Шеф събрал работниците си.
- Имам лоши новини. Заради икономическата криза ще трябва да уволня един от вас.
- Мен не можеш да ме съкратиш, аз съм малцинство. - казал циганина.
- Аз съм жена и ще те съдя за шовинизъм. - отговорила секретарката.
- Само ме пипни и отиваме в съда заради расова дискриминация. - казал мюсюлманина.
- Опитай, ще те съдя за дискриминация заради годините. - казал 70 годишният бригадир.
Всички погледи се насочили към младият здрав работник на средна възраст. Поогледал се и тихо казал.
- Напоследък нещо ми се струва, че съм гeй!
Миналата седмица беше рождения ми ден.
Жена ми не ми честити. Моите родители бяха забравили, а също така и моите деца. Отидох на работа и дори колегите ми не ми честитиха рождения ден. Когато влязох в офиса си, секретарката ми каза:
- "Честит рожден ден, шефе!"
Почувствах се толкова специален. Тя ме покани на обяд. След обяда, тя ме покани в апартамента си. Отидохме там и тя каза:
- "Имаш ли нещо против, ако отида в спалнята за минута?"
- "Добре!" - казах аз.
Тя излезе 5 минути по-късно с торта за рождения ден, жена ми, родителите ми, децата ми, приятелите ми и колегите ми крещейки "изненада!!!"
Докато аз чаках на дивана... гол...
Една дама от хайлайфа решава да си купи домашен любимец.
Влиза в един зоомагазин. Още от вратата я посреща странен глас:
- Добър ден, kуpbo!
Сепната дамата се оглежда и вижда, че и говори един папагал. По това време обаче собственикът на магазина любезно я посреща:
- Добър ден! Какво ще желаете!
- Искам да се сдобия с домашен любимец.
Оглежда я човекът и и вика:
- Като най-подходящ за вас виждам този папагал.
Дамата обаче се дърпа, не ще. След кратък спор собственикът на магазина я пита:
- Добре де, защо не го искате?
- Много неприлично ме посрещна. - отговаря клиентката.
- Какво ви каза? - пита човека.
- Каза ми - "Добър ден kуpbo."
- А-а-а! Чирак, я донеси една кофа с вода.
Носи чиракът кофата, собственикът взима клетката, вади папагала, пъха му главата три пъти във водата. Вади го, слага го в клетката и пита:
- Какво ще кажеш, като се прибира госпожата вкъщи?
- Здравейте, госпожо! - отговаря папагала.
- Видяхте ли? - пита доволно собственикът на магазина. И предлага на дамата и тя да тества с въпроси пернатото.
- Как ще ме посрещнеш, като се прибирам вкъщи? - пита тя.
- Добър ден, госпожо! - отговаря изрядно папагала.
- А ако идвам с мъж?
- Добър ден, господине.
- А ако идвам с двама мъже?
- Добър ден, господа!
Тя стои, стои изненадана и казва:
- А ако съм с трима мъже?
Папагалът се замисля и казва:
- Шефе, давай кофата тая е ебати курвата.
Разведените майки са кофти...
Те могат да сменят крушка, отворят буркан с голи ръце, боядисат стая, залепят тапети, направят bибpatop от дръжка на счупен меч, да запалят печка с дърва, да пият бира, да направят лаптоп от кутия от бонбони, да се смеят като момиче, да плачат като крокодил, да отпушат канал…
Разведените майки могат да те убият с дума.
Разведените майки може да обичат до полуда.
Разведените майки шибват най-звучните шамари.
Разведените майки имат най-топлата прегръдка.
Разведените майки могат да любят тихо, за да не разберат децата.
Разведените майки могат да те изчукат брутално, защото знаят, че може да им е за последно.
Разведените майки са свежи, в очакване на Принца.
Разведените майки са с най-тъмните сенки под очите след цяла нощ очакване Принцът да им се обади, пише, усмихне…
Разведените майки отслабват за отрицателно време в очакване на знака и напълняват също така скоростно… в очакване на същия.
Разведените майки са наивни като дете и хладнокръвни като легионер.
Разведените майки се разплакват от нищо и превързват рани като военен лекар.
Разведените майки планират бюджет като счетоводител и пишат стихове.
