Една история за пубертета
„Е, значи гледам, че излезнахте от пубертета, та рекох да минем на по сериозни теми. Лъскаме си нии бастуните с Емо Пърпъла у бараката и се надлъгваме .. кой какво, кога. Влезе Ванчо Малумното и вика:
– Koпeлeta, напраих сефтето!
- Е как?
- Ами така! Имаше една Пепа, която държеше стрелбище и батковците го светнали, че Пепа за 10лв те прай мъж!
Еми нема как и ние да не eбem. Турихме дънките, фланелката Пума и айде на стрелбището. Бре, кой да води преговорите .. ми АЗ моя милост реших.
Ми, са как да й го кажа? Бре пукай пушки, яж локумчета, търкай се покрай Пепа, ама тя се едно не вдява и накрая дойде време да метем. И ме пита Пепа:
- Ма, на тебе .. май ти съ ибе?
Ама нали немам 10 лв., к‘во да кажа, а?
- Ама, ние сме петима?
- Е, щом сте петима, айде 30 лв!
И ми показа цициte .. и малко вълна, демек материала е точен... Казах на пичовете, ама отде мангизи?! Айде на товарна гара .. два дена разтоварвай цимент! Станахме като прасета. Треперат ни краката, но нaдъpbeни като кочове отиваме да уговорим дейта.
Имаше си Пепа едно фургонче и ние лангър-лангър .. към 11 вечерта чук-чук, тука сме.
Излезна Пепа и вика:
- Първо .. дай да видим парите!
- Ми, ей ги 6 червени петолевки.
- Да ви видя пишkиte! - вика Пепа.
Ние си мислим да не са големи, а то било дали са чисти! Ми, не бяха.
Айде обратно на чешмата .. на минералната баня, сапун, веро. Това намерихме от майката на Илчо Мечето. Прежулихме се от търкане. Славчо Главата даде блестящата идея да сме се намацали със Одеколон Каро, че да миришем на мъжове… Ми, то гори, та си eбaлo майката, като чакали вихме в нощта... И тогава за първи път видях .. к'во е т'ва преапизмус по бг-ейски - перманентна куродървица. Илчо не може си прибере патката у дънките. И така .. няма лед, ама има сладолед. Намазахме му патката със сладолед и малко поспадна. Айде от там обратно до стрелбището. Ами са кой да е пръв? Ми, естествено аз.
Легнала кът една пантера оная ми ти Пепа, напръскала се с Фа и ми вика:
- Ела, пиленце, да те видим.
Изплаших се! Тo смърди на фа, цигари Фемина, пот, вековна гнилоч и най вече на П*ЧКА.
Разчепи се Пепа, наместих се и к'во – трък-прък .. и свърших. Забърса се с едно пишкирче, парите ги беше касирала предварително. И айде .. Илчо е на ред. Бре, като се заклати тоя фургон – земетресение! 18 минути го клати! После го питаме:
- Как беше Илчо?
- Ми, как? Тя цъка семки, аз копам.
Главата Славчо не можал й да го вкара, ама парите ги нема. Имаш право само на една засилка. Данчо Лалето(Фанфан) най добре се беше представил и я цунал по цициte, но по устата не му дала. Той се беше изжулил най-много. Бойко Змията вика:
- Ми, к‘во толку, кат‘ топло бурканче кисело млеко, само по мирише.
Като истински пичове, след т‘ва запалихме по една цигара Кент. После всичките имахме трипер, но за т'ва ни изписаха калиев перманганат и си прайхме бомбички. Бронз, сяра малко барут, перманганат и айде на гробищата да гърмим.
И днес кат‘ .. усета миризмата на Фа .. се надървям!“
Неделя следобед, семейство Петрови се прибира от вилата към града.
Кара Жоро, 32-годишният им син. Висшист, неосъждан, неженен, запален по "Игра на тронове" и други фентъзита.
Фроска Петрова дудне от задната седалка:
- И какво не му харесваш на момичето? Две висши образования, не пуши, не се мъкне по клубове, чистница, помага на майка си, а?
- Добре, де, мамче, успокой се, не съм казал, че не я харесвам...
- Ми ти, бе - обръща се тя към баща му, - к'во мълчиш кат' пукал! Кажи му нещо! Иначе няма да се ожени!
- К'во да му кажа, Фросче... И аз цици не видях!
