Международно търговско изложение през 1985 г. На българския щанд се мъдри една тухла. И нищо друго. Любопитен чужд бизнесмен пита:
- Само това ли имате?
- Да! - гордо обяснява уредникът на българската "експозиция" - но-о-о-о тези тухли ги даваме на гърците, а те ни дават маслини!
- Нелош бизнес правите! - казал бизнесменът, а българинът продължил:
- А маслините ги бартеросваме на германците и те в замяна ни дават машини!
- Иха-а-а-а! - възхитил се чужденецът.
- И това не е всичко - продължил българинът - Машините ги даваме на арабите срещу петрол!
Чуждестранният бизнесмен примрял от възхищение и направо припаднал при предпоследното изречение:
- Петрола го доставяме на китайците и те ни дават ЗЛАТО!
Надвесен над припадналия чужденец българинът тихо промълвил:
- А златото го даваме на руснаците и те ни дават кал за тухлите.
Двама колеги си взели заплатите, единият кани колегата си:
- Хайде след работа да пием по едно, аз черпя!
- Дадено, щом ще черпиш!
На другата заплата ситуацията се повторила и така няколко месеца. Накрая вторият не издържал и рекъл:
- Добре де, не е удобно така, само ти да черпиш! Но не мога да разбера друго: И двамата сме на един и същи щат, и двамата имаме по две деца, съпругите ни са безработни... откъде имаш пари за черпене?
- Ще ти кажа! Казах на жената, че съм си изгубил пушката в казармата и сега ми отдържат от заплатата по 30 лв. всеки месец.
- Леле, страхотна идея, как не съм се сетил по- рано?! Другият месец аз ще черпя! - казал вторият.
Така и станало. Ядене,пиене - на корем.
Прибрал се нашият, а жена му го подхванала още от вратата
- Къде се шляеш досега? Аз те чакам да донесеш нещо за ядене, че няма пари, а хладилника е празен! Взе ли заплата?
- Взех - казал мъжът и сложил плика с парите на масата.
Жена му починала да брои и се втрещила.
- Защо са ти дали със 100 лв. по - малко?
- А, жена, забравих да ти кажа:
В казармата, при едно учение танка потъна в едно тресавище, едвам се отървахме живи, но сега на екипажа ще ни удържат по 100 лв. на човек всеки месец...
- КАКВОО? - викнала жена му - Още утре отиваме в казармата ти!!!
На другият ден, естествено, жената влязла при командира на полка и занареждала:
- Как може такова нещо, вие сърце нямате ли,да взимате по 100 лв. за танка, в тези тежки времена, аз съм безработна, две деца гледаме и т.н. и т.н.
Командирът суче мустаци и я гледа, накрая с тежък глас казал:
- Добре, госпожа, разбрах Ви, но това са мъжки работи, съпругът Ви е давал клетва, нека той да влезе, а Вие го изчакайте отвън!
Влязъл нашият с треперещи колене, не смее да погледне, забил поглед в земята, а командирът се смее:
- А бе, магаре, аз коскуджами ти полковник, изплащам пред жена си автомат,, Калашников'', а ти- цял танк... Не те ли е срам, бе? Ето ти една служебна бележка за лека картечница и да се махаш от тука, че ще те взема запас и тогава да му мислиш!
Излязъл мъжът и отвъртял една плесница на жена си
- Видя ли ма, какво направи с патешкия си акъл!? Вътре в танка имало и картечница. Сега и за нея трябва да плащам!!!