Вървял един пиян руски войник из центъра на Москва, през 30-те години на XX век, по време на Сталинските репресии и скандирал:
- Смърт на мустакатият диктатор! Смърт на мустакатия диктатор!
Чул го един следовател, капитан от НКВД, хванал го и за да се натегне, директно го закарал при Сталин и му обяснил какво скандира този войник.
Сталин дръпнал от лулата си и попитал войника:
- Товарищ солдат, вы кого имеете предвид?
Войникът, като знае какво го чака, от страх изтрезнял и веднага съобразително отговорил:
- Я имею предвид Хитлера.
Тогава вожда се обърнал към капитана и сухо го попитал:
- А вы, товарищ капитан, кого имели предвид?!?
Министър Велчев се готви да заминава на почивка на море.
Изпратил един от секретарите да му резервира места. Пристига секретарят и изкарва шефа на хотела на плажа.
- Т`ва к`во е?
- Как какво, жълт пясък!??!
- Министерот не обича жълт пясък. Да се изрине целия и да се насипе бял пясък!
- Ама...
- Няма ама! (Вади куфарче с пари и плаща).
На следващият ден целият плаж е посипан с бял пясък.
- Т`ва к`во е?
- Как какво е!? Морето е.
- К`во море, бе? А виж, к`во е мръсно. До утре да се прочисти, камъните по дъното да се съберат, на всеки 30 секунди да има вълна висока максимум 55 сантиметра!
- Ама...
- Няма ама (вади куфара и плаща).
След два дни всичко е както трябва.
- Т`ва к`во е?
- Ами чайки.
- Никакви чайки! Всичките да се махнат, да се оставят само две, които да се шматкат по плажа но в никакъв случай да не излитат!
- Ама...
- Абе няма ама (пак плаща)...
След една седмица пристига министърът. Разходил се по белия пясък, погледал двете чайки, седнал в шезлонга, поел с пълни гърди свежият морски въздух и казал на секретаря:
- А, кажи сега, Петров. Можеш ли тая красота да я купиш с пари?!
Из дневника на Емел Етем 6,28 сутринта - Нещо гръмна.
Много важно.Да си гърми.
6.40 сутринта – Пак се гърми. Аман бе, човек не може да си поспи!
7.00 сутринта – Гърми и не спира. Досадно. Къде ми е закона, че да си почета докато ми правят прическата и да си подбера тоалета.
7,30 сутринта – Фризьорката ми е притеснена нещо. Били гръмнали 2000 тона... нещо си там. Дреме ми, нали в моя си закон не го пише.
7.40 сутринта – Сергей ми звънна. Нещо му съборило кафето. Пита, знам ли нещо.От къде да знам пък аз.Не знам, естествено.. И фризьорката нищо не знае.Пита ме мене.Лигла.
8.00 сутринта – Някакъв военен ми звъни, Обяснявам му, че съм на фризьор и да не ме безпокои. А, начачалник-щаба бил. Не го знам тоя. Абе, проверих си в закона. Никъде не пише какво да правя. Пише, какво да не правя. Уу... тези обувки не съм си ги носила още.
8.15 сутринта – Сергей настоява да ида да видя защо му подскача кафето още. Да иде и да си види сам. Казах му го, ама го мързяло. Да ида аз, той бил шефът и се нуждаел от очи и уши. Добре де, тръгвам. И Ахмед нещо любопитства, ама и той зает. Е, все аз ли да ходя!?!!?
8.15 сутринта – Отидох, видях, скъсах си чорапогащника. Нещо гори, нещо гърми, не е бедствие, не е авария. Не е природна катастрофа. Не е в моя ресор. В моя закон си пише много ясно, Бедствие е земетресение от 10 по Рихтер нагоре, паднал астероид, всемирен потоп и все такива неща. Бойко! Ти си виновен! Да ти го кажа в очите. Аз да не съм министър на всичко? Що ме разкарвате по никое време? И си скъсах чорапогащника и не можах да видя къде ще почивам през лятото. Досадници такива. Помолих Ахмед да ми прати актуалния списък на нашите фирми, които да се заемат с почистването.
11.00 преди обед – Пресконференции, досадно. Гладна съм...
23.00 преди полунощ – Сергей настоява да ходя по телевизиите и да обяснявам какво пише в закона ми. Неграмотници! Да си го прочетат сами! Какво има да обяснявам. Още ме е яд за чорапогащника!