Бай Ганьо, американеца и турчина се качват на самолет, но самолетът аварирал. Пилотът казва:
- Изхвърлете нещо, защото ще паднем!
Американеца изхвърлил жена си. Питат го:
- Защо хвърли жената?
- Ние, в Америка, имаме много жени.
Пилотът пак ги предупреждава да изхвърлят нещо.
Турчинът хвърлил двете си дисаги със злато.
Другите го питат:
- Защо хвърли златото?
- Ние, в Турция, имаме много...
Пилотът отново предупредил да изхвърлят нещо.
Бай Ганьо хванал седящия до него циганин и го изхвърлил.
Всички обезумели:
- Защо хвърли човека?
- А, ние, в България, си имаме мно-о-ого...
Тираджия се прибира загорял след яка и дълга кирия и от вратата награбва булката, а тя се дърпа и не му пуска.
- Ко стаа ма, кви са тез пинизи?
- Глей сега Йовчо, на Мимето мъж и е пилот, кога се върне я съблече, па я дигне у въздуха и фию насам, фию на там, па пикират у ниското и скачат шланга да заредят гориво! На Пепа мъж и е моряк, кога си дойде пълнят джакузито, туря той 1 кило сол и тя вече готова да налапа шнорхела! А ти, ти кво? - и ааа да ревне.
Гледа я Йовчо 1 минута, мисли после усмивка озарява лицето му:
- Ей, що не речеш, че искаш да е РОМАНТИЧНО!!! Събличай се, дииибидюс те искам. Паркирай се сега на четири гуми, тъй, сега дръж тия две огледала! Дръпнал се Йовчо метър и половина назад, изул гащи, и и вика:
- Такаааа, гледай сега у огледалата и давай назад, требва да се скачиш с прицепа!!!
Из доклада на един марсианец, или какво е да откриеш България.
12 април 2019
Ден 2103 от началото на мисията. След дълго пътуване, най-сетне открихме планетата СТН-3242, от която години наред получаваме сигнали с неясно съдържание. Изпратихме на повърхността 18 сонди и 23 капсули с по двама специалисти. Аз бях в капсула № 13, която се приземи в малко населено място, наречено, както по-късно разбрахме – България. Флора и фауна-изключително разнообразни, взехме образци почти от всичко. Работата ни се затрудняваше от местното население. Повечето са агресивно настроени. Наобиколи ни тълпа от мургави аборигени, надаващи бойния вик:
– Бате, бате, дай нещо!
Докато настройвахме портативния мултивселенски преводач, част от обшивката на капсулата изчезна. Наложи се да излетим. Кацнахме в гориста местност да поправим щетите. Наблизо забелязахме голяма група четириноги същества с гъсто окосмяване. След тях вървеше едър двуног представител на местните жители, който, размахвайки огромен жезъл, ни приветства високо с израза:
-РРР, пущини! Вашта кожа овча, къдя ръгнахтееее?
Оказа се, че не било поздрав и не било за нас. Разбрахме го на втория ден, когато вече можехме да отворим поне по едно око. С помощта на преводача узнахме, че съществото се казва бай Милан и има титлата „овчар“. Взел ни за крадци. Като ни почерпи с още шамари за „всеки случай“, бай Милан ни заведе в дома си. Миришеше странно. Сложи пред нас чиния с нарязано растение, което вонеше на развалено, поръси с червен прах и го разбърка. После наля стъкленици с жълта прозрачна течност и ни накара да пием. Беше изгарящо, не можех да издам и звук, очите ми щяха да изхвръкнат, колегата повърна, а бай Милан рече, че ще свикнем.
До вечерта вече знаехме няколко думи на местния език: „шкембе“, „ракия“ и „пeдepact“. Той ни обясни нещо и за нечия майка, но ние не разбрахме, защото не сме били дорасли. Като му разказахме за повредата на капсулата, ни тресна по гърбовете приятелски, взе разнебитено сандъче със странни инструменти и отидохме до мястото на кацане. С помощта на метал, наречен ламарина, чук, тел, пирони и странното заклинание „твойта мама шашава“, бай Милан направи капсулата като нова. Попитахме го дали не иска да го разходим до кораба, той се съгласи, при условие, че вземем и женската му, която нарече Ленчето. Взехме и двамата. Не им казахме за експериментите и изследванията, които трябваше да извършим с тях, за да не се плашат. Беше грешка.
Понесоха всичко без да трепнат. Бай Милан се сприятели за два дни с целия екипаж, а Ленчето научи втория пилот да плете вълнени чорапи. Капитанът вече трети ден лежи след отравяне с жълтата течност „ракия“ и реве с пълно гърло нещо за някакъв Илия, дето градял килия. Нищо не му се разбира, но твърди, че бай Милан бил всичко за него. Ленчето научи механика да бродира гоблени и така го избави от вечното му мърморене, че все нещо трябва да поправя.
Изпращам това съобщение по кодирания канал до главното командване и моля за спешни инструкции. Дисциплината на кораба е изцяло разстроена, цари хаос, а бай Милан и Ленчето са превзели кораба и не желаят да си тръгват. Те са като вируси, всички са заразени, само аз останах, защото отказах да пия от жълтата отрова – не ми понося и веднага я повръщам.
Предупреждаваме, че жителите на планетата са опасни и тя трябва да бъде избягвана. Очаквам инструкции – трети командир на кораба, личен код ТМД 1366.
Фотограф от географско списание получил задача да направи снимки на голям горски пожар.
Поради голямото количество дим, не било възможно да се направят добри снимки. Фотографът се обадил в редакцията и помолил да наемат самолет. Главният редактор му казал, че самолета ще го чака на близкото летище. На другата сутрин фотографа пристига на летището и вижда на пистата самолет, който форсира двигателите. С нетърпение да направи снимките скача в самолета и виква на пилота:
- Давай, излитай по-бързо!
Пилотът дал газ и излетели.
- Карай към северната страна на пожара - казва фотографа на пилота- и направи три четири захода на ниска височина!
- Това пък защо?- пита пилота.
- Защото трябва да направя снимки. Аз съм фотограф, а всички фотографи правят снимки!- дразни се фотографа.
След дълга пауза, пилотът прошепва:
- Искате да кажете, че вие не сте инструктора по летене?