Вицове за пазаруване, магазини и търговци
Колко е тъжно да си стар!
...Излязох от супермаркета и потърсих ключа от колата си. Не беше в джобовете ми. Върнах се вътре и внимателно претърсих доматите, картофите и всички рафтове, но не намерих нищо.
Изведнъж се сетих, че може да съм го оставил в колата и тя може да е била открадната. Бързо изтичах до паркинга и... КОЛАТА я НЯМАШЕ!
Обадих се в полицията, дадох им местоположението си, описание на автомобила, регистрационния номер и т.н., и т.н. И признах, че съм оставил ключа вътре.
Тогава направих най-трудното обаждане... на жена ми:
- Скъ-ъпа... (гласът ми трепереше), оставих ключа в колата и са я откраднали!
Последва продължително мълчание..., после тя се развика:
- Аз те закарах и те оставих в хранителния магазин преди да отида на фризьор! ИДИOT!
Не без смущение, но с радост казах:
- Ох, прекрасно! Ще дойдеш ли да ме вземеш?
Тя отново започна да крещи:
- Не мога, идиot такъв! В полицията съм и трябва да ги убедя, че не съм откраднала колата!...
Какво научихме от рекламите по Българските телевизии:
1. Всяко момиче с ярка рокля носи в чантата си двулитрова бутилка с препарат за цветно пране.
2. Хората, живеещи в огромни, луксозно обзаведени апартаменти, се хранят с най-евтиния салам и маргарин.
3. Крайно време е да се създадат банкноти с номинал 9,99 лева!
4. Добрата домакиня винаги има в дома си безобразно мръсни плочки, ръждиви кранове на чешмите и бъкаща от микроби тоалетна.
5. Мармотите, прекалили с алпийската трева, обичат да се возят на гърба на мечки.
6. Напълно е възможно в хладилника ви да се засели огромен говорещ кренвирш.
7. Основният проблем на човечеството е пърхотът.
8. Ако на една жена й е дошъл цикълът, тя ще се облече непременно с най-късата си и развяваща се пола или с тесни, чисто бели панталони и ще отиде на купон.
9. Ако две деца злобно мърсят омразните си бели тениски, ще дойде не татко с шамарите, а някаква лелка с прах за пране.
10. При подходящото настроение хората могат да разговарят с маргарина.
11. Ако добре сте си измили косата, тя ще започне да се движи на забавен каданс. С музикален съпровод.
12. Бирата кара мъжете да скачат с парашут, да се бият с мечове и други интелигентни неща.
13. Известните хора нямат пари за храна и ще дойдат да ядат от вашия хладилник.
14. Шоколадът решава всички проблеми!
15. На всички мъже простата им алармира.
16. Не ползваш ли точната паста за зъби плюеш кръв и зъби.
Седим сутрин на масата и закусваме. Тоест народонаселението седи и чака закуска.
Питам ги:
-Искате ли мекици?
А те вдигат глави от телефоните и викат:
-Ау, как мекици ? Въглехидрати и мазнини едновременно? И пържено? Ти знаеш ли колко калории има?
-За мен - вика щерката-една препечена филийка пълнозърнест хляб с авокадо и домат.
-А за мен-добавя бъдещата снаха-само обезмаслено мляко с някакъв плод, моля.
-А за мен мекички със сладко-добавя бъдещия зет.
-За мен омлет, ама само от белтъците-вика синът.
-Аз ще пържа мекици-обявявам аз.
-Това предлага заведението. Който иска друго, сам да си го направи.
Много са възмутени, милите! Трябва да оставят телефоните и да излязат в реалния живот! Ще вземат да изпуснат някое клипче в Tik tok, пази Боже!
-Мамо-вика щерката-изобщо си много изостанала! Отдалечила си се от природата, ядеш вредни храни, пушиш!
-Ти пък какво разбираш от природа? -питам я.
-Аз ли? Мечтата ми е-вика-да си имам селска къща и да си отглеждам екозеленчуци. И ще си имам кокошцици, да тичат на воля и да ми снасят екояйца!
-Вярно ли? Искаш сред природата? Ами хайде, викам, ще ви заведа сред природата! На село. И ще се върнете с писъци на третия ден!
-Кой, ние ли? Ти се правиш на градска кокона, нищо, че си от село!
Природа значи! Ами добре!
Имам един приятел, който купува селски къщи. Та му звъня и го питам. Обяснявам му какво точно искам, а той се хили и вика:
-Имам точно каквото ти трябва! Ама си голяма садистка, да знаеш! Абе какъв наем, тя и без това е пуста! Ама ще дойда да погледам, може ли?
Уговорихме се ние. Събирам аз челядта:
-Намерих ви селска къща. Таман сред природата. Ама няма да издържите и два дена!
-Кой, ние ли?
Та се хванахме на бас. Ако устискат два дена, ще им готвя каквото кажат. Ако не-те ще чистят и готвят една седмица.
Обаче при едно условие-таткото ще си остане в града. Че какъвто е милостив, ще ми провали плана.
Та се натоварихме на колата. То лаптопи, то багажи , то дрешки, плажни масла!
Аз си мълча и си приготвям багажа тайно.
-Трябва да купим някои основни продукти-викам им.
-Какви продукти? От там ще си купим, хем са екологични!
Та тръгнахме. И стигнахме.
Слизаме ние и народът опули очи.
Трева до кръста, къщата непочиствана от месеци.
-Ама ти къде си ни довела?
