Вицове за Иванчо и Марийка

Изпраща майката Иванчо за сирене, като му дава 5 лева.
Среща го Марийка и му вика:
- Ако познаеш къде ми е пуtkata, ще ме нaeбeш, ако не - ще ми дадеш всичките пари дето имаш.
Иванчо, врял и кипял, вика:
- Ами къде е, отпред е, къде?!
Марийка си свалила гащите, надупила се, и пуtkata й щръкнала отзад. Иванчо нямало къде да мърда, дал и парите. Пибира се у тях и като го попитали къде е сиренето, той казал, че загубил парите по пътя. Дали му още 5лв. и пак го пратили да вземе сирене. Обаче Марийка пак стои на пътя и го чака и му вика:
- Ако познаеш къде ми е пуtkata, ще ме нaeбeш, ако не - ще ми дадеш всичките пари дето имаш.
Иванчо, вече научен от видяното, вика:
- Хааа, Марийке, не можеш да ме излъжеш, отзад е!
Марийка обаче се навела назад и пуtkata и цъфнала отпред. И пак му взела петте лева. Прибира се Иванчо тъжен... Питат го:
- А бе Иванчо, два пъти се прибираш без сирене, какво става бе?
- Докато не се научите къде да си държите путките, ни сирене, ни пари ще видите!
В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция.
Иванчо написал набързо следното:
"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов."
Учителката прочела съчинението и се възмутила:
- Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично.
Пише Иванчо втори вариант.
"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха."
Учителката пак недоволна казва:
- Няма нищо за труда.
Иванчо сяда и пише нов вариант.
"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал."
Учителката го прочела и:
- Хм... няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията - наша майка родна.
Пише пак Иванчо:
"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал."
Учителката чела, гледала, мислила па рекла:
- Добре... Любов, природа, труд, червена нишка... Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш?
Пише Иванчо пак нов вариант.
"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза:
- Eбaл съм му майката, и утре е ден!"