Skip to main content
Жените винаги имат високи очаквания.
Днес се навършват четири години, откакто любимата ми се отдаде за пръв път. Искам да я изненадам с тържество. Сутринта изтъргувах една Дачия и сега съм свободен, тя е на работа. Изчистих(счупеното носи късмет), изпрах каквото ми падне(не намерих праха и сложих препарат за нужник – сякаш има разлика), прострях(терасата изглежда, все едно у нас има циганска сватба), обирах паяжина(ще купя нов полилей), измих една чаша(превързах се) и пих бира. Интересно защо, когато леем плоча в къщата на някой приятел или поправям колата, се измъквам без драскотина, а реша ли да помогна в домакинството съм целият в рани. Оправих леглото, но без да разбера, съм заспал връз него. Следобед продължавам. Ще готвя палачинки за вечеря. Поради горчивия ми опит с баницата(ползваме я за дъска да си режем мезета) съм много предпазлив. Осъзнах, че ако си правя салата за ракията, никога няма да се порежа, но тръгна ли да кълцам зеленчуци за нещо друго, кръвта ми ще се лее по плота. Котката Ивелина вижда, че влизам в кухнята и моментално спринтира в най-далечния край на апартамента. В бързината се пребива в някои от мебелите, но макар и натъртена, успешно излиза в нелегалност. Всичко е толкова чисто. Грижливо подреждам продуктите и сечивата. Не мога да ползвам миксера, защото е скрит. Отварям лаптопа на работната маса. Чета рецепти. Струва ми се, че дори произволно избран бобър, ще се справи с палачинките – толкова е лесно. Сипвам нужното количество брашно в голямата купа. Помирисах го да не е развалено... и тогава... кихнах. Целият съм бял, а в края на очите ми се образува тесто. Измивам се. Още брашно. Вода. Прясното мляко пада на бучки, но сигурно такъв му е моделът(някакво здравословно може би). Яйцата чупя на мивката и в шепа пренасям до масата – пода не се цапа много. Има и черупки, но те са полезни при болка от обувки и други болести. Разбърквам. Слагам олиото да се загрее. Пуша, ходя насам-натам, сипвам си една малка... чудя се дали е готово. Това се проверява, като му ливнеш малко вода отгоре... Майкоо... Гейзер – всичко фъщи, а моя милост крещи. В огледалото лицето ми изглежда сварено. Не се отказвам. Първата ми палачинка прилича на голям хляб. Втората е по-добре. Сега ще я обърна във въздуха като кулинарите. Оооопп... метнах и тигана. Същия издрънча в тавана и право върху лаптопа, гледам как последния се пържи. Трудно се предавам – олио, подгряване, гейзер, нова смес, подхвърляне... сега пък я няма. Оглеждам се наляво-надясно, палачинката изчезнала. Проверявам горе... да залепнала е на тавана. Същият вече съвсем на нищо не прилича. Забърквам гипс и майсторски го измазвам. Четвърти последен опит – Бог ми е свидетел – от тук палачинка ще излезе. Много бавно става... и тоя тиган що натежа така... след малко разбрах – объркал съм съдовете и сега пека гипсовата смес – сготвил съм плочка. Ключалката превъртя. Тухлите на вината ме затрупаха. Годеницата ми стоеше пред кухнята, а Ивелина я гледаше като майка спасител. Стълба, разсипано олио, черупки, кално брашно, пържен лаптоп, посуда, бинтове и катастрофа. Нора се промъкна през отломките. Целуна ме с божествените си устни(даже малко език ми пусна) и рече: „Не се безпокой, Кольо, знам, че си искал да ме изненадаш. Отиди да погледаш мач на телевизора, бира ще ти донеса, а аз ще оправя тук. Почини си, нали помниш, че утре идват шефовете ми от Германия и сме канени на вечеря в оня ресторант – най-сетне ще облека красивата бяла рокля „Версаче”, дето ми я прати вуйна от Щатите. Сложила съм я в пералнята, до утре вечер ще изсъхне. Толкова съм щастлива.” Мъжка сълза тупна на пода... сетих се за прането. Казах и че съм свършил тая работа, а на терасата има мишка, та да не излиза. Тази нощ в леглото раздадох всичко от себе си...
Един ден, една стара дама влиза в Канадската Национална Банка с голяма чанта пълна с пари.
Тя настоява да говори с президента на банката, защото иска да отвори спестовна сметка и твърди, че има много пари.
След доста разговори и спорове един служител завежда старата дама в офиса на президента.
Президентът я пита колко пари иска да внесе.
Тя отговаря 165.000$, докато оставя парите на бюрото му.
Любопитен, той я пита как е успяла да събере толкова много пари.
Старата дама му отговаря, че се обзалага.
Президентът, доста учуден, я пита: “Как по-точно се обзалагате?”
А старата дама отговаря: “Например, обзалагам се с вас, на 25 000$, че тестисите ви са квадратни.”