-Сред природата-викам.
-Нали това искате?
-Ама виж колко е буренясало!
-Ами тревата е част от природата. Това да не ви е градския парк? Ще трябва сами да я окосите!
-Ама как ние? Няма ли на кого да платим?
-Няма, викам, няма. В селото са останали десетина баби и дядовци, кой да я окоси?
Хайде, момчета, захващайте се с тревата, а ние ще чистим къщата!
Обаче не им дадох коса, че ще си отрежат някой крайник! Дадох им по една мотика да тесат тревата!
А момите заведох в къщата. Тя съвсем прилична къща, ама като никой не е стъпвал с месеци, тук там някое паяче си е направило дом.
-Олеле, мамо , паяк-изпищя първа щерка ми.
-Мамо, убий го!
-А не-викам. Не убивам живи същества. Сега ще го обера с метлата и ще го пусна на свобода.
-Ама той ще се върне! Убий го, де!
Не влизам в тая къща, докато има буболечки!
-Значи губиш и ще чистиш и готвиш!
Разфуча се и вика:
-Къде е прахосмукачката?
-Каква прахосмукачка? Сред природата прахосмукачка няма. И ток няма.
-Как няма-изпищя кандидат-снахата.
-Аз как ще предавам за блога си? Още вчера съм обявила, че ще покажа
клип за живота сред природата!
-Какъв клип? Тук няма Интернет-съобщавам доволно.
-Как да няма? Ама как живеят тези хора?
-Природосъобразно-хиля се аз.
След три часа двора приличаше на минно поле-дупка до дупка! И между тях-туфи трева!
Момите пищяха и търчаха, видели ту паяк, ту стоножка. Обаче накрая една мишка ги прогони окончателно!
-Къде е тоалетната - питат ме.
-Ей там, в дъното на двора.
-Ама ти луда ли си? Там сигурно има змии!
-Змиите обичат припек, спокойно-викам им.
-А, не! Ние ще стискаме!
-Ваша воля-викам им.
Ама не устискаха!
Отидоха двете, стиснали тояги, готови да се бият с чудовищата от тоалетната!
-Искаме кафе-викат ми.
-Ами напалете огън, ей го огнището. А джезвето и кафето са в колата.
-Какъв огън? Не взе ли газовия котлон поне?
-Не, викам.
-Газовият котлон е част от цивилизацията. Нали искахте автентичен природен живот?
Та много се забавлявах !
Синът едва не си посече пръста на крака с мотиката, а бъдещият зет си разби веждата в дюлята! И четиримата бяха опушени като коминочистачи, докато се опитваха да запалят огън.
Умряха от глад, защото в селото нямаше магазин. Имаше само яйца от щастливи кокошки, ама сурови. И сурово мляко направо от кравите! И то необезмаслено!
Накрая, в ранния следобед, се предадоха!
-Ние си тръгваме-вика щерката.
-Нахапаха ме някакви насекоми, ще получа алергична реакция!
-А, от комари никой не е получил алергия! Не минава номерът! Пък и аз нося ампула , ей сега ще те дупна!
-Няма! Искам си у дома! Тръгваме си!
В тоя момент дойде моят приятел и като видя двора, се запревива от смях!
-Момчета, вие окопи ли копахте? Е, как е сред природата?
И те се разфучаха и заминаха с колата!
Зарязаха и мен, и природата!
Когато се прибрах вечерта, в апартамента цареше тишина.
-Къде са героите-питам мъжа ми.
-Спят-вика.
-Взела си им душите с твойта природа. Олапаха мекиците за нула време, изкъпаха се и не са мръднали. Ама бива ли да си толкова лоша?
-Аз ли? Те искаха да живеят сред природата. Какво да ги правя, че не могат огън да си запалят?
-Трябваше и аз да дойда.
-А, не! Та да им запалиш огъня и да им окосиш тревата ли? И аз да загубя?
Та спечелих баса. То нямаше и как да не го спечеля де!
Природолюбители, друг път!
Още ми се сърдят!
Автор Таня Арабова
Един турист, разхождайки се из древен град - влязъл в магазинче за сувенири.
Харесал си една изкусно изработена и наглед стара бронзова котка и попитал за цената и.
- Десетарка за котката! - рекъл продавачът - и още 1000 за историята и.
- А не може ли само котката да взема? Не ме интересува историята.
- Хубаво, ама ще се върнете, сигурен съм в това.
- Да бе! - изпръхтял презрително туристът, взел статуетката, оставил десетак и си излязъл.
Още на входа някаква улична котка се присламчила към него. След няколко крачки от близкият двор изскочили още три, четири, на първото кръстовище го посрещнали нови десетина. Човекът крачел все по-бързо, но напусто - отвсякъде извирали още и още, и още, и още, и още, и още, и още котки, и тръгвали след него. Затичал се ония, а вече стотици котки го преследвали. Стигнал до краят на улицата - пред него - само море. Не знаейки какво да прави, туристът с все сили метнал бронзовата котка в морето, а ордите котки профучали край него и наскачали след сувенира.
Туристът седнал запъхтян на вълнолома, държал се за главата си, не можейки да повярва на видяното, след това хукнал обратно към магазина.
- Хи-хи-хи! - потрил ръце търговецът - нали ви казах, че ще се върнете? Една хилядарка и имате историята?
- Не ме интересува историята - рекъл запъхтян човекът - Малък бронзов циганин, имате ли?
