетя и тъста пак разпитва:
- За деца мислили ли сте?
- Господ ще каже...
На другия ден бащата отива в офиса си и секретарката се интересува:
- Шефе, как беше снощи с момчето?
- А бе, загубеняк от класа е, но ми хареса, че ме нарича господ...
Вицове за Родители Вицове за Шефове
Пристигнал папата на посещение в София и се качил на едно такси за да разгледа забележителностите.
Не след дълго решил и той да покара малко таксито, сменили се те с шофьора и продължили обиколката. По едно време ги спира полиция. Полицаят поискал документите, папата му отговаря:
- Ти не ме ли познаваш? Аз нямам, паспорт ето диадемата и жезъла.
Погледал го полицаят, помислил дълго, пък решил да се обади на своя шеф.
- Шефе, да знаеш кой спрях?
- Кой си спрял, да не си спрял някой депутат?
- Не бе шефе, много по-голям от него.
- Да не е министър-председателя или президента?
- Не, още по високо ниво.
- Бе ти да не си спрял Дядо Господ?
- Ми сигурно ще е той след като папата го вози.
Папата отлетял към Ню Йорк за конференция. Събудил се сутринта в хотела и видял, че закъснява. Облякъл се набързо, спрял едно такси и казал на шофьора: Папата шофер The Pope Drives While the pope was visiting the USA, he told the driver of his limo that he has the sudden urge to drive. The driver was a good Catholic man, and would not ever dream of questioning the pope's... En el Vaticano el Papa estaba súper aburrido, entonces no encuentra nada mejor que llamar a su chofer para salir a recorrer las calles de roma, pero el chofer conducía tan lento que el Papa más... Der Papst reist im Auto durch die menschenleere Einöde Kanadas. Der Papst unternimmt wieder einmal eine seiner Reisen, diesmal nach Südamerika. In einem der dortigen Länder müssen die Wege zwischen den einzelnen Reisestationen mit dem Auto zurückgelegt werden.... Der Papst wird von seinem Chauffeur umhergefahren. Dem Papst wird langweilig, also bittet er seinen Chauffeur, ob er mit ihm mal die Plätze tauschen kann. Der Papst meint, er liebe es Autos zu... Le pape vient juste de terminer sa visite de Paris en papamobile. Il est sur le point de monter dans une limousine pour aller à Roissy; et soudain pris d'une envie de conduire une Safrane irrépressible, il demande au chauffeur de monter à l'arrière,... Le pape arrive à l'aéroport de Roissy où l'état a mis à sa disposition une limousine. Or le pape est un FAN d'automobile. Il supplie le chauffeur de lui laisser prendre le volant. Après quelques... Ο Πάπας Η Φεράρι έκανε δώρο στον Πάπα το καλύτερό της μοντέλο. Την άλλη μέρα, ο οδηγός μπροστά, ο Πάπας πίσω βγαίνουν για βόλτα στην εθνική Dopo aver caricato tutti i bagagli del Papa nella limousine, l'autista nota che Sua Santità sta ancora aspettando sul marciapiede e l'autista al Papa: - "Mi scusi, Santità vorrebbe per favore... Papa makam otosuyla Roma’da dolaşmaktadır. Bir süre sonra canı sıkılır ve şoför’e durmasını söyler. Şoför’ü arkaya geçirir ve arabayı kendisi kullanmaya başlar. Araç kullanmanın zevkine varınca... O papa veio ao Brasil e um motorista numa Mercedes apanhou-o para levá-lo a São Paulo. Andava devagar e o papa pediu que corresse mais, porém ele disse que não podia, pois havia guardas na estrada.... Na última viagem do Papa ao EUA, durante a viagem de avião, ele bebeu muito vinho. Ao descer do avião já disse para seu motorista que iria dirigir e o motorista deixou. O Papa que estava para lá de... De paus gaat op bezoek in scherpenheuvel voor een zaligverklaring. De vaste pausmobielchauffeur Giovanni van de paus zegt: "Hoogheid Belgie ligt niet zover van Rome als we nu eens met de... A pápa elhatározza, hogy inkognitóban bemegy Rómába. Beül a sötétített ablakú limuzinba, és megmondja a sofőrnek, hogy irány a város! A sofőr azonban baromira be van rezelve, mert még sosem vitte a... Cica a venit papa in Romania. Si mergea el cu masina condusa de sofer si cum nu-i placea felul in care conducea masina ii spune sa se dea la o parte ca sa conduca papa. Incepe papa si baga viteza... Popiežius vėlavo atskristi į svarbų susitikimą. Kai nusileido, jis prašė vairuotoją važiuoti greičiau, kad suspėtų. Vairuotojas padidino greitį, tačiau popiežiui atrodė, kad jie vis dar važiuoja...
Вицове за Депутати Вицове за Шефове
Шефът на Скотланд ярд една сутрин докато отпива от кафето, намира семка от ягода на устата си.
Веднага събира подчинените. Слага семката на бюрото и казва:
- До края на работния ден да се изясни какво прави тази семка в устата ми, като се има предвид, че не съм консумирал ягоди повече от година.
След 2 часа се явява един служител.
- Шефе, разрешете да докладвам.
- Да.
- Вчера сте излезли в 18 часа 43 минути. Взели сте служебна кола Ф132. Шофьора Ви е закарал в бара на черния Джак.
- Да.
- Там Ви е чакала руса млада жена. Пил сте черно Джони с лед. Пушил сте пура. Вечеря ли сте стек с гъби и после сте пили шампанско със стриди.
