Skip to main content
Един ловец отива на лов за мечки.
Вижда пещера и влиза в нея. Гледа, на земята спи огромна мечка. Вдига пушката, прицелва се и...ТРЯС! Отстрелял я и в същия момент някой го потупал по рамото... Обръща се ловецът и гледа триметров мечок...
- Ти знаеш ли какво направи току-що бе, кретен?! Току-що утрепа майка ми!...Сега знаеш ли какво ще ти се случи?! Или ще те ям, или ще те eбa! Избирай!
Ловецът се препотил два-три пъти от страх, насрал се, напикал се, ама като помислил...млад бил, не му се умирало и казал:
- Амииии...ще ме чуkaш, не ми се мре...
Наебал го мечокът и го пуснал да си ходи. На другия ден обаче ловецът решил да отмъсти за нечовешкото eбaнe на мечока и отишъл в същата пещера. Видял пак спяща мечка, отстрелял я и таман изкрещял от кеф "YES", когато отново някой го потупал по рамото....
- Пак ли ти бе?! ебати кретена! Знаеш ли пък сега к'ва я свърши?...Сега утрепа пък баща ми! Сега нали знаеш какво те очаква?! Избирай!...
- Амиии...пак ще ме eбeш...
Мечока пак му теглил едно яко eбaнe и го пуснал да си ходи.
Сега вече мъжът нямало как да прости нечовешкото унижение и за да отмъсти за отнетата му мъжка чест, намислил план. Още същия ден си купил базука, отиштл в гората и взривил пещерата! И не щеш ли, не след дълго пак усетил смразяващото кръвта потупване по рамото... Обърнал се и..пак огромния мечок с още по-големия kуp...
- Абе, аз да ти кажа, всичко добре, ама само едно нещо не мога да разбера...Ти, мама му да eбa, ловец ли си, или пeдepact?!
Интервю с манекенката Винченция-Шарлот Свинарска. Водещ Никола Крумов. (18+):
- Здравей, Винчи.
- Здравей, Кольо.
- Много се радвам, че ми гостуваш. Прекрасна си!
- Благодаря.
- Ще се представиш ли на нашите читатели?
- Ъммм... даа... казвам се Винченция-Шарлот, от София, на 24 години, модел.
- Мислех, че си родена в Ямбол?
- Да, но вече съм в столицата.
- С какво се занимаваш в момента?
- Модел съм на невидими дрехи. Освен това вчера завърших и първата си роля в киното. Филмът се казва: „Червената Шапчица отзад”.
- Какъв е сюжетът?
- А?!
- Ъммм... за какво се разказва?
- Ами, отивам в гората за гъби, а там Вълкът и Ловецът ме претърсват за оръжие, а после правят любов с мен.
- Интересно. Какво правиш в свободното си време?
- Ходя на фитнес и си разглеждам Фейсбука. Обожавам да скачам с бънджи, но още не съм го правила.
- Обичаш ли да четеш книги.
- Да.
- Кои са ти любимите писатели?
- Винету и Царп Лъх.
- Аха... Според теб вярно ли е общото схващане, че манекенките сте леки момичета?
- Това са глупости. Никога не бих си легнала с някой за пари... освен ако има 20 лева.
- Какви мъже харесваш?
- Да са богати, ако е възможно и културисти. Но за мен външният вид не е от значение. Важно е какъв е човекът отвътре – колко пари има. Държа мъжът до мен да е финансово осигурен, да ме води по барчета и да кара кола с три букви.
- УАЗ?
- Ххаахах не, БМВ или Ауди.
- Ауди е с четири букви.
- Не мисля.
- Някой да те е злепоставял? Коя е най-голямата лъжа, която си чувала за себе си по медиите?
- Че съм любовница на Митьо Пищова, а аз само френска му правих и то един път.
- Какво смятат родителите ти за това с което се занимаваш?
- Напълно ме подкрепят – татко емигрира в Антарктида.
- Имала ли си гаджета футболисти?
- Само девет – не ги харесвам. С другите спортове съм по-добре.
- Веганка ли си?
- Глупости, от български произход съм.
