Най-харесвани

Американска и японска корпорация решили да организират състезание с лодки, като символ на работа в екип. И двата отбора тренирали усилено.
Японският отбор спечелил състезанието с 1 км преднина. Американският мениджмънт решил, че на всяка цена трябва да открие причината за съкрушително поражение наели консултантска фирма. Консултантът констатирал, че японският отбор имал осем гребци и един лидер, докато американският отбор имал един гребец и осем лидера.

Така че, на следващата година, управленската структура на американския екип била напълно реорганизирана: четири лидера, четири супервайзора и нова бонусна система за гребеца. Този път, японският екип спечелил с преднина от 2 км. Унижени, американците уволнили гребеца за слаби резултати и раздали на мениджърите и супервайзорите бонуси за откриване на проблема.
- Докторе, спаси ме, че умирам – влиза влачещ се мъж с нож в гърба му.
- Съжалявам, но работното ми време е до 17 часа, а сега е 17.05.
- Помогни ми, бе докторе, умирам!
- Какво да те правя? Освен да ти дам час за утре в осем часа да си пръв…
- Това ли е хуманността на нашата медицина, да ме оставиш да умра като куче.
- Прав си за хуманността – рекъл трогнат лекарят.
– Не мога да те оставя така…
Извадил ножа от гърба му и го забил до дръжката в окото му.
- Тичай бързо при очния, той работи до 17.30 часа.
Култов джаз бар провежда конкурс за най-добър изпълнител, който да бъде назначен на работа. Събира се тълпа от музиканти.
Поредният изпълнител е стар черен човек. Сяда зад пианото и обявява:
- Песента се казва "Ще те чуkam цяла нощ!"
Свири възхитителен блус, след края на който половината музиканти се събират нещата и си тръгват, а другата половина плачат от вълнение!
Старият нeгъp казва:
- Следващата ми песен се казва "Смучи ме, kучko, докато не свърша!!!"
И свири още по-яко, от което останалите музиканти единодушно отказват да участват в състезанието.
Управителят на бара, който е председател на журито обявява:
- Вземаме ви, при условие че когато изпълнявате вашите композиции няма да обявявате имената им, защото те са малко... ммм... шокиращи.
- Да, не е проблем. - съгласява се черният музикант.
Върви поредното изпълнение в препълнено заведение, негърът явно разсеян, е забравил да се закопчее и онази му работа стърчи от панталоните... Сяда зад пианото и започва да свири. Управителят на бара забелязва този гаф, приближава се до изпълнителя, накланя се и с тих глас казва:
- Онази ти работа стърчи навън, знаеш ли?
Негърът:
- Какво?!! Дали я знам?! Та аз съм авторът!