Skip to main content
Директорът на "Радисън" търси управител за ресторанта на хотела. Явява се кандидат. Директорът започва да го разпитва, къде е работил, какъв опит има.
- Аз съм работил в най-добрите места. Работил съм в "Мариот" в Ню-Йорк, в "Хилтън" в Лондон, в "Шератон" в Торонто.
Директорът взима телефона:
- Ало, "Мариот" Ню-Йорк? Работил ли е при вас този служител XYZ. Какво може да кажете за него?
- Ужасен тип е, простак, грубиян.
- Ало, Лондонския Хилтън ли е? Работил ли е при вас този служител XYZ. Какво може да кажете за него? Кандидатства при нас.
- В никакъв случай не го взимайте! Крайно неакуратен е, вечно е изцапан.
- Ало, "Шератон" Торонто ли е? Трябват ми препоръките ви за XYZ...
- Пълен негодник е. А и е пeдepact, не оставяше колегите си на мира.
Директорът затваря телефона.
- Положението е сложно. Взимам ви на изпитателен срок. Първата груба дума - ще ви уволня. Видя ли на смокинга ви и косъм - ще ви уволня. А сега бързо ме цункайте и на работа.
Един човек влиза в известен ресторант и сяда на единствената празна маса. Докато сяда, неволно, бута с лакътя си лъжицата и я събаря от масата. Сервитьор дотичва веднага, вади нова лъжица от джоба си и я поставя на мястото и. Човекът впечетлен от бързината на услугата пита: "всички келнери ли носят лъжици в джобовете си?"
Сервитьорът отговаря "Консултант по ефективността инспектира дейността ни и откри, че 25 процента от клиентите ни бутат лъжицата си и че носейки резервна лъжица, ще спестим ходенето до кухнята и ще бъдем много по-ефективни." По-късно, когато клиентът пискал сметката си, той отбелязал на келнера "Извинете ме, но защо от дюкяна ви виси връвчица?". Сервитьорът обяснил "Експертът по ефективността установи, че прекарваме прекалено много време миейки си ръцете след като сме били в тоалетната, така че другия край на връвчицата е закачен за моя пeниc и когато отивам по малка нужда просто използвам конеца и никога не ми е налага да се докосвам и няма нужда да си мия ръцете.
Клиентът попитал "тогава как си вкарвате пeниca обратно в гащите?". Сервиторът отгорил "Не знам за колегите, но аз използвам лъжицата."
Мутра влиза в изискан ресторант. На вратата го посреща управителят. Мутрата:
- Брато, аз вчера идвах ли тука?
- Да, господине, бяхте тук цяла нощ.
- Аха, а поръчвах ли много?
- Да, господине!
- И сигурно платих 1000 долара сметка, а?
- Да, господине!
- Уф, слава богу, щото бех решил, че съм ги загубил некъде...
Отиваме с мъжа ми на ресторант. По време на вечерята отидох до тоалетната. Тоалетната е унисекс. Излизайки от кабинката, видях една съдийска cbиpka, забравена на умивалника и един симпатичен мъж, който тъкмо излиза от тоалетната:
- Господине, забравихте си свирката! - извиквам му аз. Мъжът се върна, взе си свирката и ми благодари. Аз се върнах на масата и седнах. Още не си бях отворила устата, да разкажа на мъжа си, когато до масата ни се приближи мъжът от тоалетната, наведе се и много учтиво каза:
- Благодаря Ви още веднъж за свирката, госпожо, наистина имах нужда от нея!
...и така започна скандалът...
Седи добре облечен бизнесмен (ДОБ) в изискан ресторант, пие шампанско. На съседната маса сяда интелигентен на вид мъж. Сервитьорът се приближава до него.
- Бутилка бордо, реколта 1956 и испанска кокошка с хрупкава кожичка!
След малко сервитьорът носи виното, отваря бутилката, налива в чашата. Мъжът отпива и кимва утвърдително. Сервитьорът се изнизва и след минута идва с кокошката. Мъжът бръква с пръст в задника и, завърта го, вади го и го облизва.
