Вицове за Социализма

; ; ; Вицове за Социализма ; ;

;

; }

Вицове за Социализма

Следваща

По време на соца, една румънка готвела ужасно на мъжа си!
Той търпял, търпял, пък най-накрая я изпратил на кулинарни курсове. Изминал един месец - никакво подобрение! Изнизал се втори месец, трети - същата работа!
В един момент, съпругът не издържал и се сопнал:
- Не мога да разбера какво става! Вече три месеца ходиш на кулинарни курсове, а продължаваш да ми поднасяш най-противни буламачи! Я ми кажи, на какво точно ви учат там?
Румънката отговорила:
- Ами, все още учим биографията на Чаушеску!

През соца:
Сутринта партийният секретар на завода пита един работник:
- А бе, ти защо не дойде на последното партийно събрание?
- О, извинявай, ако знаех, че ще ви е последно, непременно щях да дойда!

Липсва ми времето, когато единият на покрива въртеше антената, а друг отдолу му викаше: - "Добре е ..."

Студент е на изпит по история на БКП. Питат го:
- Кой е Карл Маркс?
- Карл Маркс е мъртъв! Да почетем паметта му с минута мълчание!
Комисия става. Мълчат една минута.
- А кой е Ленин?
- Ленин е мъртъв, но делото му е живо. Да почетем паметта на великия вожд с минута мълчание!
Стават. Мълчат една минута. Професорът шепне на член от комисията:
- Пишете му тройка, че сега ще ни накара да пеем Интернационала, а аз знам сaмo първия куплет.

Деветте чудеса на социализма.
1. Всички имаха работа.
2. Независмо, че всички имаха работа, никой не работеше.
3. Независимо, че никой не работеше, планът се изпълняваше на 100 процента.
4. Независмо, че планът се изпълняваше на 100 процента, а магазините нищо нямаше.
5. Независмо, че в магазините нищо нямаше, всички имаха всичко.
6. Независмо, че всички имаха всичко, всички крадяха.
7. Независимо, че всички крадяха, стигаше за всички.
8. Независимо, че стигаше за всички, всички бяха недоволни.
9. Независимо, че всички бяха недоволни, всички гласуваха "ЗА".

И никой не ми вярва, че имаше телефонен номер, набираш и ти казват колко е часа !!?

Който не е карал москвич или трабант, нищо не знае за реалния социализъм.

В един санаториум, по соц времената, пристига възрастна двойка. Тя е дребна, слаба, сива женица, а той - беловлас интересен възрастен мъж. До вечерта мълвата, че е пристигнал академик, много известен и богат, вече обикаляла из коридорите. И веднага си проличало особеното отношение - сложили ги на най-светлата маса, първо на тях сервирали, в процедурите имали предимство - всички признаци на високият статус били налице.
Въпреки това, женицата се суетяла около съпруга си, грижела се непрекъснато за него, а той приемал всичко спокойно, примирено и даже леко уморено.
Мълвата за академика и международният му статус предизвикала вълнение, и не след дълго другите обитатели забелязали, че симпатичният побелял мъж много често се разхожда с млада дама, накипрена и предизвикателно смееща се. Често ги виждали сами, или седнали на пейка, или на чаша чай, или разглеждайки някакво четиво. Много скоро новата любов не била тайна за никого.
Скучната съпруга, без да прави сцени на съпруга си, директно отишла при конкурентката си и я попитала:
"Извинете, защо ви е моят мъж? Той е възрастен, болен, изисква грижи и спазва строга диета."
Младата жена се впуснала в обяснения, че със статуса и заплатата на този уважаван академик, ще си наеме жена за тези грижи и няма да се превръща в залюхано същество, като нейната събеседничка.
Сивата женица няколко секунди неразбиращо гледала нахалната особа и после спокойно съобщила:
"Разбирам. Но работата е там, че академикът съм аз."

Киев в сянката на соца. Авраам разправя на жена си:
- Сара, днес встъпих в Партията!
Сара:
- Ти все такива ги вършиш Авраме, вчера стъпи в лайно, днес в Партията!

Жена пътува с трабант. Започва да вали дъжд. Жената спира и слиза да сложи чистачките. Започва да се пресяга и опира гърдите си в предното стъкло. Минава някакъв шегаджия и отбелязва:
- И да го кърмиш, и да не го кърмиш, жигула от него няма да стане...

Следваща

;

;}