Skip to main content
Вицове за Селски тарикати
- 112 слушаме ви?
- Улете айдук дома!!! Бръже!
- Моля!?
- Айдук, айдук се улете, дождайте!
- Успокойте се, не се разбира нищо какво казвате!
- Ама я съм спокоен, бръже дождайте додека е увреме! Обикаля и крадне!
- Как се казвате и на каква възраст сте? От къде се обаждате? ...Не разбираме проблема!
- Дидиии, Пешо на 30 от самоков! Ти!?
- Аз съм диспечерка, няма значение възрастта ми и как се казвам! Обяснете сега спокойно какъв е проблема?
- Ке откàчим след малко! Оу, д-о-м-а у-л-е-т-е а-й-д-у-к и к-р-а-д-н-е! Я г-о в-и-д-и-м п-р-е-з д-ж-а-м-о!!! С'а разбра ли?
- Ама нищо не Ви се разбира! Има ли някой с опасност за живота?
- Да бе, да, има!
- Кой? Вие ли?
- Не, Я! Айдуко! Освен да го питам как му е името, от дека е и на колко е, а?
- Не сте застрашен Вие, така ли?
- Нема, нема, заеби. Влàзам с копачо, прашчай линейка да го прибира, види ми се с Ковид.
Амбулантен търговец се опитва да продаде на един фермер средство против комари. Фермерът казал:
- Хайде да те съблечем гол, да те завържем на един стълб в двора на ранчото, да те намажем с твоето средство и ако утре сутринта нямаш нито едно ухапване от комар, ще купя цялата партида от антикомарина.
Търговецът се съгласил и го вързали чисто гол на стълба, като преди това го намазали с препарата. На сутринта цялото семейство на фермерът тича да види какво се е случило. Гледат, човекът седи на стълба, жив, няма нито едно ухапване от комар, обаче един такъв измъчен...
- Синко, защо си такъв измъчен?
- Слушай, дядо, я ми кажи... ей онова теленце там, няма ли си майка?
Една история за пубертета
„Е, значи гледам, че излезнахте от пубертета, та рекох да минем на по сериозни теми. Лъскаме си нии бастуните с Емо Пърпъла у бараката и се надлъгваме .. кой какво, кога. Влезе Ванчо Малумното и вика:
– Koпeлeta, напраих сефтето!
- Е как?
- Ами така! Имаше една Пепа, която държеше стрелбище и батковците го светнали, че Пепа за 10лв те прай мъж!
Еми нема как и ние да не ебем. Турихме дънките, фланелката Пума и айде на стрелбището. Бре, кой да води преговорите .. ми АЗ моя милост реших.
Ми, са как да й го кажа? Бре пукай пушки, яж локумчета, търкай се покрай Пепа, ама тя се едно не вдява и накрая дойде време да метем. И ме пита Пепа:
- Ма, на тебе .. май ти съ ибе?
Ама нали немам 10 лв., к‘во да кажа, а?
- Ама, ние сме петима?
- Е, щом сте петима, айде 30 лв!
И ми показа циците .. и малко вълна, демек материала е точен... Казах на пичовете, ама отде мангизи?! Айде на товарна гара .. два дена разтоварвай цимент! Станахме като прасета. Треперат ни краката, но надървени като кочове отиваме да уговорим дейта.
Имаше си Пепа едно фургонче и ние лангър-лангър .. към 11 вечерта чук-чук, тука сме.
Излезна Пепа и вика:
- Първо .. дай да видим парите!
- Ми, ей ги 6 червени петолевки.
- Да ви видя пишките! - вика Пепа.
Ние си мислим да не са големи, а то било дали са чисти! Ми, не бяха.
Айде обратно на чешмата .. на минералната баня, сапун, веро. Това намерихме от майката на Илчо Мечето. Прежулихме се от търкане. Славчо Главата даде блестящата идея да сме се намацали със Одеколон Каро, че да миришем на мъжове… Ми, то гори, та си ебало майката, като чакали вихме в нощта... И тогава за първи път видях .. к'во е т'ва преапизмус по бг-ейски - перманентна куродървица. Илчо не може си прибере патката у дънките. И така .. няма лед, ама има сладолед. Намазахме му патката със сладолед и малко поспадна. Айде от там обратно до стрелбището. Ами са кой да е пръв? Ми, естествено аз.
Легнала кът една пантера оная ми ти Пепа, напръскала се с Фа и ми вика:
- Ела, пиленце, да те видим.
