Skip to main content
Компания ловци сладко, сладко, си похапвачудесно приготвен заек по ловджийски. Пийват винце "Заешка сълза" и хвалят:
- Бе то всичко си има, бе: морковче, целинка арпаджикчета, картофки, дафинови листа, чер пипер, червен, бахарче... червено вино, че и някоя сачма - за автентичност! Къде го удари, бе?
- Наблизо! На "Край дунавски булевард" - заблудил се нещо, сащисан! Дигам пушката и БАААМ! Даже не успя и да измяучи!
Десетте най-важни личности в живота на жената:
1. Лекарят, защото казва: “Съблечете се”.
2. Зъболекарят, защото казва: “Отворете широко”.
3. Фризьорът, защото пита: “Как предпочитате – с духане или предварителна подготовка?”
4. Млекарят, защото пита: “Къде предпочитате – отпред или отзад?”
5. Декораторът на къщата, защото казва: “Веднага щом получите всичко, непременно ще ви хареса”.
6. Банкерът, защото казва: “Ако го изтеглите рано, ще изгубите”.
7. Полицаят, защото казва: “Разтворете крака”.
8. Пощальонът, защото всеки ден съвестно си върши работата.
9. Летецът, защото излита с висока скорост и след това забавя темпото.
10. Ловецът, защото навлиза дълбоко в дебрите, стреля два пъти и после винаги изяжда това, по което е стрелял.
Сутрин. Студено. Лежа под юргана и се чудя как да излъжа любимата за cekc.
Ако почна да пипам, ще получа ритник, ако се моля, ще чуя трогателни оправдания. Дали да я прегърна... не, това е пeдaлcko. Размишлявам. Мога да я целуна, но и това отпада, защото дъхът ми е като на овчарско куче яло наденица стояла на слънце. Нищо не мога да измисля. Ставам. В кухнята котката Ивелина е хванала огромна хлебарка – тъкмо я убива с движения на леопард. Носи ми я в краката, та да е сигурна, че съм видял какъв ловец е. Исус си знае работата – хрумна ми нещо. Грабвам хлебарката под изненадания поглед на Ивето и влизам в спалнята. Шмугвам се под завивките като крадец на плъхове, притаявам се за малко, а после с порива на тролей убивам мъртвата хлебарка връз шкафчето на Нора. Вдигам джапанката, а любимата виждайки какво се е случило, ме обявява за неин герой. Много мъже твърдят, че правят любов по един час – аз онождам за десет минути. Същите люде при cekc били вадели душите на половинките си с памук, а аз просто блъсвам товарния влак (с всичките му вагони пълни с тежки въглища) в мозъка на жената. След диващината ми Нора изглежда с разклатено здраве и кривогледство. Ще обядваме спагети – ммм много способно момиче. С последната хапка окапвам черната си тениска. Любимата ме наблюдава. Бяло леке от майонеза. Наслюнчвам си пръстите и търкам. Мамка му, явно и в устата си съм имал от майонезата, защото петното расте. Сега годеницата ми ще извади глас на военен хеликоптер. Това обаче не се случва. Преобличам се, а после цял следобед гледаме мачове. Привечер се звъни – отварям вратата. Две комшийки с бутилка джин. Четиримата сядаме на масата, а аз ще се правя на интересен – колко хубаво. Пак се звъни – четиринайсет годишната щерка на едната. Жените като по сигнал си обират чашите, грабват джина и изчезват на петия да си бърборят на спокойствие. Това е бил преднамерен и добре обмислен план – каква подлост само. С Джулия-Вероника се гледаме прави – прекараха ни. Тя сяда на дивана, пъха слушалки в ушите и безмълвно си рови в телефона. Оставили са ме да я пазя, защото я хванали да пуши марихуана зад блока, а после се целувала с друго момиче. Наливам бира, пиша си малко с читатели, сетне пускам телевизора да чуя новините. Девойката все към чашата ми гледа. Сипвам и. Това е човешко – нима едно време не бях същия (в пети клас на село пиех ракия наравно с големите от седми клас). Трябва да се яде нещо. Слагам в две чинии картофена яхния със свинско от вчера. Тийнеджърката не иска. Днес младите обичат само сандвичи, бургери, чипсове и не щат манджи (според тях те са глупави и само за балъците). Питам я дали да опържа картофи. Надменно одобрява с глава (още не ми е казала една дума). Беля картофите, като съсредоточено лъжа съдбата, че ги правя за салата, та да не се порежа. По дяволите – олиото е свършило. Мързи ме да слизам до долу и ги нареждам в парти грила. Всеки има моменти в живота си, които не може да обясни. Нямам идея за действията си, просто вместо щепсела включих в контакта щипката на парти грила... Падам на земята с грацията на стар бойлер. Малко се гърча като скумрия на пода, но после се вдигам. Под глезена ми шурти кръв, все едно съм човешки шадраван – явно съм гътнал чашата си и сега съм добил теч от порязване. Джулия-Вeроника ме гледа ужасена. Набързо осмислям ситуацията – силният ми ум