Из дневник на един обикновен руснак:
"Днес станах както обикновено, сипах си двеста грама водка за закуска и пуснах телевизора да видя Путин. Вместо него обаче даваха Алла Пугачова. „Тоже неплохо“, помислих си аз, допих водката, намигнах на портрета на Сталин на стената, облякох се и тръгнах за работа.
Във входа срещнах съседа Серьога. „Крым наш!“, поздравих го аз. „Воистина наш!“, отговори той и извади една бутилка водка да полеем събитието.
На улицата беше минус 50 градуса и ладата запали едва от втория опит. Подкарах я внимателно между дупките и мечките. Особено досадни бяха последните – като видят кола, тичат да си изпросят нещо за ядене. Уж кметът все обещава да направи нещо с бездомните мечки, но нищо не се случва и те все така си обикалят около кофите за боклук.
После минах покрай най-голямата дупка, където на дъното лежи предишната ми кола. Впрочем, вероятно и двадесетина други. Местните власти чакат да паднат още пет-шест и като се напълни, после да асфалтират отгоре.
Малко по-нататък ме чакаше полицейски патрул. По навик посегнах към калашника, но видях в ръцете на единия лека картечница и се отказах.
Полицаите ми взеха десет долара, но почерпиха по една водка с кисели краставички, а служебната им мечка ми изтанцува ламбада. Разделихме се като приятели.
На работа бригадирът беше купил пет бутилки водка и кило сельодка. Изпихме всичко, като пяхме песни за войната и за победата. После съм заспал.
Привечер се събудих и тръгнах за вкъщи. На улицата беше минус 70 градуса и дори мечките бяха с шапки и шалове. Помислих си, че е време да сложа зимните гуми.
Вечерта най-после дадоха Путин по телевизията и аз отворих една бутилка водка по този случай. Стана ми малко студено, та слязох до мазето да поусиля малко ядрения реактор. Навремето го свих от военния завод, в който работех и сега не давам пари за отопление. Вярно, на няколко години трябва да му се сменя урана, но иначе си работи.
Посвирих малко на балалайка, а после си легнах. Малко преди да заспя си напомних, че вече цял месец не съм ходил в мавзолея на Ленин…"
Арабски шейх, който завършил в Москва, си спомнил за приятел руснак от студентските години.
- Приятелю, ти ми спаси живота! Сега имам възможност и искам да ти се отблагодаря - ще ти подаря Ролс Ройс.
- Моля те, недей, от КГБ веднага ще започнат да ме разследват.
Какво ли не му предлагал шейхът, но руснакът не искал да приеме нищо, страхувайки се от всемогъщото КГБ. Накрая шейхът му предложил едноседмичен престой в харема си... Помислил руснакът и се съгласил. Още първата вечер шейхът го завел в харема и казал:
- Избери която искаш и се наслаждавай! Тука КГБ няма!
Огледал ги братушката, избрал си една и започнал да я милва - по косите, лицето, гърдите надолу... и замръзнал! Напипал не каквото очаквал, а девойката му проговорила:
- Не делай дурное лицо, немедлено пусти яйцо! Передай в Москву, что жив, здоров - майор разведки - Иванов!
Рускиня пристига в България и изморена от пътя бърза да намери хотел в който да се настани.
На рецепция в хотел и обясняват, че цяла седмица има спортно мероприятие и всички хотели в околността са заети от спортисти и няма нито една свободна стая. С триста зора успяла да уреди походно легло в стая с трима като обяснила, че е много уморена, къпе се и ляга без да пречи.
Прибрали се нашите хубавци тримата, леко подпийнали. Зарадвали се като видели красивата и руса гостенка, събудили я и единият казал:
- Виж сега, ние сме джентълмени. Виждаме, че си уморена и затова ще ти зададем една загадка. Ако отговориш ще те оставим да си спиш и няма да те закачаме, но ако не успееш те чака здрав cekc! И така - "Какво е това - мъничък, червеничък плод?!"
- Хорошо... Ето ДОМАТ! - казала рускинята.
- Не, грешиш.
Последвал здрав, изтощителен cekc.
- Сега кажи, "Какво е това - мъничък, червеничък плод?!
Рускинята отново:
- Ето домаааат!
- Не, не, не. Последвал отново здрав, изтощителен cekc.
На сутринта влезнала камериерката и заварила тримата на колене в един глас да крещят:
- Девушкааааа, скажи "Ягодка".
- Неееет. Домааат!