Вечер. Младеж се качва на влака. Намира спалното купе, там седи стар евреин.
Време е да спят. Лягат. Момчето пита:
- Кажете, ако обичате, колко е часа?
Евреинът мълчи.
Момчето отново:
- Извинете, колко е часа?
Евреинът отново мълчи.
Младежът си казал: ,,Майната ти!" И легнал да спи.
Утро.
Последна спирка. Момчето пита евреина:
- Кажете ми, ако обичате, защо вчера не ми казахте колко е часа, след като много добре видях, че имате часовник?
Евреинът му отговорил:
- Разбирате ли, ако ви бях казал часа, вие щяхте да ми отговорите ,,благодаря", аз щях да ви кажа ,,моля", щяхме да започнем оживена беседа до 2 през нощта и нямаше да се наспя. Но не това е главното. Ще пристигнем в града, аз, както е редно при запознанство ще ви дам телефон и адрес, вие отивате в хотел, там места няма, звъните ми и аз, разбира се, ви каня у дома. Но и това не е най-главното.
Главното - аз имам красива дъщеря. Вие ще я съблазните, тя ще забременее, вие ще се скриете, аз трябва да ви търся по целия свят. Ще ви намеря - но не това е главното.
Главното - защо ми е на мен такъв зет, който даже часовник няма?!...
Жан Виденовата зима. 31 декември. В софийските вестници се появява съобщение, че ще се продава олио в Халите по 10 стотинки бутилката ".
Веднага се извива опашка, която се простира чак до Орлов мост. Студено е. Хората мръзнат, но стоят и чакат.
В 10 часа управителят на магазина излиза и казва:
- Господа, олио няма да се продава на евреи! Тълпата одобрява това с рев и евреите си тръгват, ругаейки антисемитите.
В 14 часа управителят отново излиза пред замръзналата тълпа и казва:
- Продажба на олио само на лица със софийска регистрация! Някои хора си тръгват. В 6 вечерта. Управителят отново излиза пред тълпата, напълно измръзнал от студ и отслабнал, и казва:
- Олио ще се продава само на ветерани от войната!
Остават само няколко десетки души.
В 21 часа управителят излиза и обявява:
- Олио ще се продава само на ветерани от Балканската война! Хората се разотиват по домовете си, но пред магазина остава един почти премръзнал старец. Управителят го въвежда в кабинета си, налива му чаша коняк и казва:
- Ти вярваш ли в партията?
- Да! — отговаря замръзналият старец.
- Тогава трябва да разбереш. Работата е там, че в действителност няма олио, но трябваше да проведем кампания, за да покажем на целия свят, че имаме евтино олио на свободна продажба! Разбираш ли?
„Всичко разбирам – казва старецът, – само не разбирам защо евреите отново изкараха късмет – тях първи ги освободихте…
Полет от Тел Авив до Ню Йорк на американска авиокомпания...
Стюардът на първа класа забелязал, че 50 места от неговите били заети от много богати евреи... И си помислил:
"Ако ги обслужа добре, всеки ще ми дадат по десет долара бакшиш за кафето... Така накрая ще имам 500 долара... И ако се постарая много, може и по 25 да отпуснат..."
През целия полет той обикалял около тях, сервирал уиски със сода, таблетки, одеяла...
На сутринта пристигнали в Ню Йорк и той приготвил джобовете си...
Евреите започнали да слизат...
Първият казал:
- Летял съм много през живота си, но никога не са ме обслужвали така... Благодаря! - като му стиснал ръката и си тръгнал...
Вторият и той "Благодаря!", като също стиснал ръката му и си тръгнал...
И така още ...48 пъти...
Стюардът бил в ступор...
Последният, нисичък старец, казал същото, но добавил:
- Заедно с приятелите ми решихме да Ви се отблагодарим...
И му връчил чек за ...10 000 долара...
След като се опомнил от шока, стюардът размахал радостно чека и тихичко си казал:
- Ей, тия евреи... Може и да не са убили Христос, ама как са го измъчвалиии...
В хотел влиза дама и се обръща към рецепцията:
- Добър ден. Аз съм г-жа Ита Розенберг, пристигнах в града ви преди час и съм много уморена. Бих искала да наема стая за тази нощ.
Рецепционистът й хвърля тежък поглед и студено казва:
- Съжалявам, госпожо, но хотелът е пълен догоре.
В този момент, на гишето идва човек с куфар, плаща и оставя ключовете от стаята.
- Какъв късмет! - казва г-жа Розенберг доволна - мога ли да получа тази стая ?
- Съжалявам, госпожо, но не даваме стаи на евреи - казва секретарката.
- На евреи? - възкликва жената, - кой е тук евреин? Аз съм католичка!
Но рецепционистът не вярва.
- Ако сте католичка, кажете името на Божия Син?
- Е, това е просто. Неговото име е Исус.
Рецепционистът все още се съмняват, пита:
- Как се казват родителите на Исус?
- Мария и Йосиф - нетърпеливо отвръща мадам Розенберг.
- Ако е така, кажете ми, къде е роден Исус?
- В обор, в яслите, където са хранили говеда.
- Добре - казва портиерът, - Вие ме убедихте. Вземете тази стая.
- А сега нека ви задам един въпрос по тази тема, може ли? - пита жената, като върти на пръста си ключа от стаята.
- Да, разбира се! - казва рецепционистът, доволен от възможността да демонстрира своите знания.
- Защо Исус роден в обор, при това в яслите за добитък?
Рецепционистът мисли дълго време, и най-накрая признава, че не знае отговора:
- И така, защо? - пита той.
- Да, защото и тогава е имало коп@лета ,които не дават стаи на евреи!