Та значи, внучетата ми, това се случи през 19-та година.
Загубих се в гората в една ужасна зимна нощ и съвсем се бях отчаял, когато забелязах светлинка между дърветата. Допълзях с последни сили и гледам - свети прозорчето на малка къщичка. Открехнах вратата а вътре - топло, уютно - в камината гори огън, а зад едно голямо бюро отрупано с книги стои един плешив човек с брадичка.
- Дядо, дядо, ама това е бил другарят Ленин!
- Той самият, дядовите. Та гледа ме той а аз казвам: "Може ли да се постопля при вас другарю - изгубих се в бурята, умирам от студ". А той каза само "Вън!"
... а очите му добри, добри...
По случай Деня на Победа в едно руско училище дошъл дядото на Вовочка и започнал да разказва за Втората световна война:
- Много страшно беше! Веднъж, на "Курската дъга" беше голяма битка, танкове, самолети, всички викат, стрелят. Аз със своите приятели в гора пия водка. Идват политическя командир и вика: "Стига пиене, хайе в атака!", а аз му казвам: "Eби си майката!". Или един друг път: през 1943 година - Отбраната на Москва - самолети, бомби, танкове, хиляди немци стрелят, викат, ужас! Аз в медицинската част пия водка. Идва ротния командир и почва да вика: "Стига пиене и девойки! Хайде "ура" и в атака!", а аз му казвам: "Eби си майката!".
Учителката:
- Извинявайте, можете ли да спреде да псувате?
Дядото:
- Eби си майката!
- Но тука има малки деца!
- Майката им да eбa!