Жена отива на лекар и казва:
- Докторе, нямам никакви конкретни оплаквания, но все имам чувството, че нещо не ми достига....
Докторът я преглежда, слуша със слушалката и накрая казва:
- Не намирам нищо особено. Бихте ли ми разказали, как протича вашият ден?
- Ами, събуждам се, изпращам мъжа си на работа, сина си в училището и сядам да закусвам. Изяждам един сандвич със салам, един с кашкавал, един с риба тон, един с хайвер, един с пастет... Ама да не си помислите, че преяждам - сандвичите са съвсем мъъъъънички. В 11 часа пия чай с мъъъънички кифлички, еклерчета и пастички... В 13 часа обядвам. Супичка, предястие, още едно предястие, основно, салата със зехтин, салата с пиле...
Докторът:
- Достатъчно, мадам! Вече всичко ми е ясно. Това, което не ви достига е втори заден изход...
Гарабед и Киркор се срещнали след много години.
Оказва се, че Гарабед е лекар, а Киркор - шофьор на камион. Киркор се оплаква:
- Знаеш ли, днес возих едно маце. Довечера ще ми дойде на гости, но аз незнам дали ще мога.
- Нали ти казвам, че съм лекар. Ще ти изпратя по Агопчо лекарство.
Гарабед се прибрал у тях и казва на Агопчо:
- Занеси това флаконче на чичо си Киркор и му кажи сега да вземе едно хапче и при подобна ситуация пак по едно.
Агопчо се заиграл. По едно време се сетил за лекарството на Киркор, затичал се и от улицата му хвърлил флакончето през прозореца:
- Ей, чичо Киркор! Татко ти изпраща това.
На сутринта Гарабед се обажда по телефона на Киркор за да провери резултата.
- Е, Киркор. Как беше?
Отатък се чува тих, измурен, шепнеш гласец:
- Мани, мани!
- Ти да не си изпил всичките хапчета от флакончето?
- Да, да.
- Е, и? Колко? Колко пъти?
- Седемнадесет.
- А тя? Тя оживя ли?
- Ами! Тя не дойде.