Хари хванал въшки и отива при Рон и Хърмаяни да им се оплаква.
- Приятели, помощ, не мога да се отърва от тия въшки. Изтормозиха ме. Няма ли някакъв лек ?
- Няма лек, ще си ги траеш - отговорил Рон
- Сигурни ли сте.
- отчаял се Хари - Нещо поне няма ли ?
- Всъшност има нещо - отговорила Хърмаяни - даже е безплатно.
- Супер - зарадвал се Хари - Казвай, бързо !
- Ами, Невил има повече въшки от тебе.
-започнала Хърмаяни - Отиваш при него, допираш си главата до неговата, въшките ще се сбият и понеже неговите са повече, ще избият твоите.
Хари много се зарадвал и веднага последвал съвета на Хърмаяни - отишъл при Невил, допрял си главата до неговата и след пет минути си отишъл доволен.
Прибира се вечерта у тях, ляга си да спи и чува в косата си въшките да си говорят:
- Ех, каква битка беше само! 50 от нашите загинаха! Ама взехме 200 пленници!
Седят Хари, Рон и Хърмаяни и гадаят - може ли някой да измисли такъв въпрос, който да затапи Луна Лавгуд?
Решават да опитат. Луна минава наблизо.
Хари:
- Здравей, Луна? Знаеш ли какво е това - с четири крака, жълти пера и тежи четиристотин килограма?
Луна (разсеяно):
- Ами две канарчета по двеста килограма всяко.
Рон:
- Добре, а това - голямо, зелено и яде камъни?
Луна (учудено):
- Голям зелен камъноядец, разбира се!
Хърмаяни:
- Луна, а ако хвърлим един камък в дупка, дълбока сто километра, той за колко време ще долети до дъното?
Луна дълбоко се замисля. Всички гледат Хърмаяни с възхищение.
Луна (с просветнало лице):
- Че той никога няма да долети до дъното?
- Защо пък няма да долети?
- Защото по пътя ще го изяде големия зелен камъноядец!