- Има ли завист сред моделите?
- Да. На мен ми завиждат за ума и красотата – аз винаги се уреждам. Мразя глупостта и лицемерието.
- Имаш ли някакви корекции по тялото?
- Никакви, само съм повдигала кожата на колената си.
- За какво мечтаеш?
- Да посетя Дубай, че още не съм била в Гърция. Обичам пътешествията, но засега съм ходила само до Бургас. Мечтая малоумниците да ми завиждат. Искам да стана ужасно известна – всички глупаци да говорят за мен.
- Един по... такъв въпрос... С колко мъже си била?
- С двама.
- Ъъъъъъ... днес ли?
- Че ти за кога питаш!?
- Винчи, благодаря за интервюто. Какво ще пожелаеш на нашите читатели?
- Да бъдат себе си и имот.
P.S. Водещият запазва убеждение, че всеки човек е умен до доказване на противното.
По прашната улица свистеше ветър.
Тръняци и каманяци се тръкаяаа по пъто. Чакале и секви други помиаре овиваа покрай селото. От далечината се чу конски тропот. Виждаше се само една висока осанка и шапка. Пред салоно се беше сбрал сума народ. На нйего имаше голем надпис „Хоремаг“. Коньо приближаваше. Сеянете си тръкаа прашните очи, за да виат кой е тоа странник и що дири у тва мирно село. Оказа се, че е магарок, а не конь. Ама мъжо си беше голем маторец. Слезна леко от животното и пювна сдъвчанио тютюн на Джак Манерката у краката.
– Кво си се разпювал, да ти eбem макята у устата мръсна?
Тръгна да бръка у кобуро, ама страннико беше млого бръз. Бум, бум... Манерката се тръколи като ударен от ток. Жена му обичаше да кюкари и беше станала на пенджеро и виде смръта на мъжо си.
– Копиле ниедно, господ да те убиа, зе ми мъжооооо.
Женскио рев оглуши площадо.
– Гино не викай му, да те не гръмне и тебе, а беги грей вода да го умиаме и му приготви некоа убава ризка. – даде и съвет една прегръбена бабичка.
Шапката закриваше очите на страннико. Тури си „Смит и уесъно“ у кобуро и би един шут на вратата на кръчмата. Настана голема паника. У салоно беше останал само кръчмаро и Койо Забатаченьо, тръколил се на масата и пущил една лига.
Страннико се приближи до баро.
– Рикиа!
Гошко кръчмаро притрепери.
– Чуаш ли ме бе тумбак, рикиа!
Гошо се препоти целио, ама успе да фане едно шише „Карнобатска“.
– Ти сакаш да те гръмнем май, а? Сакам домашна, двоен препек!
Бръкна у джебецо на бархетната ризка и фръли един пробит лев.
Докато се разправяаа вътре, неколко чвека се затичаа до къщата на шерифо.
– Славчо излазай, утрепаа Манерката…
Славчо се беше заврел до казано и му отне малко повече време да стигне вратничката.
– Кого са утрепале, думате?
Манерката, гръмнаа го пред салоно. Некъв странник. Млого бръз. Прилича на ловец на глави. Влезна у хорето и ниа дотичааме до вазе…
Славчо даде указаниа на жена си кога да слага пенюги на казано, преметна колано с пищово през кръсто, тури значката и излезна.
У кръчмата беше тегосно. Страннико пиеше вече трета рикиа и боцкаше сиренйе с пипер.
– Пущи ми Берковската духова!
Кръчмаро с треперещи пръсти набута една касетка у касетофоно „Хитачи“ модел 83 – та и натисна копчето.
Тромпетките зеа да буат из целата кръчма. Коьо Забатаченьо се сепна от силната музика.
– Дай му жегаа, eбaнйeee, майкоооо…
Двойната дръвена врата скръцна. Страннико не се и обръна. Шерифо се приближи до окаяната маса на страннико и приседна.
– Гоше, дай рикиа и на мене!
Изпотените ръце на кръчмаро изпълниа желанието на шерифо.
– Начи ти си гръмнал Манерката?
– Я. Кво ша напрайш, изклесяк?
