Един мъж пътувал със самолет и с изненада установил, че до него седи папагал.
Папагалът си мълчал, докато скоро след излитането дошла стюардесата с количката за напитки. Мъжът си поръчал кафе, но папагалът високо изкрякал:
- Дай едно бренди, тъпа краво.
Стюардесата толкова се смаяла от поведението на папагала, че съвсем забравила за кафето на мъжа. След няколко минути пак минала оттам и той любезно й напомнил, че още не е получил кафето си. Едва си затворил устата, когато папагалът пак изкрякал:
- Дай още едно бренди, мързелива кранто.
След минута смутената стюардеса се върнала с второто бренди на папагала, но отново забравила за кафето на мъжа.
Той вече започвал да се ядосва и решил да приложи метода на папагала. Когато стюардесата се появила за трети път, мъжът й се троснал:
- Донеси ми едно кафе, kуpbo.
В следващия момент двама яки стюарди изхвърлили мъжа и папагала от самолета. Докато падали към земята, папагалът се обърнал към него и казал:
- За някой, който не може да лети, си доста нахален.
Припкало си малкото конче безгрижно, обаче не щеш ли - подхлъзнало се на ръба на една пропаст, паднало и се пребило.
Майката кобила се притеснила, че вече става късно, а малкото конче още го няма и тръгнала да го търси, обикаляла дълго из поля и ливади, а накрая стигнала до пропастта. Погледнала надолу и що да види - кончето размазано долу из камънаците. Шокирана и ужасена, безсилна пред трагедията и лишена от смисъл в живота си, тя се засилила и се хвърлила от пропастта, споделяйки същата участ като тази на своето малко. Бащата кон се прибрал, но за своя изненада установил, че нито неговата жена - прекрасната кобила е там, нито малкото му и жизнерадостно конче. Тръгнал да ги търси, препускал бясно из гори и планини и накрая стигнал до пропастта, където с ужас открил, че семейството му лежи мъртво и едва разпознаваемо някъде там долу. Първоначално не можел да повярва, че се случва точно на него, след това го обзела неистова ярост, после отправил молитви към Господ да му върне семейството поне за малко, колкото да се прости с тях, но молитвите му скоро преминали в безкрайно отачяние и депресия, за да се стигне до фазата, в която със спокойствие приел цялата трагедия, след което не му останало нищо друго, освен да се засили и да скочи в пропастта. И тогава отдолу се чул глас:
- Абе, кой 'фърля тез куние ве!
Ето историята на онзи български заек, който всяка сутрин минавал покрай една лисича дупка, пълна с малки лисичета.
И всяка сутрин вместо „добро утро” казвал:
- Ей, лисичета! Майка ви рижа ш`еба!
Ама казвал го така – без злоба, закачливо дори. Лисичетата, защото били малки, много се обиждали. Мама Лиса отначало не обръщала внимание, защото си го знаела този заек и също така – не мݐސӐޠубедително – заканвала се, че хване ли го, ще му откъсне главата. Но дните минавали и работата ставала нетърпима. Лисицата усетила, че авторитетът й застрашително се срива пред собственото й потомство. И една сутрин се притаила в дупката и зачакала. Скоро се появил и той. Щом стигнал до дупката, съвсем служебно просъскал:
- Ей, лисичета? Майка ви рижа ш... шшшшшш...
Тук лисицата излетяла от дупката и мълчаливо го подгонила. Заекът търтил из храсталаците. В един момент на пътя му се изпречило старо, чаталесто дърво. Заекът прелетял през V – образния му ствол, а лисицата се ... заклещила. Ни напред, ни назад. Заекът срял, като усетил, че вече не го гонят, върнал се и огледал обстановката от всички страни. Изчакал да му се нормализира дишането, след което минал отзад на лисицата и захванал делово да си разкопчава панталона:
- Уффф – казал заекът с лека досада, не че ми се ебеше тази сутрин, ама няма как... Обещал съм на децата!
Младеж разглежда в зоомагазин и забелязва папагал, седнал на клонка.
Папагалът нямал нито стъпала, нито крака. Замислил се на глас „Ех, много ми е интересно какво му се е случило на папагала?”
Папагалът казал „Такъв съм роден. Аз съм дефектен папагал.”
„Невероятно“, отговаря младежа. „Ти всъщност ме разбра и ми отговори!“
„Разбрах всяка думичка“, казал папагалът. „Аз съм високо интелигентна и извънредно образована птица.“
„Хайде бе..“, казал младежът, „Тогава ми отговори на това – как се държиш на клонката като нямаш крака?“
„Виж сега“, почнал папагалът, „това е малко неприятно, но щом питаш, омотавам си оная работа около пръчката и се държа като с кука. Не можеш да видиш заради перушината.“
„Ииии!“, въодушевил се младежът. „Ама ти наистина можеш да разбираш и да говориш български, нали?!“
„Всъщност, говоря и български, и албански, и английски, и испански и мога да разговарям компетентно по почти всяка тема: политика, религия, спорт, физика, философия. Особено разбирам от орнитология. Трябва да ме купиш. Бих ти бил отличен компаньон.“
Младежа погледнал на етикета, че папагалът струва 1000 лева. „Извинявай, ама наистина не могам да си позволя толкова.“
„Пссссст“, казва папагалът, „Аз съм дефектен, и никой не ме иска защото нямам крака. Вероятно можеш да ме вземеш и за сто; само се спазари с продавача!“
Младежът предложил стотачка и взел папагала.
Седмиците минавали. Папагалът бил сензационален, интересен, с отлично чувство за хумор, отличен другар, разбирал всичко, съчувствал и разбирал същината на нещата. Младежът бил въодушевен. Един ден, се прибира вкъщи от работа, а папагалът вика:
„Пссссссст“, и го привиква към себе си махайки с едното крило.
„Не знам дали да ти кажа, ама се касае за жена ти и пощальона.“
„Какво говориш?“, пита младежът.
„Когато пощальонът мина днес, жена ти го посрещна на вратата с прозрачна черна нощница.“
„МОЛЯ??“, вбесено пита младежа.
„Какво се случи след това?“
„Ами, пощальонът влезе, вдигна и нощницата и започна да я милва по цялото тяло“, описва папагалът.
„О, НЕ!“, извикал младежа. „И тя му позволи?“
„Да. След това той продължи да я съблича, клекна на колена и почна да я целува по цялото тяло...“
Младежът вече подлуден, пита, „ПОСЛЕ КАКВО СЕ СЛУЧИ?“
„Убий ме ако знам. Стана ми и паднах от клонката!“