Изплаших се! Тo смърди на фа, цигари Фемина, пот, вековна гнилоч и най вече на П*ЧКА.
Разчепи се Пепа, наместих се и к'во – трък-прък .. и свърших. Забърса се с едно пишкирче, парите ги беше касирала предварително. И айде .. Илчо е на ред. Бре, като се заклати тоя фургон – земетресение! 18 минути го клати! После го питаме:
- Как беше Илчо?
- Ми, как? Тя цъка семки, аз копам.
Главата Славчо не можал й да го вкара, ама парите ги нема. Имаш право само на една засилка. Данчо Лалето(Фанфан) най добре се беше представил и я цунал по циците, но по устата не му дала. Той се беше изжулил най-много. Бойко Змията вика:
- Ми, к‘во толку, кат‘ топло бурканче кисело млеко, само по мирише.
Като истински пичове, след т‘ва запалихме по една цигара Кент. После всичките имахме трипер, но за т'ва ни изписаха калиев перманганат и си прайхме бомбички. Бронз, сяра малко барут, перманганат и айде на гробищата да гърмим.
И днес кат‘ .. усета миризмата на Фа .. се надървям!“
Седим сутрин на масата и закусваме. Тоест народонаселението седи и чака закуска.
Питам ги:
-Искате ли мекици?
А те вдигат глави от телефоните и викат:
-Ау, как мекици ? Въглехидрати и мазнини едновременно? И пържено? Ти знаеш ли колко калории има?
-За мен - вика щерката-една препечена филийка пълнозърнест хляб с авокадо и домат.
-А за мен-добавя бъдещата снаха-само обезмаслено мляко с някакъв плод, моля.
-А за мен мекички със сладко-добавя бъдещия зет.
-За мен омлет, ама само от белтъците-вика синът.
-Аз ще пържа мекици-обявявам аз.
-Това предлага заведението. Който иска друго, сам да си го направи.
Много са възмутени, милите! Трябва да оставят телефоните и да излязат в реалния живот! Ще вземат да изпуснат някое клипче в Tik tok, пази Боже!
-Мамо-вика щерката-изобщо си много изостанала! Отдалечила си се от природата, ядеш вредни храни, пушиш!
-Ти пък какво разбираш от природа? -питам я.
-Аз ли? Мечтата ми е-вика-да си имам селска къща и да си отглеждам екозеленчуци. И ще си имам кокошцици, да тичат на воля и да ми снасят екояйца!
-Вярно ли? Искаш сред природата? Ами хайде, викам, ще ви заведа сред природата! На село. И ще се върнете с писъци на третия ден!
-Кой, ние ли? Ти се правиш на градска кокона, нищо, че си от село!
Природа значи! Ами добре!
Имам един приятел, който купува селски къщи. Та му звъня и го питам. Обяснявам му какво точно искам, а той се хили и вика:
-Имам точно каквото ти трябва! Ама си голяма садистка, да знаеш! Абе какъв наем, тя и без това е пуста! Ама ще дойда да погледам, може ли?
Уговорихме се ние. Събирам аз челядта:
-Намерих ви селска къща. Таман сред природата. Ама няма да издържите и два дена!
-Кой, ние ли?
Та се хванахме на бас. Ако устискат два дена, ще им готвя каквото кажат. Ако не-те ще чистят и готвят една седмица.
Обаче при едно условие-таткото ще си остане в града. Че какъвто е милостив, ще ми провали плана.
Та се натоварихме на колата. То лаптопи, то багажи , то дрешки, плажни масла!
Аз си мълча и си приготвям багажа тайно.
-Трябва да купим някои основни продукти-викам им.
-Какви продукти? От там ще си купим, хем са екологични!
Та тръгнахме. И стигнахме.
Слизаме ние и народът опули очи.
Трева до кръста, къщата непочиствана от месеци.
-Ама ти къде си ни довела?
-Сред природата-викам.
-Нали това искате?
-Ама виж колко е буренясало!
-Ами тревата е част от природата. Това да не ви е градския парк? Ще трябва сами да я окосите!
-Ама как ние? Няма ли на кого да платим?
-Няма, викам, няма. В селото са останали десетина баби и дядовци, кой да я окоси?
Хайде, момчета, захващайте се с тревата, а ние ще чистим къщата!
Обаче не им дадох коса, че ще си отрежат някой крайник! Дадох им по една мотика да тесат тревата!
А момите заведох в къщата. Тя съвсем прилична къща, ама като никой не е стъпвал с месеци, тук там някое паяче си е направило дом.