– Начи, чуй ме са. Бокиловци а мирно село и такива пустиняци като тебе не ни требует. Чий уй дириш тука, твойта верица мръява?!
Страннико се учуди на смелостта на тоа застарел шериф.
– Мани ми говори така, оти ша се тръколиш като ония отвънка!
– Отвънка… те чекат баре десет човека с насочени пушки. Ти ша ме гръмнеш и ще напраат на говно, накйоцано от кокошки.
– Шерифе, знааш, че сички ша се разбегат. Па и ми миришеш на пръщина. Не вервам да ти се мре баш коги печеш рикиата?
Славчо осмисли ситуациата и прецени че „гънслингеро“ е прав.
– Кажи кво сакаш?
– Дирим Камен Говедаро. Нае ме един човек от Комарево. Откраднал му един бидон с рикиа и 100 кила джибри. Даде ми пеесе лева да го гръмнем.
– А оти гръмна Манерката?
– Що ме напсува. И ти ме напсува. И тебе ша гръмнем, ама след малко, че са ми е нйело на стомахо нещо. Па и ми се не пиа сам. Кажи къдеа говедаро, гръмим го, гръмим и тебе и си заминавам. Другите ша ги остайм!
Касетката свръши. Музиката спре.
– Преврътай, лaйнap дебел!
– Оно такова, не работи кОпчето… – избоботи кръчмаро.
– Преврътай с молив!
Страннико си завръте на ръка една цигара и а запали.
– Ти не си ли чул наредбите за тютюнопушенйето на затворено? – пита заядливо Славчо Шерифо.
– Шерифе увехнал, ще сплатим кък си сакам. Не се дръви. После ща утрепем и жена ти заради тва, че само ме обиждаш. Имаш един шанс. Да излеаме на дуел. Ако ме гръмнеш, съм ти eбaл макята. Ако я те гръмнем, немаа закачам жена ти, ша намерим оная мрътвец и си бегам?
Славчо много обичаше дрътата Елентикя и се разбесне.
– У дванаасе саато на обед отвънка, на мегдано! Клисаро ша удари камбаната за сигнал!
– Е баш по пладне ли, коги се пиа рикиа и се еде?
– Баш тогива, пий още некоа, оти имаш още има нема един саат. После айде горе у гробищата. Даже нема те копаме горе. Ще фрълиме у странището, таа те изедат песовете.
Славчо стана и излезна под звуко на шпорите и със стойката на Гари Купър. Страннико отвори второ шише рикиа и даде една касетка на кръчмаро. Селото утихна, сички чекаа да стане дванаасе. Само бабичките си оправаа разсадо. У дванасе без две страннико излезна из хоремаго. От вътре зазвуча Енио Мориконе. Касетофоно пръщеше. Мачките се разбегаа. Въздухо спре. Тишките спреа да скръцат. От некъде се чу:
- Дванайсе, дванайсе, дванейсе плюс три тът!
Славчо и страннико дръжеа ръцете близо до кобурете. Тамън да удари камбаната, иззади страннико се спущи жената на Манерката с една мотика и разлупи главата на ловецо на глави. Он се свлече от еднаж на земята.
Сички нададоа рев на удовлетворение. Славчо си отдъъна. Бръкна за пищово та да даде един контролен у вече строшената глава на мрътвецо. Дръпна спусъко и се сети, че е забравил да тури патроне. Препоти се. Така Гина Манерката спаси и шерифо и селото. Касетката на Мориконе зе да влачи. Гошето я спре и наду Дунавското. Отсекъде се чуваше едно победно:
- Eбaнньeeeee!
Орото се завръте покрай сгръченио комаревски Джон Уейн. Та поуката е, че у чуждо село, дали с мотика или с пищов, се ша ти строшат главата.
Две чукчи отишли на лов за моржове.
Убили те един морж, изкарали го на брега, хванали го за опашката и почнали да го влачат към селото. Зъбите на моржа, обаче орели земята и чукчите бая се запотили.
Срещнал ги по едно време някакъв човек:
- Здравейте, ловци!
- Здравей, приятел!
