Skip to main content
- Ровя си из Нет-а миналата седмица и попадам на някакъв английски сайт за запознанства. Ей така на майтап, започнахме да си пишем с една мома. От лаф на лаф се разбра, че била на 27 години, живеела в Лондон в самостоятелно жилище, с добра работа, блондинка, симпатяга, мерки 90-60-90… а бе жена-мечта. Писахме си още, и събота хвана самолета и дойде да ме види...
- Е, к’во ревеш?!
- Рева… никой не ми каза, че мерките и били в ИНЧОВЕ!
Влиза блондинка в казино, купува жетони, поставя ги на числото 23 и печели, поставя всичко пак на 23 и крупието ѝ казва:
- Извинете, но да се падне 2 пъти поред 23 е почти невъзможно!
Пада се 23, тя залага още веднъж и пак 23. Казиното е разорено, идва шефът:
- Честито, но обяснете ми винаги ли толкова ви върви?
- Ми пристигнах във вашия град с полет номер 7, в хотела ме настаниха в апартамент 7, когато тръгнах към казиното, махах на таксита, едва седмото ми спря, помислих си, че това е знак на съдбата, да ми се падне три пъти седмица.
- Но каква е връзката с 23?
- Ми 3 по 7 не е ли 23?
Един фукльо отишъл при свой приятел:
- Пич, запознах се с една страхотна блондинка!
Ама, нямам терен! Ще ми дадеш ли ключа за гарсониерата ти?
- Разбира се!
На другия ден, самохвалкото пак се изтърсил:
- Пич, забих една красива брюнетка!
Ама, нямам терен! Може ли ключа от гарсониерата?
- Нямаш грижи!
На третия ден:
- Пич, навих една супер яка червенокоска! Ама, нямам терен! Може ли ключа от гарсониерата?
- Много ясно!
Обаче, фукльото се нервирал:
- Ти си голям сухар, бе, пич! Няма ли да ме разпиташ каква е тайната на моя чар? Как съм свалил такива готини мацки, как съм ги изчуkaл така, че да ме помнят за цял живот?
- Какво да те разпитам, бе, брат? Какво да те разпитам, като всеки път ти давам ключа от пощенската кутия?
While riding my bike yesterday, I swerved to avoid hitting a deer, lost control and landed in a ditch, severely ваnging my head.
Dazed and confused I crawled out of the ditch to the edge of the road when a shiny new convertible pulled up with a very beautiful woman who asked, "Are you okay?"
As I looked up, I noticed she was wearing a low cut blouse with cleavage to die for...
"I'm okay I think," I replied as I pulled myself up to the side of the car to get a closer look.
She said, “Get in and I’ll take you home so I can clean and bandage that nasty scrape on your head.”
"That's nice of you," I answered, "but I don't think my wife will like me doing that!"
"Oh, come now, I’m a nurse," she insisted. "I need to see if you have any more scrapes and then treat them properly."
Well, she was really pretty and very persuasive. Being sort of shaken and weak, I agreed, but repeated, "I'm sure my wife won't like this."
We arrived at her place which was just few miles away and, after a couple of cold beers and the bandaging, I thanked her and said, "I feel a lot better, but I know my wife is going to be really upset so I'd better go now."
"Don't be silly!" she said with a smile, while unbuttoning her blouse exposing the most beautiful set of воовs I’ve ever seen. "Stay for a while. She won't know anything. By the way, where is she?"
"Still in the ditch with my bike, I guess."
Красива блондинка от Ню Йорк кара през пуст район в Тексас, когато изненадващо горивото й свършило. Покрай нея минал индианец на кон и я питал дали иска да я закара до следващото село. Блондинката се съгласила и се качила на гърба на коня зад индианеца. Пътуването минало добре, с изключение на факта, че на всеки пет минути индианецът се задъхвал здраво и издавал силен писък. Когато пристигнали в селото, индиецът оставил жената на бензиностанция, извикал още веднъж силно и потеглил.
- Какво се е случило с този индианец, че е толкова развълнуван? – попитал бензиностанждията.
- Нищо, всичко беше нормално, возих се зад него, държейки се за дръжката на седлото.
- Госпожо, индианците яздят без седло.