работи. Изпитвам копнеж да се превържа с тостера и някак успявам. Пил съм – не бива да карам. Ако се обадя на Нора, ще ми се кара. Викам бърза помощ. По телефона ми казват, че щом си доиграят белота, може и да дойдат (осведомяват ме, че лекарката имала терца до вале). Омотавам раната с малко перде, махам превръзката от тостер, взимам малката и надолу с асансьора. Чакаме линейката половин час (били спрели за дюнери), а кръвта ми се лее по асфалта. Докторката заявява, че нямат бинт, но ми прави превръзка с листа от близкото дърво и един вестник от пътя с който някой е бърсал областта под гърба си. Качваме се в разнебитения автомобил (пълен с лук от пазара). Ускоряваме. Вътре всичко трещи, бучи, скърца, минаваме през дупки (бъбреците ми се шляят из организма), но поне може да се пуши. Викам си „Край, тука ще загинем.” Няколко пъти ни блъскат БМВ-та, слизаме и местим колите, сменям задна лява гума на линейката, а катаджиите ме питат, дали случайно не съм взел слънчоглед със себе си. Пристигаме в болницата, но тя е затворена, защото в неделя работела до обяд. Тръгваме към друга – тя пък през уикендите, четвъртък и в петък не работела с пациенти. В третата дежурният ми казва, че нямали превързочни средства, но имал материали да ми направи операция на панкреаса, ако искам. Така не може повече – викам такси. Давам на бакшиша 20 лева и рецепта за бинт да иде до някоя аптека. Лекарят ме зашива съвестно и се извинява – такава била действителността. С добре омотан крак се прибираме. Почистваме кървищата в кухнята. „Благодаря ти Джулия-Вероника, като пораснеш, обещавам да те опъна.” Разбира се, че не бих го направил (трябваше просто да я зарадвам с нещо), любимата няма да разреши, а и аз онождам само нея. Нора се прибира, девойката тръгва. Бързо се покривам в спалнята да не я тревожа с раната. Идва. Пила е. Ще иска cekc. Тъмно е. Протяжно сваля дрехите си, а очертанията на тялото ѝ парят. Боже, дай ми кръв да го напълня...
Отишъл едил ловец да си купи пушка.
- Добър ден - казал ловецът на продавача в магазина - търся си много добра пушка с перфектна оптика.
- Имам няколко тука някъде! - отговорил продавачът.
Гледал ловеца , 1 , 2 ,3 ,4 но нито една не му харесала
- Пазя си една с перфектна оптика , но е много скъпа - казал продавача на ловеца - Еи от тука се вижда къщата ми дето е горе на хълма.
Взел ловеца , гледал , гледал и казал:
- Абе аз къщата я виждам , ама какъв е голия мъж дето гони една гола жена?
Взел продавача пушката , погледнал и казал:
- Ще ти я подаря пушката ако с 1 куршум улучиш мъжа в патката , а с другия жената в главата.
Прицелил се ловеца и казал:
- Абе на мене 1 куршум ще ми е достатъчен!
При кардиолога:
- Докторе, да ти кажа, аз съм ловец.
- Огнестрелните рани са в хирургията.
- Не, не аз съм за теб. Връщам се от лов преди месец и заварвам жена си с някакъв на спалнята. Вдигам пушката и му викам: Сега те утрепах. А той: Чакай бе, човек, сложи по едно кафе да си кажем по две думи като мъже, после ме стреляй. Слагам кафето и той ми вика: Добре де, аз в гробищата, ти в затвора, тя ще се чуka с друг, какъв е смисълът? Като помисля – прав е. Но му казвам: Повече край.
- И какво искаш от мен като кардиолог?
- Слушай де, докторе. Миналата седмица се връщам от лов, те двамата пак. Вдигам пушката и викам: Сега нея ще утрепам. А онзи: Чакай бе, човек, сложи по едно кафе, да си кажем по две думи и после стреляй. Слагам кафето и той: Ти в затвора, тя в гробищата, аз че си чуkam друга. Какъв е смисълът? Прав е, но викам: Повече край!
- И какво искаш от мен бе, човек?
- Вчера се връщам, те пак. Вдигам пушката и викам: Себе си утрепвам. А онзи: Чакай бе, човек, сложи по едно кафе, пък после се трепи. Слагам кафето, а той: Какъв е смисълът? Ти в гробищата, ние ще си живеем без грижи тук?
- И защо си дошъл при кардиолог, ти си за психиатър?
- Не бе, докторе, да ми кажеш от толкова кафета да не ми стане нещо на сърцето.
Ловец застрелял мечка. Тъкмо извадил ножа да я дере и някой го тупа по рамото:
- Защо ми уби жената, бе? Сега да те ям ли, или да те таковам?
Ловецът, естествено, избрал второто. Ядосан, на другия ден ловецът направил пусия, гледа нещо мърда, стреля и какво да види - малко мече. Тъкмо вади ножа да го дере и… пак мечокът зад него. Повторила се първата ситуация. Бесен, ловецът купил тротил, намерил мечата бърлога и я взривил. Тъкмо потривал доволно ръце и пак една лапа го тупа по рамото:
- Е, сега какво си избираш?
- Ами… да ме таковаш!
- Абе, аз не мога да те разбера! - рекъл мечокът.
- Ти ловец ли си, или си пeдepact?!