Разведените майки са ужасни служители, защото са все недоспали, свръхангажирани, емоционално нестабилни, преуморени и разсеяни.
Разведените майки са най-надеждният служител, защото работят за хляба на децата си.
Разведените майки може да станат в 4 ч. сутринта, да сготвят леща, да поработят, да изведат кучето, да нахранят котката, да събудят децата, да им дадат да закусят и после да продължат да работят, да напазаруват, сготвят, измият чиниите…
Разведените майки пушат, за да докосва нещо устните им.
Разведените майки пият, вечер, тайно, като си легнат децата, за да превърнат кошмара си поне в драма и да заспят, сънувайки романтичната развръзка...
Разведените майки могат да те издигнат на пиедестал от надежда и да те свалят оттам с един шут, когато ги приземиш…
Разведените майки могат да псуват като 100 каруцари, когато не дадеш път на тях и на децата им на пешеходна пътека.
Разведените майки може да са най-милите същества, когато видят нещо повече в твоите очи или трябва да дадат добър пример на децата си.
Разведените майки не очакват нищо и вярват във всичко!
Разведените майки имат куража да са разведени.
Майките просто имат куража!
Разведените майки могат да се подпишат под всичко това…
Разведените майки… Могат!
Надпис в нюйоркски магазин: "Ако не намерите това, което търсите, обезщетението е 100 долара. "
Влиза българин и иска черен пpeзepbatиb. Събират се продавачи, шефове на търговски зали, управителят, обръщат целия магазин наопаки - няма и няма черен пpeзepbatиb. Дават на нашенеца 100 долара и го питат:
- Кажете ни все пак, как се сетихте да търсите черен пpeзepbatиb?
- А, баджанакът почина, та исках като се върна в България, да поднеса на балдъзата моите съболезнования.
Бай Иван бил един обикновен работник в една голяма българска фирма.
Един ден във фирмата, в която работил щял да дойде премиера на проверка, за да види, как върви работата. Шефът наредил, че всички служители трябва да си вършат работата, така, както всеки ден. В деня на проверката, колата на премиера спряла, слязъл от колата и когато видял бай Иван да разтоварва кашони, се развикал:
- Бай Иване! Бай Иване! Приятелю! - и се прегърнал с бай Иван. Шефът на фирмата погледнал учудено, но си замълчал.
Срещата с премиера минала. След известно време САЩ сключила договор с българската фирма и президента на САЩ щял да дойде на посещение във фирмата. Шефът на фирмата пак казал, че служителите трябва да си вършат работата, все едно нямало никого на посещение. Започнали да кръжат хеликоптери над покрива на фирмата, от тях накацали по стрехите снайперисти, пристигнали 20 коли, от които излезли мъже с автомати... охрана голяма. Най-накрая пред входа на фирмата спрял брониран джип и от него изкочил президента на САЩ. Разбутал охраната и взел да вика:
- Bai Ivane! Bai Ivane! Where are you my friend? - и той взел да прегръща бай Иван и да го разцелува, който този път бил целия плувнал в пот и паяжини. На тази случка, шефа на фирмата казал само:
- "Ааааа..", но останалите си мисли запазил за себе си.
Минала и срещата с президента на САЩ. След 2 години, на Великден, шефа на фирмата решил да отиде до Рим, заради Великденската проповед на папата. Решил да вземе със себе си и бай Иван, който вече 26 години, неуморно и покорно си пренасял кашони, та решил да направи подарък на подчинения си. Отишли в Рим, папата почнал проповедта и по едно време се чуло:
- Бай Иване, бай Иване, разбрах, че си тук. Моля те, ела тук при мен.
Погледнал бай Иван шефа си, а той с опулени очи само му направил жест да ходи.
Свършила проповедта, бай Иван си поговорил с папата и тръгнал да търси шефа си. Отишъл и видял тълпа хора около началника му, който бил припаднал. Когато дошъл в съзнание, бай Иван отишъл при шефа си и го попитал какво е станало.
- Виж сега, бай Иване. От 26 години ти пренасяш в моята фирма кашони. Когато дойде премиера и взе да те прегръща... приех го. Когато дойде президента на САЩ и взе да те прегръща и целува... добре, приех го. Но, когато отиде при папата и един китайски турист ме попита "Кой е онзи човек до бай Иван"... е тогава не издържах.