Skip to main content
Днес осъзнах едно важно нещо. Най-необходимата покупка в живота на една жена е брадвата. Не сако-ботуши-обувки-чантичка. Брадва. Казвам ви истината.
Купих си една . От разпродажба, в супермаркета. Една добра укрепена, с оранжева дълга дръжка. Предложи ми я една продавачка. "Хубава брадва! - каза тя. - Купете си, ще ви потрябва! » Купих я. И сега не съжалявам. Почти веднага ми дойде от полза.
Сложих я върху количката над напазаруваното и я закарах до колата. Гледам на паркинга един мъж си е паркирал колата толкова плътно, че не мога да отворя широко вратите, нито да си бутна чантите там, а от другата страна на колата - има бордюр и отварянето на вратите е невъзможно. Мъжът стои до колата си и си товари чантите в багажника. И аз заставам до него ,с количката и брадвата отгоре върху пазаруването.
Погледнах него и колата му. И той ни погледна, с брадвата. И изведнъж ми се усмихна, сякаш ми е собствения мъж, и каза:
- Нека ти помогна да си натовариш чантите в багажника, знам паркирах колата си много близо, но от другата страна - има бордюр и е неудобно! "
"Хайде! - разбрахме се с него благодарение на брадвата. Благодаря ви много. Имало още такива прекрасни хора! "
Ами той ми натовари покупките и си тръгна. Сложих брадвата на предната пътническа седалка, седнах и се прибрах спокойно.
Е, какво разбирате под "спокойно"? Петък е, пълно е с хора, всички още се мотаят из града, бързат. Преди един светофар един ме изпревари, сече ми пътя и набих спирачките рязко, точно пред червения светофар. Така, че почти му блъснах задницата. Още един сантиметър оставаше. Излиза оня и започва да вика:
"Как караш, да не си си купила книжката, ние трябва да се разберем! "
"Защо да не поговорим? " - отговарям. И вдигам брадвата от седалката без да бързам. Излизам от колата високо държейки брадвата.
"Няма какво да си кажем! - казвам. - Но винаги съм готова... на конструктивен диалог. "
Онзи с гръб, като гардероб се изпъна. Настроението му явно се е подобри и той с радост казва:
"Да, аз съм виновен! Бързах. Рязко се престроих и вие рязко спряхте. Петък е! Ама че нервен ден! Извинете ме! " Набързо се качи в колата и си тръгна на зелено. Е, седнахме си с брадвата и се прибрахме без да бързаме. Прибрах се и гледам - мястото ми за паркиране е заето. Струва ми се е някой, който не е от нашия блок. Познавам всички хора. И те мен...
Е, добре. Това си е катастрофа, мисля си сега да нося тежките чанти до апартамента, а после ще обикалям паркингите - да търся място за колата си. Е аз тръгнах с чантите, но брадвата остана. Нека да поседи си мисля ,после като се върна ще прибера и нея , защо да лежи в колата ми. Брадвата е ярка, забележима, в случай, че някой се наведе да погледне през прозореца. И сме вече почти приятелки с нея. Върнах се взех я и затворих колата. И после гледам - шофьора, който ми е заел мястото си тръгва.
"Ооо! - казва той:
"Аз ли заех вашето място? " Да, казвам , държейки брадвата в ръце - моля вървете си ,че няма къде да паркирам! » И усмивката му е толкова мила. "Приятен уикенд! ", - казва той. И си тръгна. Паркирах и се прибрахме с брадвата. А вятърът леко повяваше. Предстои уикенд... И слънцето грее. За нас. С брадвата.
Наталия Иванова
Бойко Борисов се разхождал из рая. Забелязал, че Адам и Ева ядат от плодовете на най-различни дървета, но точно едно определено го отбягват. Отишъл при тях и небрежно ги попитал: „А от ей онова дърво защо не ядете, нещо с лош вкус ли са му плодовете?”. А те му отговорили: „Не, но Бог ни забрани да ядем от него, защото ако ядем, бездруго и ще умрем.”
Бойко Борисов:
- А бе, какви ги прави тоя, бе! А бе, как ще забранява на българите да ядат всички плодове и зеленчуци? Българските плодове и зеленчуци са най-вкусните и най-полезните на света! Че това е плод, да не ти гъба мухоморка? И какво иска той, да внасяме от Чили ли? Омръзнаха ми тия работи.
Тогава, понеже му било дотегнало да се кара с Бог, решил да действа по друг начин. Отишъл при змията. Казал и:
- Стани и ходи.
Змията:
- Но аз… нямам крака.
- А, бе тоя какви ги е оплескал бе! Няма значение, по какъвто искаш начин, ако трябва се телепортирай, но отиди при Ева и и кажи, че това със забранения плод са пълни глупости и че няма да умрат, ако го ядат.
- Няма нужда да се телепортирам. Аз мога да пълзя.
- Добре, тогава. Значи ти стана ясно. Айде – бръмчи!
- Но Ева като ме види, сигурно ще се уплаши и ще избяга.
- И правилно! Българските змии са най-отровните на света! Но ти ще я заговориш шармантно, ще употребиш харизмата си.
- Не ми е много ясно как се прави това...
- Чакай сега, спокойно! Аз ще ти дам няколко урока.
Бойко Борисов демонстрирал на змията как трябва да се държи за да привлече вниманието на една жена и змията се запътила.
Минало известно време. Бойко Борисов се разхождал из райската градина и случайно се натъкнал на Бог. Казал му:
- А бе, господи, искам да те питам нещо. От известно време забелязах нещо странно. Къде изчезна народа? Хората никакви ги няма.
- А... тоест, аз ги изгоних, те нарушиха една моя повеля.
- Какво си направил?! Изгонил си българите от България!!!
- Ъ... да, те ядоха от плода, който им бях забранил да ядат, и аз за наказание ги изгоних.
- А бе ти нормален ли си, бе? Знаеш ли колко е тежък животът в емиграция? С труд и пот едвам изкарват за насъщния. А на жените им се случват какви ли не неща. Веднага да ги връщаш обратно!
- Не е възможно. Сложих един ангел с огнен меч да пази на границата. Ако се опитат да се върнат, той ще им попречи.
- А бе твойта няма да я бъде най-накрая. Те ще се върнат един ден. Ти българина с някакъв ангел с огнен меч ли ще го плашиш? Само стой и гледай.
Това обяснява защо в момента има някои наши сънародници, които живеят в чужбина. Това са българи, които просто още не са се върнали.
