Най-новите вицове, Нови вицове всеки ден

Бай Иван отишъл в близкия град за покупки. Отначало той купил едно менгеме, а след това на пазара спазарил една кошница и една патка.
Много му харесали две кокошки, но нямало как да ги носи. Предвидливия търговец му рекъл:
-Какво толкова има. Сложете менгемето в кошницата, в другата ръка вземете патката, а двете кокошки под двете мишници и сте готов.
Бай Иван направил както му казал търговецът на кокошките и тръгнал към къщи. По пътя стигнал една монахиня, която го попитала знае ли къде живее попа в тяхното село.
- Отец Онуфрий живее точно до нас. Аз знам една близка пътека и ако тръгнете с мен ще ви заведа баш до неговата къща.
- Как да вървя с вас? Аз съм безпомощна жена, как да ви повярвам, че вие ползвайки се от моята слабост, няма да ме заведете в някое пусто място,да ме хванете през кръста, да ми дигнете полата и да ме изнасилите
Бай Иван я погледнал с насмешка:
-Дявол да го вземе, сестро! Вижте ме само! В кошницата ми тежко менгеме, в другата ръка – патка, а под мишниците ми две кокошки! Как да направя всичко това, за което се страхувате?
Монахинята се замислила за момент и хитро погледнала бай Иван:
- Какво толкова има? Ще сложите патката на земята, ще я покриете с кошницата, а отгоре ще сложите менгемето да не избяга!
-Ами кокошките? Какво ще правя с кокошките, а? – отвърнал не шега сърдития вече бай Иван.
- Какво толкова кокошките, та кокошките? Голяма работа! Ми не мога ли да ги държа аз!?!..
Една вечер миналата седмица с приятелката ми си бяхме легнали. Страстите започваха да се нажежават, а тя внезапно каза:
“Не съм в настроение, искам само да ме прегърнеш”.
“Какво ?! Какво трябва да значи това ?!?” – подскочих аз. И тя изрече думите, от които всеки мъж на планетата се опасява … “Ти не си на нивото на моите емоционални потребности като жена, така че аз не съм в състояние да задоволя твоите плътски желания на мъж“. На моя втрещен поглед тя отговори: “Не можеш ли просто да ме обичаш заради човешката ми същност, а не заради cekca ?”
Осъзнавайки, че тази вечер няма да си го получа, се обърнах и заспах. Още на следващия ден си взех почивка и посветих времето си на нея. След прекрасен обяд отидохме на пазар в голяяям МОЛ. Обикалях с нея докато пробваше няколко скъпи парцала. Не можеше да се реши кой и харесва и затова и казах, че просто ще вземем всичките. Искаше и нови обувки за парцалките – да вземем по един чифт за всяка комбинация – бях отново ларж. Отидохме и до бижутериите – взе си чифт диамантени обици. Абе с една дума – беше на върха на щастието. Сигурно си е помислила, че съм на ръба на лудостта. Помислих си, че ме изпитва – поиска гривна за тенис, при положение, че изобщо не играе. Обаче аз я хвърлих в музиката – “Разбира се, скъпа”.
Беше пред opгaзъm от възторг. Усмихвайки се и разтреперена от вълнение най-накрая каза: “Мисля, че това е всичко скъпи, хайде към касата”. Едвам сдържайки се, измрънках: “Неее мила, не съм в настроение”. Лицето и побеля, ченето увисна в недоизречено “КАКВООО?” И тогава додадох: “Скъпа! Просто исках да подържиш тези неща за малко. Ти не си на нивото на финансовите ми възможности като мъж, та да мога аз да задоволя твоите женски потребности от пазаруване“. И когато се изцъкли оня усмъртителен поглед, прибавих: “Защо не ме обичаш заради това, което представлявам като личност, а не заради нещата, които ти купувам?!”

"Очевидно и тази нощ няма да има cekc”.