if (!string.IsNullOrEmpty(Model.PrevPageFullUrl))
{
}
if (!string.IsNullOrEmpty(Model.NextPageFullUrl))
{
}
Най-новите вицове, Нови вицове всеки ден - Page 1891
Skip to main content
Най-новите вицове, Нови вицове всеки ден
Ако бебетата пишеха по форуми… какви ли биха били заглавията ?
“Опитват се да ме хранят с цветно зеле: как да реагирам?”
“Не съм акал само от два дни, как да се спася от тръбичката, “Дуфалак”-а, и т.н.?”
“SOS! Мама спи през цялата нощ!”
“Не ми дават да късам тапетите!!!”
“Как да се промъкна до котката?”
“Поход в поликлиниката. Писна ми!!!”
“Не дават да разхвърлям котешката тоалетна: реакция?”
“Слагат ме да спя в 9 вечерта. Как да се борим с това?”
“Помощ! Мои снимки по голо дупe са в Интернет! Как да протестирам?”
“Почивка в чужбина - струва ли си да вземам и родителите?”
“Свирене с уста и други начини на творческо самоизразяване”
“Защо пакетите със салфетки стигат само за половината стая и къде мама държи втория пакет?”
“Някой пробвал ли е на вкус “Фастум-Гел”-а? Искам, но досега не ми се е удало…”
“Какво трябва да може мама на 27 години?”
“А вас целуват ли ви по дупeto?”
“Препоръчайте ми логопед за баба”
“Колко джиесема сте осмукали досега?”
“Help! Обуха ми обувки - как да стана прав?”
“Как да се науча да спя, без да изпускам цицата? След като заспя, ми се изплъзва..”
“Услуги: художествено размазване на каша по лицето”
“Носът на мама изобщо не е еластичен. Нормално ли е това?”
“Помогнете! Расте ми коса!”
“Продавам комплект мамини дрехи, размер 46″
“Каква поза да заемем, докато спим, така че домочадието да изпада в умиление. Споделете опит!”
“Какво да изям, за да акам виолетово?”
“Слънчите, зайче, миличко, сладичкият ми… Как да узнаем истинското си име?”
“Мама като ненормална се радва на акото ми - към какъв специалист да се обърна?”
“На мен - пюре от моркови, на тях - шоколад. Къде е справедливостта?”
“Плешивината на татко не зараства. Това рахит ли е???”
“Коремът на мама се поду. Какво значи това?”
“Анкета: кой е опитвал на вкус стайните растения? Кои са по-вкусни?”
“Защо сестра ми постоянно ми прави физиономии и се плези: ниска култура?”
“Анкета за кърмачетата: какво искате мама да хапне в новогодишната нощ?”
“Писна ми от мамината цицa! Искам татковата! Някой с подобни проблеми?”
“НАЯДОХ СЕ!!! Как да обясним това на родителите?”
“Къде ни е носленцето?”, “Къде са ни очичките?”… Те наистина ли не знаят???”
“Как да се избавим от космите по гърдите на татко? На отскубване реагира с вик. Препоръчайте безболезнен начин”
“ВИК НА ДУШАТА: Котката я хранят с по-вкусна храна! А всички опити да възстановим справедливостта се наказват жестоко! Защо???”
“Трябва ми социална помощ. Нямаме сол и захар. Ям гола каша. Повръща ми се!”
“Помощ! Новият памперс ме кара да изглеждам пълен. Посъветвайте ме за нормален модел”
“На 25 години не може да пее! От кого да потърся помощ?”
“Всеки ден ме къпят. Има ли и други толкова мръсни?”
“Зайченцето бяло”… “Хей, ръчички”… А какъв е творческият потенциал на вашите родители?”
Ако сте били дете тогава, когато погледнете назад ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден.
Ние се возехме на коли без предпазни колани и въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарствата ни нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не му бе хрумвало да кара колело с каска. Ужас нали!
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато летяхме по нанадолнището се спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
Няколко човека ядяхме един сладолед пиехме лимонада от една и съща бутилка – и никой не умря. Нямахме компютри, 3 D игри, компактдискове, GSM- ми, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямахме дори видео!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше отивахме в тях и се виждахме с него. Просто така без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана! Как изобщо сме оживели!
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му пораснаха в корема. През междучасията се пръскахме с многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваха. Родителите от онези времена винаги взимаха страната нa закона, можете ли да си го представите!
Млад поп щял да за първи път да чете литургия пред енорията под надзора на владиката .
Притеснил се доста как ще се представи и преди това посръбнал от църковното винце за кураж .
Когато литургията свършила той отишъл при надзорника си да обсъдят представянето му , а владиката му казал :
- Като цяло мина много добре моето момче , но допусна три практически грешки , три теоритически и
една от общ характер.Започвам с практическите :
1 - на амвона не се излиза на четири крака , а на два ;
2 - литургията не се гъгне и подсвирква , а се пее ;
3 - купела пред теб не е за драйфане , а за кръщаване на деца .
Колкото до теоритическите :
1 - Юда не е пре..ал Христос , а го е предал ;
2 - Адам не е изял сливата на Ева , а ябълката ;
3 - и една от божиите заповеди не гласи ближи обичания си , а обичай ближния си .
- Ами тази от общ характер ?
- плахо попитал попът
- Нищо важно не е , но занапред да знаеш , че литургията завършва с АМИН , а не с а`е е..те си майката ..