- Абе, що влачите тоя морж така за опашката бе? Не виждате ли, че зъбите му орат земята и е много трудно да се влачи. Що не го хванете за главата и да теглите?
Хванали чукчите моржа за главата и тръгнали. Сега наистина им било по-леко.
По едно време единият се обадил:
- Ииии, много умен тоя човек. Виж как лесно се тегли моржа сега.
- Да бе, хич даже не е умен. Виж, че пак стигнахме до океана.
Въпроси, зададени на сайт за посещение на Южна Африка относно Южна Африка и отговорите на собственика на сайта:
Q: Ветровито ли е изобщо в ЮАР? Никога не съм виждал да вали по ТВ, как растат при вас растенията? (Англия)
A: Внасяме растенията пораснали и след това седим и ги гледаме как умират.
Q: Ще видя ли слонове по улиците? (САЩ)
A: Зависи колко сте пили!
Q: Искам да вървя пеш от Дърбан до Кейптаун - мога ли да следвам линията на влака? (Швеция)
A: Може, само 2000 километра са. Носете си повечко вода...
Q: Безопасно ли е да се тича около храстите в ЮАР? (Швеция)
A: Аaa! Значи е вярно това което разправят за шведите...
Q: Има ли банкомати? Можете ли да ми пратите списък на тези в Йоханесбург, Кейптаун, Книсна и Дърбан?
A: От какво, казвате, умря последния ви роб?
Q: Можете ли да ми дадете повече информация за надбягванията с мечки коала в ЮАР?
A: Авс-тра-лия е оня големия остров в средата на Тихия океан. Африка е големия триъгълен континент на юг от Европа на който няма... Ооо, забрави! Да, бе. Надбягванията с коали са всеки вторник вечер в Хилброу. Елате голи!
Q: Накъде е север в Южна Африка? (Англия)
A: Значи заставате на юг и се обръщате на 180 градуса. Като стигнете дотам ни се обадете за по-нататъшни указания.
Q: Можете ли да ми дадете програмата на Виенския момчешки хор? (САЩ)
A: Авс-три-я е оная чудата малка страна в средна Европа, която... Ооо, забрави! Да, бе. Виенския момчешки хор свири в Хилброу всеки вторник вечер, веднага след надбягванията с коали. Елате голи.
Q: Имате ли парфюми в ЮАР? (Франция)
A: Не. Не миришем!
Q: Можете ли да ми кажете районите в ЮАР, където женското население е по-малко от мъжкото? (Италия)
A: Да. Нощните гeй-клубове.
Q: Празнувате ли Коледа в ЮАР? (Франция)
A: Аха. Ама само по Коледа.
Q: Има ли пчели-убиици в ЮАР? (Германия)
A: Не, ама за вас ще внесем.
Q: Има ли супермаркети в Йоханесбург и продава ли се мляко целогодишно? (Германия)
A: Не! Ние сме мирна цивилизация на строги ловци и събирачи. Млякото е забранено.
Q: Ще мога ли да говоря английски на повечето места на които отида? (САЩ)
A: Ще можете. Само първо трябва да го научите.
Едно африканско племе дълго време живеело в страх от лъв-човекоядец.
Не можело да продъжава така, затова вожда на племето изпратил хора да доведат световно известния бял ловец Джон Смит да убие лъва.
Доста нощи дебнал ловеца лъва в началото на селото, на едно високо място, но без успех. Отчаян, той решил да примами лъва, затова поискал от племето да заколи крава и да му да даде кожата. Наметнат с нея, застанал на открито място като жива примамка и зачакал с надежда свирепият звяр.
Посред нощ селяните били събудени от смразящ кръвта вопъл. Всички се събудили а най-смелите, със запалени факли се насочили към мястото, където бил великият ловец, опасявайки се от най-страшното.
Но той бил там, все още обгърнат с кравешката кожа, лежал в калта и виел ужасяващо от болка. Лъва не се виждал наоколо и селяните се приближили и попитали:
- Какво стана Бвана, лъва ли ти стори това?
- Какъв лъв бе, кажете кои пусна бика снощи!