- Това не е испанска кокошка!-казва той,-Тази е отгледана западно от Лион и е хранена с отбрана пшеница. Аз поръчах испанска!
Сервитьорът се извинява, взема обратно кокошката и я връща в кухнята. Готвачът е изумен. Доставят нова от магазин, на която е обозначено, че е испанска. Приготвят я. Сервитьорът я носи на клиента. Мъжът отново пъхва вътре пръст, завърта го, вади го, подушва, облизва...
- Тази кокошка е отгледана южно от Неапол и е хранена с отбрано просо. Аз поръчах испанска!
Шокираният сервитьор изнася и тази поръчка.
В този момент ДОБ се приближава до масата на мъжа, мята му пачка евро и със сълзи на очи му казва:
- Брат! Аз съм израснал в детски дом. Провери ми родословието, моля те!
Било в ония времена, когато рокендролът бил още млад, а Варшавският договор пазел съня на мирните граждани. Границите били опасани с два рида бодлива тел, народната милиция била нащрек. Но било лято, дишали се малко по-свободно, по морето било пълно с чужденци и градусите се били разщъкали. Двама представители на тази родна фауна се разбрали, че тази вечер ще "забиват" заедно. Разходили се, седнали в някакво кафене, заприказвали две полякини. Работите потръгнали и както си бил редът, отишли на ресторант, почерпили се, после на бар, където продължили с тези богуугодни дела. Късно през нощта всички се запътили към хотела на нашите герои, където те пазели бутилка коняк, с намерението да продължат с почерпката.
Обаче на единият гларус му дошло в повече и щом помирисал леглото, откъртил безвъзвратно.
На другия ден по обяд, момчетата се събудили със съответстващия свиреп махмурлук, а момичетата си били тръгнали.
Падналият рано в борбата мълчал гузно.
Другият го подбъзиквал:
- Алоуу, спящата красавица, как можа бе, как можа да се натаралюнкаш така...Да изпуснеш такова разкошно гадже, цяла вечер те изяждаше с поглед.
След много значителна пауза продължил:
- Нооо, не се притеснявай, добре че съм аз. Благодарение на мен, българската чест бе защитена.
Първият се опулил невярващо:
- Аре стига бе, само не ми ги пробутвай, че си ги изчуkaл и двете. Та ти беше по-пиян и от мене...
- Нее, не съм ги чуkaл, но поне преди да се строполя в леглото, успях да им кажа, че сме сърби.
Двама имигранти работят в кухнята на американска ресторант:
- Е, Лоренцо, знаеш ли кой е Ейбрахам Линкълн?
- Не, не знам, Тони
- Той е бил първият президент на Съединените щати. Ходя на вечерно училище, учим много, ще ставам гражданин на САЩ.
На следващия ден:
- Е, Лоренцо, знаеш кой е Джо Байдън?
- Не, не знам, Тони.
- Той е настоящият президент на САЩ. Ходя на вечерно училище, уча много неща, ще ставам гражданин на САЩ!
- А ти Тони, знаеш ли кой е Хосе Балбара?
- Не, кой е Хосе Балбара?
- Хосе Балбара е човекът, който чуka жена ти, докато ти си в нощното училище!
Един човек отишъл една вечер в доста скъп ресторант, седнал и започнал да си поръчва на богато - ракии, салати, сухи мезета, предястия, после основно с бутилка вино, десерт, коняк, кафе...
В един момент към масата се приближил келнерът и попитал:
- Господине, ще може ли да оправим сметката, че заведението затваря след малко?
- Няма проблеми, но бихте ли попитали управителя, дали мога да платя с перли?
Келнерът отишъл при управителя и след малко се върнал:
- Няма абсолютно никакъв проблем да платите с перли щом така ви е по-удобно.
- Добре! - казал човекът.
- Тогава дай една порция миди и стискай палци.