-Олеле, мамо , паяк-изпищя първа щерка ми.
-Мамо, убий го!
-А не-викам. Не убивам живи същества. Сега ще го обера с метлата и ще го пусна на свобода.
-Ама той ще се върне! Убий го, де!
Не влизам в тая къща, докато има буболечки!
-Значи губиш и ще чистиш и готвиш!
Разфуча се и вика:
-Къде е прахосмукачката?
-Каква прахосмукачка? Сред природата прахосмукачка няма. И ток няма.
-Как няма-изпищя кандидат-снахата.
-Аз как ще предавам за блога си? Още вчера съм обявила, че ще покажа
клип за живота сред природата!
-Какъв клип? Тук няма Интернет-съобщавам доволно.
-Как да няма? Ама как живеят тези хора?
-Природосъобразно-хиля се аз.
След три часа двора приличаше на минно поле-дупка до дупка! И между тях-туфи трева!
Момите пищяха и търчаха, видели ту паяк, ту стоножка. Обаче накрая една мишка ги прогони окончателно!
-Къде е тоалетната - питат ме.
-Ей там, в дъното на двора.
-Ама ти луда ли си? Там сигурно има змии!
-Змиите обичат припек, спокойно-викам им.
-А, не! Ние ще стискаме!
-Ваша воля-викам им.
Ама не устискаха!
Отидоха двете, стиснали тояги, готови да се бият с чудовищата от тоалетната!
-Искаме кафе-викат ми.
-Ами напалете огън, ей го огнището. А джезвето и кафето са в колата.
-Какъв огън? Не взе ли газовия котлон поне?
-Не, викам.
-Газовият котлон е част от цивилизацията. Нали искахте автентичен природен живот?
Та много се забавлявах !
Синът едва не си посече пръста на крака с мотиката, а бъдещият зет си разби веждата в дюлята! И четиримата бяха опушени като коминочистачи, докато се опитваха да запалят огън.
Умряха от глад, защото в селото нямаше магазин. Имаше само яйца от щастливи кокошки, ама сурови. И сурово мляко направо от кравите! И то необезмаслено!
Накрая, в ранния следобед, се предадоха!
-Ние си тръгваме-вика щерката.
-Нахапаха ме някакви насекоми, ще получа алергична реакция!
-А, от комари никой не е получил алергия! Не минава номерът! Пък и аз нося ампула , ей сега ще те дупна!
-Няма! Искам си у дома! Тръгваме си!
В тоя момент дойде моят приятел и като видя двора, се запревива от смях!
-Момчета, вие окопи ли копахте? Е, как е сред природата?
И те се разфучаха и заминаха с колата!
Зарязаха и мен, и природата!
Когато се прибрах вечерта, в апартамента цареше тишина.
-Къде са героите-питам мъжа ми.
-Спят-вика.
-Взела си им душите с твойта природа. Олапаха мекиците за нула време, изкъпаха се и не са мръднали. Ама бива ли да си толкова лоша?
-Аз ли? Те искаха да живеят сред природата. Какво да ги правя, че не могат огън да си запалят?
-Трябваше и аз да дойда.
-А, не! Та да им запалиш огъня и да им окосиш тревата ли? И аз да загубя?
Та спечелих баса. То нямаше и как да не го спечеля де!
Природолюбители, друг път!
Още ми се сърдят!
Автор Таня Арабова
Всички сме чували този израз “Я камилата, я камиларя...”.
А знаете ли легендата, от която произлиза?
Ето я и нея.
Преди много, много години имало един мнооого богат султан. Той си имал една много умна камила - разбирала всичко от една дума, само където не можела да говори.
Много тъжен бил султанът. Говорил и от сутрин до вечер, виждал, че тя го разбира, че иска да му проговори, а не може. Дълго мислил какво да прави и накрая решил, че с пари всичко се постига, а ако не може с пари, постига се с много пари.
Тръгнали сутринта глашатаи от град на град и от село на село. Думкали с барабаните и разгласявали, че султанът дава един керван злато на този, който научи камилата му да говори. Но ако не успее, ще му вземе главата!
Отишъл един кандидат, опитал, провалил се! Отишъл втори - същата работа! След няколко такива опита, отишло едно бедно момче и рекло:
- О, премъдри султане, аз ще науча камилата да говори, но имам някои условия.
- Стига да не се опиташ да ме измамиш, ще ги приема - отговорил султанът.
