Жан Виденовата зима. 31 декември. В софийските вестници се появява съобщение, че ще се продава олио в Халите по 10 стотинки бутилката ".
Веднага се извива опашка, която се простира чак до Орлов мост. Студено е. Хората мръзнат, но стоят и чакат.
В 10 часа управителят на магазина излиза и казва:
- Господа, олио няма да се продава на евреи! Тълпата одобрява това с рев и евреите си тръгват, ругаейки антисемитите.
В 14 часа управителят отново излиза пред замръзналата тълпа и казва:
- Продажба на олио само на лица със софийска регистрация! Някои хора си тръгват. В 6 вечерта. Управителят отново излиза пред тълпата, напълно измръзнал от студ и отслабнал, и казва:
- Олио ще се продава само на ветерани от войната!
Остават само няколко десетки души.
В 21 часа управителят излиза и обявява:
- Олио ще се продава само на ветерани от Балканската война! Хората се разотиват по домовете си, но пред магазина остава един почти премръзнал старец. Управителят го въвежда в кабинета си, налива му чаша коняк и казва:
- Ти вярваш ли в партията?
- Да! — отговаря замръзналият старец.
- Тогава трябва да разбереш. Работата е там, че в действителност няма олио, но трябваше да проведем кампания, за да покажем на целия свят, че имаме евтино олио на свободна продажба! Разбираш ли?
„Всичко разбирам – казва старецът, – само не разбирам защо евреите отново изкараха късмет – тях първи ги освободихте…
Дядо поп решил да сече старите и изсъхнали тополи в двора на църквата.
Клисарят като разбрал, казал на попа, че ако има или купи моторна резачка, сам той ще ги отреже. Попът се съгласил и отишъл на пазара да търси резачка. Намерил една стара руска "Тайга". Платил я и попитал продавача:
- Чадо, а как се включва?
- Слагаш левия крак отгоре, дърпаш ей това въженце и викаш: "Твойта мама руска!" и така, докато запали.
- Сакън, чадо, аз съм божи човек, не мога да псувам.
- Ами тогава, дърпай въженцето и се не бой - то отвътре ще ти дойде.