Горски на нощно дежурство. Обикаля овошките и ги пази. Наблизо се чува къмпинг, смях. Хората се забавляват, той работи в униформа. Толкова му било тъпо, че вече се молел да мине някой крадец и да си изкара яда пребивайки го. По едно време минала кола и на фаровете видял човешка сянка на едно от дърветата. Зарадвал се, но решил, че боя ще му е малко и проявил творчество по отношение на залавянето на крадеца. Много тихо се приближил до дървото и незабелязано застанал точно под крадеца. Пресегнал се и през крачолите на късите гащи го хванал за топките. Стиснал с всичка сила и извикал:
- Кой си ти??
Пълна тишина. Никаква реакция от горе. Горския решил, че крадеца му се прави на интересен и се ядосал още повече. Захванал по-добре, забил си ноктите, стиснал с всичка сила и пак:
- Кой си ти?
Същата тишина. Ни звук ни стон. Горския позеленял от яд. Слял се с униформата направо. Кой е тоя дето ще се прави на такъв ербап? Бесен, забил отново нокти, усукал колкото можал, стиснал здраво и направо се набрал на топките на крадеца:
- Кой си ти бе?
- Стоян!!! – чул се глас изпълнен с мъка и страдание.
Горския не разпознал гласа и попитал без да пуска:
- Кой Стоян бе?
- Немия!
Един мъж, с проблеми в потентността отива на лекар. В коридора вижда две врати с табелки "Доктор-песимист" и "Доктор-оптимист".
Влиза при песимиста:
- Добър ден, докторе!
- Какъв добър ден, бе, какво му е доброто?! Виж каква жега е навън, какъв задух, птици пеят,отврат!Кажи, какво искаш?
- Ами... докторе, не ми става.
- Ми, няма и да ти стане. Изчезвай!
Комплексиран до немай къде, човечецът влиза при оптимиста:
- Добър ден, докторе!
- Добър ден! Прекрасен ден, какво хубаво слънце, свеж въздух, птичките пеят, кажете от какво се оплаквате?
- Ами... докторе, не ми става.
- Е, как така не ви става, я, свалете гащите да видим каква е тази работа.
Нещастникът сваля сконфузено гащите си и докторът възкликва:
- Е, може да не ви става, но я вижте колко хубаво ви виси.