- Ами то, ученето на камилата на човешки говор е много трудна и бавна работа - ще започне да говори чак след двадесет години - започнал момъка - а дотогава ще искам всеки ден храна, пролет и есен по един кат нови дрехи и по една жълтица всяка седмица - докато дойде време да си взема кервана със злато.
Помислил, помислил султанът, сторили му се разумни доводите на момъка и се съгласил. Не бил като другите шарлатани, които му обещавали чудеса за един ден.
Прибрал се вечерта момъкът и майка му, като разбрала какво става, горко заридала:
- Ох, синко, без време ме зачерняш! Ще вземе султанът и твоята глава!Как ще научиш камила да говори?!
- Не бой се, мале! - отвърнал синът - Де се е чуло и видяло камила да говори! Но това са двадесет години с храна, дрехи и пари! А след 20 години - султанът е стар, камилата също, пък и с мене може всичко да се случи. След двадесет години - я камилата, я камиларя!
Във влака от София за Враца, една жарка хубавица обяснява на всеослушание:
- Каквото и да ми говорите, мен няма кой да ме задоволи! Ня-ма!!!
Едно по-скромно момче, попитало дали може той да опита. Хората изпразнили купето, онези от вътре дръпнали пердетата и се отдали на страсти. Час и нещо по късно, пердетата се отмятат със замах, излиза от вътре мадамата здраво зачервена, подпряла се на перилата и вика:
- Ееей, тоа ме здра!!!
Та, от тогава градчето на тази гара се казва -"Мездра".
А момчето пък, било от едно софийско село, което го прекръстили на -"Курило" ...
Отишъл един човек на пазара, гледал, гледал нищо не си харесал, но видял хубава кошница, купил си я. След малко едно менгеме му хванало окото, купил го да има, мъж без инструменти за къде е. Тъкмо си тръгвал от пазара и видял една гъска, охранена, лъскава, загледал я. Продавачът му казал:
- Купи я, няма да съжаляваш.
- Ами да я купя, ама как да я нося, в едната ръка менгеме, в другата кошница...
- Е много лесно, слагаш менгемето в кошницата и носиш в едната ръка, в другата гъската.
Така и направил, купил гъската. Баш накрая на пазара вижда две кокошки, рекъл си, че за двора му са идеални, но пак няма как да ги носи.
- Спокойно бе, човек - казал продавачът - както си носиш така нещата, сложи по една кокошка под всяка мишница и готово.
Нарамил се нашият човек с всичко и не щеш ли го среща една монахиня, кърши пръсти:
- Господине, господине, в селото ли отивате? Можете ли да ме заведете до къщата на попа?
- Ами да Ви заведа, но ще минем през гората за по-пряко, много ми тежи багажът.
- Амииии, господине, малко се притеснявам, аз каквато съм млада и невинна, влезем ли в тая гора, ако вземете нещо да ме нападнете, да ме изнасилите не дай Боже...- и се кръсти.
- Е как ще те нападна, гледай колко неща нося бе, жена, къде ще дяна всичко, ще ми избягат птиците.
- А, абе аз ви знам вас мъжете, много сте хитри. Ще турите менгемето на земята, на другата страна ще захлупите гъската с кошницата да не бяга.
- Ха, ами кокошките?
- Кокошките аз ще ги държа...
Тодор Живков пазарил Пикасо да му направи портрет. За да е по-евтино, се разбрали за портрет до кръста. Рисувал Пикасо, що рисувал, накрая рекъл:
- Готов съм.
Тодор Живков отметнал балдахина и се загледал в портрета. Най-отгоре било нарисувано слънце, под слънцето - равностранен триъгълник, а под триъгълника - две големи женски гърди.
Тодор Живков помислил малко и рекъл:
- Другарю Пикасо, аз движа между художници и хора на изкуството, дъщеря ми Людмила също, но бихте ли ми помогнали, нека заедно разтълкуваме Вашия портрет.
- Слънцето - това сте Вие, другарю Живков!
- Е, аз така и си бех помислил - възкликнал възхитен Тодор Живков - Но кажете за триъгълника.
- Триъгълникът символизира триединството между интелигенцията, работническата класа и трудовите селяни.
Възхитен от идеологическата издържаност на портрета, Тодор Живков запитал за гърдите.
- От едната смуче работническата класа, а от другата - трудовото селячество.
- А интелигенцията? - учудил се другарят Живков.
- Е, все пак се разбрахме за портрет до кръста - отговорил Пикасо!
