20 сентенции за ракията.
1. Не си истински българин, ако в хладилника нямаш шише от марково уиски, пълно с домашна ракия.
2. Народно поверие гласи: Ако на бутилката от "Фанта", има капачка от "Кока-Кола", значи в шишето има ракия!
3. Празна бутилка ракия е като сутиен на простора... Най-хубавото го няма вътре.
4. И психотерапевт може да помогне, но с ракия е по-евтино.
5. Разликата между човека и животното е 500 грама ракия.
6. Cekc телефон за алкохолози: Бавно изваждам ракията от фризера...
7. Ако обичаш някой човек, дай му свобода. Ако и той те обича, на връщане ще ти донесе ракия.
8. Мъжът е най-съсредоточен, когато прелива ракия от дамаджана в малка бутилка...
9. А сега да поработим върху твоята красота - докато ти се гримираш, аз ще си сипя ракия!
10. Българският патриот винаги е готов да защити родината, въоръжен с ракия, салата и дистанционното на телевизора.
11. Народна мъдрост: Ако не може да бъде излекувано с ракия, значи е не лечимо
12. Злоупотреба с алкохол е, когато с ракия се дезинфекцират рани и се бършат прозорци.
13. Мъж в аптека: Нямате ли хапчета за глава, дето се пият с ракия?
14. Днес научих що е то домашно шампанско - мъжът пие ракия, а жената съска!
15. Разлях върху клавиатурата ракия… и сега, каквото и да натисна изписва три главни букви: ОЩЕ!
16. Каква е разликата между българите и немците?
- Когато изпият две бири немците минават на "ти", а българите - на ракия…
17. Да се пие по една ракия вечер е не само полезно, но и малко…
18. Понякога толкова ме мързи да си правя кафе, че направо си сипвам ракия…
19. Продавачката: Какво обичате?
Той: Ракия и бира, ама сега съм дошъл за хляб!
20. Аз лично си инвестирам парите в ракия. Къде другаде можеш да получиш 40%?
Преди години отидохме на море , на бунгала в Созопол.
Яка компания, мацки, пиене, никакъв контрол. Една вечер след як запой с домашна ракия, незнайно защо ни се дояде мед. От другата страна на пътя имаше пчелин. Оформихме здрава група и потеглихме. От петимата в групата , никой хал хабер си нямаше къде точно се крие медът и ха-ха да се върнем , но другите щяха да ни скъсат от бъзик.
–Вижте, пичове - предложи Ванката. Да вдигнем кошерчето и право в бунгалото, там на светло ще решим какво да правим.
А нощта тъмна, като в кучешки гъз. Но кошерите боядисани в жълто, бързо се ориентирахме.
–Ей този! -спря се Ванката.
–Що? -питам аз.
–'Щото е най-голям! Като крадем , поне да е най-големият.
Правилно. Грабнахме го. И в този момент ни се нахвърли дребен , но трътлест помияр. Лае та се къса и току налита към краката ни. Разстоянието до бунгалото го взехме само на заден. Четирима носехме кошера, а петият се занимаваше с песа. Щом ухапеше три пъти, се прехвърляше при носачите. Пропадахме в някакви канали, спъвахме се в коренища и най-накрая изподрани и нахапани, стигнахме бунгалото. Всички наддадоха тържествуващ рев и млъкнаха.
Ванката се плесна по челото и рече:
–Koпeлeta, донесли сте къщичката на кучето...