Вицове за баби и дядовци

Жената стоеше на опашката в супермаркета след дядо с внуче, чиито шепи бяха пълни с бонбони и други лакомства. Детето не спираше да вика, да нервничи и да се тръшка.
- Спокойно, Евгени, потърпи още малко, ето идва нашият ред… Бъди добро момче. – говореше възрастният човек, опитвайки се да запази самообладание.
Детето продължаваше да буйства, да скача и да привлича вниманието на всички върху себе си, а дядо му отново пусна в действие тихия си глас:
– Всичко е наред, Евгени. След малко ще сме у дома. Потърпи още малко, човече!
Платиха на касата и малкият дявол изхвърча като тапа на шампанско от магазина, втурвайки се към колата, където да разтовари безценните си съкровища.
Дядото отново запази самообладание и с още по-спокоен тон каза:
– Успокой се, Евгени. Приятелче, не се разстройвай! Пет минутки и сме у дома, само се успокой, моля те!
Жената, която ги наблюдаваше остана силно впечатлена. Тя последва дядото с внучето и преди да потеглят, каза на възрастния мъж:
- Със сигурност не е моя работа да ви давам оценка, но вие се държите с внука си невероятно, успяхте да запазите спокойствие и му говорихте уравновесено, тихо и смислено, дори след като той премина всякакви граници на търпението.
После се обърна към момченцето:
– Евгени, ти си истински щастливец с такъв дядо!
Дядото я погледна и широко се усмихна:
- Много благодаря за милите думи, госпожо, но аз съм Евгени, този кретен на задната седалка е Мартин!
Имало едно време една царица, която била ненаситна за cekc – нямало мъж, който да я задоволи напълно. Обявила тя награда от десет торби жълтици за онзи мъж, който успее да я задоволи. Не успее ли обаче, вместо награда, получава десет тояги на гол гръб. Изредили се млади и прави левенти, никой не успявал. Застанал и един дядо на опашката, към 80-годишен. Младите го гледали и му се смеели:
- А бе, дядо! Какво си се наредил и ти тук с младите? Никой от останалите не успява да я задоволи, та ти ли, бе?
Нищо не казал дядото на глас, само се подсмихнал. Та влязъл той при царицата, един час, два часа, пет часа… Накрая излязла царицата изпотена:
- Не мога повече! Дайте му десет торби с жълтици!
Излязъл и дядото, минава покрай опашката, а младите цъкат с език и го питат?
- Брей, бе дядо! Как успя, бе? На твоите години?!
Дядото се подсмихнал леко и отвърнал:
- Па, знае ли човек... къде ще го чукне парализата?