Гледане за 1 януари, 7 януари, 14 януари. Погледнете внимателно в какво блюдо се събуждате:
1. В "Руска салата" - значи годината ще премине спокойно и традиционно.
2. В "Мимоз" - годината обещава нови запознанства (преди всичко на 8 Март).
3. В "Сельодка под шуба" - годината не предвещава нищо добро - все пак ще ви се наложи тази година да купите ново палто на жена си.
4. В салата с рачешки рулца - очаква ви бурен курортен роман.
5. В "Цезар с пилешко" - ще ви назначат за началник отдел в кантората.
6. В "Цезар с скариди" - ще станете капитан на далечно плаване.
7. В солени гъби или краставички - още една година ще ви мариноват на старата длъжност без увеличение на заплатата.
8. В топли мезета - вие сте корав пич!
9. В торта - пътуване до Прага!
Ако сте пропуснали и никъде не сте попаднали - годината ще бъде непредсказуема.
Пристигам на оперативка. Всички седим и чакаме шефа. Връхлетява бесен в залата...
- Вашта мамка! Кой беше дежурен вчера в оперативната група?!
- А какво се е случило? За какво става въпрос?
Шефът окончателно озверява:
- Кой беше дежурен вчера в оперативната група?!
Става Къдравият:
- Аз, господин капитан.
Шефът:
- Ходи ли на повикване?!
Къдравият:
- Тъй вярно, господин капитан.
Шефът:
- Покойница ли да вземеш?!
Къдравият:
- Взех я... (гледам го, че става все по-замислен)
Шефът (с ехидност в гласа):
- Е и?!
Къдравият:
- Шефе, ами аз… в моргата я закарах, там имаше само един пазач, сам трябваше да я влача.
(пазачите у нас обикновено са мат пияни).
Шефът:
- Разказвай нататък, лейтенант.
Къдравият:
- Ми, в моргата нямаше място... Пък и не можех горката да я оставя на пода… Сложих я на един стол до пазача, а тя започна да се плъзга… вързах я с един канап, в едната й ръка й сложих паспорта, в другата - постановлението за аутопсия…
В този момент вече всичките ревем от смях.
Шефът:
- Не стига, че пазачът цяла нощ и е разказвал вицове, ами на сутринта пристигнала чистачката, също баба между впрочем… и помолила твоята бабичка да си повдигне краката, а бабката мълчи... Чистачката си помислила, че бабката е заспала и избутала краката й с бърсалката... Чак тогава разбрала, че бабичката е умряла и веднага изгубила съзнание, като падайки закачила документите, които паднали точно върху нея... Пазачите си помислили, че чистачката е покойната, нали документите били върху нея. Натоварили я в количката и я закарали за аутопсия, където я съблекли и я сложили върху масата за аутопсия. В това време дошли студенти от 1 курс на Медицинска академия, на урок по аутопсия, обкръжили чистачката и преподавателят им, канейки се да направи първия разрез, завъртял главата на чистачката, в този момент отворила очи и погледнала. Всички изпаднали в несвяст, дори и преподавателя...
След тези думи настъпи истерия, изскочиха ми сълзи от смях… Ето колко ни е весела работата.
Действието се развива в Северна Гърция, по време на гладните 60 години на миналия век.
На една местна мома (да не я наричаме красавица) ѝ писнало да кара на маслини и козе мляко и решила да емигрира в Америка.
Добре, ама – χωρίς χρήματα (хорис хримата) - пари няма (по гръцки) ! Затова тя отишла в кръчмата, където се събират моряците, огледала се и приближила най-куцото коте от тях. Младеж, който - видимо - единствената жена, която бил виждал, е била майка му. “Ще ти сбъдна всички сексуални желания – казала му тя – само да ме качиш на кораб до Америка и да ме храниш и поиш по пътя”. Момъкът не чакал дълго да го навиват. Казал ѝ, че още на другата сутрин тръгват с отлива и тя трябва да е преди изгрев на пристанището. Скрил я в една спасителна лодка, завил я с чергилото и корабът тръгнал. Десет дена я хранил с вафли и поил с портокалада, а пък тя му се отдавала по всички, известни от рисунките по старогръцките вази, начини. На единайсетия ден един страшен мустакат капитан отметнал чергилото на лодката и изкрещял:
– Ти какво правиш тук, ма ?!
– Каквото и да правя, платила съм си ! – нафукано рекла младата гъркиня – А и вече десет дни плаваме, няма как да ме върнете обратно…
– Ти хубаво си си платила – рекъл капитанът – ама това е фериботът за Тасос…
Самолет излетял от летището в Лос Анджелис под контрола на еврейски пилот. Неговият помощник-пилот бил китаец. Това бил първият път, когато те летяли заедно, а неловкото мълчание между двамата показало взаимния неприязън.
След като достигнали необходимата височина, еврейският пилот активирал авто-пилота на самолета, облегнал се на стола си и промърморил:
- Не обичам китайците!
- Не обичаш китайците? - питал помощник-пилота. И защо така?
- Вие, бомбардирахте Пърл Харбър, ето защо!
- Не, не! - започнал да протестира помощника. - Не ние бомбардирахме Пърл Харбър, а японците!
- Японци, китайци, виетнамци... Без значение - всичките сте еднакви!
Последвали няколко минути мълчание.
- Аз не харесвам евреите! - заявил вторият пилот.
- О, така ли? И защо не ги харесваш? - попитал капитана.
- Евреите потопиха Титаник.
- Какво? Това е лудост! Евреите не са потопили Титаник! - възкликнал капитана. - Айсберг потопи Титаник!
- Айсберг, Голдберг, Грийнберг, Розенберг... без значение... всичките са ми еднакви!