В една частна фирма с широк спектър на действие и услуги шефът си назначил млада секретарка.
В първия работен ден той я повикал за да и даде някой указания по повод нейната работа.
- Така, твоята работа ще е ден за ден но има неща които ще правиш всеки ден. Когато сутрин вляза в кабинета си веднага ми носиш кафе. Обичам го топло с много захар. Като стане 9 часа ми носиш второ кафе което да е с по-малко захар. Като стане 10.30 ми казваш: "Шефе, време е за малък cekc". Преди да стане 11.55 ме питаш в кой ресторант ще обядвам и с колко души за да направиш резервацията. След обяд в 14.30 ми носиш малък коняк с горчиво кафе. В 15.30 ми казваш "Шефе, време е за голям cekc". И когато стане 16.30 приключваме деня. Записа ли всичко?
- Записах, шефе, ама това за големия и малкия cekc не го разбрах.
- Не се притеснявай всичко ще ти стане ясно като започнеш утре работата.
На другия ден шефът си влязъл в кабинета и денят започнал да тече както трябва. Донесли му първото кафе, след това второто кафе и когато станало 10.00 секретарката започнала да се притеснява. Почнала да си оправя прическата, грима, лака за нокти, парфюмирала се и когато станало 10.30 надникнала в кабинета и с усмивка казала:
- Шефе, време е за малък cekc.
- Стана ли вече време? А викай сега подчинените един по един, че да им eбa майката. - потъркал ръце шефа.
Всичко минало нормално и на обяд с резервацията и следобед с кафето и когато станало 15.30 секретарката си казала:
"Абе сутринта малкия cekc ми се размина, но сега с големия едва ли..." Пак се приготвила и като станало време се подала на вратата и пак с усмивка казала:
- Шефе, време е за голям cekc.
- Леле трябва да ходя при шефовете. - плеснал се по челото нейният шеф.
Стар войвода, участник в няколко войни, лежи на смъртния си одър.
Казва на близките си:
- Доведете Пешо.
- Кой Пешо, тате? - пита дъщеря му.
- Пешо, партийния секретар.
- Тате, ти не говориш с Пешо от 09.09.1944 г.
- Доведете го! - нарежда войводата със сетни сили.
Няма как, отива си човека, трябва да изпълнят желанието му. Водят Пешо.
- Кажи, бай Георги, какво да направя за теб?
- Искам да ме приемеш в партията.
- Браво, байно, толкова години трябваха, но ти дойде акъла! Ха, заповядай партийния билет и да ти е честито!
- А такааа - казва войводата - след 10 минути един комунист по-малко...