- Да.
- На изпращане сте я целунал.
- Да.
- Ми то от там идва цялата работа, шефе. Тая русата правила cbиpka на един арабин. Арабина бил eбaл един пeдaл, а пeдaлa бил ял ягоди...
Някакъв граф, докато си чоплел зъбите с клечка, намерил семка от ягода.
Вицове с Черен хумор Вицове за Шефове Вицове за кафето
ЦРУ изпратило шпионин в Русия.
Подготовката му е била перфектна, стоварили го със Б-1 Стелт и зачакали резултати. Където, обаче, да се появи - в кръчмата, на лов, на опашка за домати - навсякъде му подвиквали:
- "Ей, шпиончето, пийни едно - студено е!"
- "Ей, шпионин такъв, стой си на реда" и изобщо провалил се навсякъде. Взел едно шише водка, седнал в къщи и от мъка се отрязал. Нямало какво повече да губи и поискал среща с началника на полицията, с когото често ходел на лов. Влязъл в кабинета му и задал въпроса ребром:
- "Кажи ми, къде се провалям? Пия като казак, знам Пушкин наизуст, рисувам като Врубел, псувам като каторжник, кълна се като търговец - как всички познават, че съм американски шпионин?
Прегърнал го началникът /в сърцето си бил добър човек/ и ласкаво му казал тихичко:
- "Знаеш ли, приятелю, просто у нас в Сибир няма негри!"
По време на студената война, агент на ЦРУ е на шпионска мисия в Москва. Знае идеално руски, познава до съвършенство руската култура и обичаи. In Soviet Russia, an American spy tries to blend in… …. …. George Keats had trained 20 years for this moment. He had mastered the Russian language in its native accent. He learned all of Russia’s... Ο Αμερικανός κατάσκοπος In tijde van de koude oorlog, trainde Amerika de beste spion ooit, speciaal voor het werk in Rusland. Hij werd gedropt achter de linies, en toen hij bij het russische bolwerk (een café, nota bene)... Az amerikai titkos ügynököt éveken át a legnagyobb körültekintéssel képezik ki. Megtanul tökéletes kiejtéssel oroszul beszélni, megismeri a szokásokat, és mindent ahhoz, hogy elkerülje a lebukást.... Un agent secret american merge in Rusia intr-o bodega si incearca sa-si demonstreze ca nu va fi recunoscut ca nefiind de origine rusa. Cere in cea mai perfecta rusa un pahar de votca si il bea...
Вицове за Русия Вицове за Шефове
Мъж с тик на окото, кандидатства за работа.
След продължително интервю, служителят от "човешки ресурси"му казва:
- Вие сте подходящ, но този тик, който имате и съответно постоянно намигате,е крайно неуместен за длъжността, предвид това, че работите с клиенти...
- Това не е проблем - оправя се с аспирин!
- Наистина ли ?! - със смес от радост и недоверие отвърнал ЧР.
В отговор, кандидатът започнал да си рови из джоба и да вади от там презервативи.
Малки, големи, цветни, релефни... и най-накрая извадил опаковка аспирин.
Изпил една таблетка и тикът изчезнал.
- Чудесно е, че няма тик - започнал провлачено ЧР, но не мога да допусна женкар във фирмата - ще съсипете отношенията !
- Нищо подобно - отвърнал кандидатът - аз съм щастливо женен !
- Обяснете тогава - казал ЧР и посочил неловко купчинката консумативи...
- Да - кимнал кандидатът - Случвало ли Ви се е да влезете в аптека и постоянно намигайки, да поискате опаковка "Аспирин" ?
Вицове за Работа Вицове за аптекари, Вицове за аптека, Вицове за фармацевти Вицове за Шефове
Вицове за Работа Вицове за Шефове
Когато вече съм си тръгнал от работа, а шефът ми се обажда...
Кога веќе си заминав од работа, а шефот ми ѕвони... When I’ve already left work and my boss is calling me... Cuando ya salí del trabajo y el jefe me sigue marcando... Когда я уже ушёл с работы, а начальник всё ещё звонит... Wenn ich schon Feierabend habe und mein Chef mich trotzdem anruft... Quand j’ai déjà quitté le travail et que mon patron continue à m’appeler... Όταν έχω ήδη φύγει από τη δουλειά και το αφεντικό μου συνεχίζει να με καλεί... Quando sono già uscito dal lavoro e il capo continua a chiamarmi... İşten çoktan çıktım ama patron hâlâ arıyor... Коли я вже пішов з роботи, а шеф мені все ще дзвонить... Quando já saí do trabalho e o chefe continua a ligar-me... Kiedy już wyszedłem z pracy, a szef nadal do mnie dzwoni... När jag redan gått hem från jobbet och chefen fortfarande ringer... Wanneer ik al van mijn werk ben vertrokken en mijn baas blijft bellen... Når jeg allerede er taget hjem fra arbejde, og chefen stadig ringer... Når jeg allerede har dratt fra jobb, og sjefen fortsatt ringer... Kun olen jo lähtenyt töistä ja pomo silti soittaa... Amikor már eljöttem a munkából, de a főnök még mindig hív... Când am plecat deja de la serviciu și șeful încă mă sună... Když už jsem odešel z práce a šéf mi pořád volá... Kai jau išėjau iš darbo, o bosas vis dar skambina... Kad jau esmu aizgājis no darba, bet priekšnieks vēl zvana... Kad sam već otišao s posla, a šef me još uvijek zove...
Вицове за Работа Вицове за Шефове