Президентът започва да се смее и казва че такива облози не могат да бъдат спечелени!
Старата дама отговаря: “Искате ли да се обзаложим тогава?”
“Разбира се”, казва президента “залагам 25.000$, че тестисите ми не са квадратни”.
Старата дама му казва: “ Добре, съгласна съм, но поради това, че сумата е доста голяма, ще дойда да проверя утре в 10:00 часа с моя адвокат като свидетел, ако това няма да ви накара да се почувствате неудобно”.
“Няма проблем” казва президента на Банката.
Същата вечер президентът е много нервен по отношение на облога. Той прекарва доста време пред огледалото оглеждайки тестисите си, обръщайки ги на различни страни, гледайки ги от различни ъгли, само и само да се увери, че проклетите му тестиси, по никакъв начин не могат да бъдат видяни като квадратни и за да е сигурен, че ще спечели облога.
На другия ден точно в 10:00 старата дама и нейният адвокат пристигат в офиса на президента да потвърдят облога.
Президентът потвърждава облога от предишния ден на стойност 25.000$ ако тестисите му са квадратни.
Старата дама моли президента да свали панталоните си, за да могат тя и адвоката и да виждат всичко и той ги сваля.
Тя се приближава и пита дали може да пипне тестисите му или не.
“Разбира се!”, казва президента, защото е честен човек, “тъй като заложената сума е доста голяма, трябва да сте 100 % сигурна”.
И старата дама започва да опипва тестисите му с усмивка...
В този момент президентът вижда, че адвоката на старата дама пребледнява и започва да удря главата си в стената.
Тоя я пита защо адвоката и реагира по този начин.
А тя му отговаря:
“Може би защото се обзаложих с него на 100.000$, че около 10 часа тази сутрин ще държа в ръцете си тестисите на Президента на Националната Банка на Канада!”
Правилата да си мъж:
1.Всеки мъж, който снима на ергенско парти трябва да бъде убит и изяден от приятелите му.
2. Приемливо е да се плаче при следните обстоятелства:
- когато героично куче умира, за да спаси господаря си
- когато ударите служебната кола на шефа
- когато тя използва зъби
3. Ако познавате някого повече от един ден, сестра му е табу завинаги… освен ако не се ожените за нея.
4. От никой мъж не трябва да бъде искано да купува подарък за рождения ден на друг мъж.
5. При пътуване на дълъг път с кола, спиранията са диктувани от най-силния мехур, а не от най-слабия.
6. Прехласване по марката безплатна бира в хладилника на приятел е табу.
7. Освен в затвора, никога не се бийте гол.
8. Ако нечий цип е свален това си е негов проблем – не сте видели нищо.
9. Жените, които заявяват, че обичат спората трябва да бъдат третирани като шпиони. Освен в случаите, в които демонстрират задълбочени познания за играта и могат да пият колкото другите зрители на спорта.
10. Приятелите не позволяват на своите приятели да носят баски „Спийдо“. Никога…
11. Допустимо е да се пие плодов коктейл само когато се печете на плаж… ако ви се сервира от гол до кръста супер модел и е безплатен.
12. Не се колебайте дали да вземете последната бира или последното парче пица, но не и двете.
13. Никога не се замесвайте в обсъждане на ваш приятел от вашата приятелка или съпруга, освен ако липсата на реакция от ваша страна бави обещания cekc.
14. Никога не позволявайте един телефонен разговор с жена да продължи по-дълго от времето, което ви е нужно, за да правите cekc с нея.
15. Никога не заговаряйте мъж в обществена тоалетна. Едва доловимо кимване с глава е единствения допустим разговор.
16. Няма никаква причина мъжа да гледат състезания на фигуристи или гимнастика-мъже.
17. Можете да преувеличите до 50% всяка история в компания, без да бъдете упреквани.
18. Максималното време за чакане на закъсняващ приятел е 5 мин., за жена – по 10 мин. За всяка точка по класическата скала „мацка“ от 1 до 10.
19. Универсално приетата компенсация за приятели, които помагат в пренасянето на дома е бира.
20. При никакви обстоятелства двама мъже не могат да стоят под един чадър.
Али Баба и 40-те разбойници отишли да обират един манастир.
- Събирайте монахините! - наредил Алито.
- Шефе, а оная дебелата, и нея ли? - попитал един.
- Да бе и нея, казал босът.
Събрали монахините и Али Баба пак наредил:
- Пребърквайте ги навсякъде за скъпоценности и каквото намерите!
Онзи пак:
- Шефе, ама и тая дебелата ли, бе?
- Да бе и нея! - леко нервен отговорил шефът.
След като ги пребъркали, Али Баба рекъл:
- Айде сега ги наредете до стената и ги почваме... да ги оправим.
Онзи пак се обадил:
- Абе, шефе, ама и тая дебелата ли?
А тя се провикнала:
- Ееее, тоя па, вечно нещо не чул, вечно не разбрал...