Skip to main content
Вицове за банки и банкери
1. Обикновената майка изхвърля остатъка от пъпната връв на бебето си.
Българската майка тайно подмята пъпчето в някоя банка, в съда или където иска да бъде бъдещото работно място на детето й.
2. През зимата, обикновената майка си набавя всички продукти от супермаркета.
Българската майка се запасява с достатъчно домашна лютеница, компот, мармалад, туршия и луканка за цяла година.
3. Обикновената майка купува само нужното на децата си.
Българската майка взема бебешка количка за 3000 лв., достатъчно играчки да напълнят цяла стая, смартфон, по-добър от нейния и дизайнерски дрехи за нейната рожбичка.
4. Обикновeната майка уважава личното ти пространство.
Българската майка нарича стаята ти кочина и винаги, когато те няма подрежда нещата ти в правилен ред. Тя никога няма да повярва на думите ти Хаосът ми е организиран! Сега не мога да намеря нищо, благодарение на теб!
5. Обикновената майка те оставя да ядеш, когато си прегладнял.
Българската майка ще те накара да изчакаш всеки да седне на масата. Дори и не се опитвай да започнеш да ядеш, преди последният да е пристигнал. Тя, от друга страна, ще става всеки път, когато кажеш, че имаш нужда от нещо: сол, пипер, нова вилица или салфетка.
6. Обикновената майка очаква от теб да се изнесеш на квартира след навършване на пълнолетие.
Българската майка би се обидила, ако 35-годишният й син каже: Мамо, мисля, че е време да си намеря свое собствено място.
7. Обикновената майка те оставя сам да избереш образованието и кариерата си.
Българската майка те съветва да учиш икономика или право, защото парите са там. А и музикант къща не храни.
8. Обикновената майка ти се обажда от време на време.
Българската майка ти звъни по 11 пъти на ден, само за да чуе отегченото Да, мамо… жив съм… Да, добре съм.
9. Обикновената майка ти казва колко си хубав.
Българската майка те оглежда от горе до долу, обработва информацията за секунди и хладнокръвно казва нещо от сорта на: Ризата ти не е изгладена!
10. Обикновената майка разпределя домакинската работа между членовете на семейството.
Българската майка прави всичко сама и винаги натяква: Голямо си прасе! Никога не миеш чиниите. Никой не ми помага. Баща ти винаги си хвърля мръсните чорапи под леглото!
Десет големи разлики … и още две, които нямаше как да пренебрегнем!
11. Обикновената майка те оставя да се срещаш с когото поискаш.
Българската майка прави досие на новата ти тръпка от ден едно – Какво работят родителите му?, Тя може ли да готви?, Той кара ли кола?, Горе-долу с колко мъже ли е спала?, Има ли висше образование?. Тя претегля доказателствата, за и против. Гаджето ти не е подходящо за теб до доказване на противното. Всичко, което тя иска да направи, е да те предпази от голяма грешка, защото тя знае кое е най-добро за теб.
12. Обикновената майка използва телефона си, за да се свърже с детето си.
Българската майка използва Skype. Защото детето й е в чужбина за месец, два или завинаги.
Един рокер решил да стане фермер.
Изтеглил кредит, построил ферма, купил 5 000 кокошки. Останали му 2 лева и се сетил, че за да затвори цикъла (кокошки, яйца, кокошки) му трябвали петли за осеменяване, за които нямал пари. Отишъл на пазара. Петли имало, ама скъпи. Отчаян в края на пазара, видял един петел, разпнат на едно пано, целият омотан с вериги заключени с катинари, а над него табела „Продава се, цена - 1,50 лв."
– Защо е толкова ниска цената? - попитал рокера.
– Слушай момче, този петел е голям eбaч и сърце не ми дава да го заколя, за това го продавам колкото да не е без пари.
– Супер! Аз имам 5 000 кокошки, идеален е за мен!
– Абе, к'во да ти кажа, тия 5 000 кокошки, нищо не са за него, ама щом го искаш, взимай го.
Направили сделката. Рокерът взел петела и една връзка ключове за катинарите. На тръгване продавачът го посъветвал:
– Когато отключиш и последният катинар, бягай и се скрий някъде, защото в суматохата може и теб да те eбe.
Прибрал се рокерът с петела вкъщи, отключил катинарите и бързо се скрил. Гледа през прозореца и не може да повярва - петела станал, отръскал се и започнал да оправя кокошките по два-три пъти. После прескочил оградата и оправил съседката, която копаела в градината, прехвърлил се и при магарето и така подред, всички животни.
Да, но към 15:00 някъде 15:46 часа, петела едва се придвижил до бунището - разперил крила и паднал.
Втрещен от видяното, рокерът изтичал при петела и започнал да нарежда:
- „Петльо, братко, к'во ти стана, водичка ли искаш, да не си ми за един ден, виж колко кокошки имам"...
Петела отворил едното око и го погледнал с думите:
– Тъпанар, разкарай ми се от главата, че пречиш на лешоядите да кацнат...
21 вица за Дядо Коледа:
1.Детенце се оплаква в детската градина, че Дядо Коледа бил голяма скръндза. Децата го питат защо:
- Как защо?! Този дъртак вместо да донесе подарък е оставил кутия бонбони, които родителите ми криеха в гардероба...
2. Отива Дядо Коледа при психиатъра и казва:
- Докторе, помогнете! Не вярвам в себе си.
3. Син на мафиотски бос пише писмо до Дядо Коледа:
- Мили Дядо Коледа, ако ти е мил живота на скъпата ти майчица...
4. Четиригодишният син на програмист пита баща си:
-Тате, татеее, как Дядо Коледа носи толкова много
подаръци????
Бащата отговорил:
-С Win Zip дете мое с Win zip!
5. Иванчо пита майка си:
- Мамо, кой е моя татко?
- Дядо Коледа.
- Как така?
- Ами как? Дойде една нощ, даде подарък и повече никой не го видях.
6. Двама пияни си говорят:
- Защо дръпна брадата на Дядо Коледа?
- Исках да проверя - истинска ли е...
- И?
- Истинска се оказа, и сега и идея си нямам какво да правя с нея?!
7. Малкия Иванчо казва на баща си:
- Искам да махна от писмото до Дядо Коледа влакчето и да напиша колело!
- Вече не искаш ли влакче?
- Искам, но намерих едно в шкафа ти.
8. Детството приключва тогава, когато искаш да ти изпълни желание не Дядо Коледа, а Снежанка.
9. Дядо Коледа в детската градина пита:
- Деца, знаете ли какво ви нося?
Децата(в хор):
- КРЕДИТИ!
10. Иванчо пише писмо:
"Скъпи Дядо Коледа, единственото което искам е твоя списък на всички момичета, които са се държали лошо."
11. Две блондинки си говорят:
- Знаеш ли, Снежанка още ходи с дядо Мраз.
- А дядо Коледа с кого ли ходи?
- Как с кого бе, с Мери.
- Коя Мери?
- Абе Мери Кристмас, бе!
12. "Дядо Коледа е нещастник."
Подпис: Дядо Мраз.
13. Въпрос: Защо Дядо Коледа няма деца?
Отговор: Защото топките са му на елхата.
14. Как се нарича човек, който мрази старци?
Дядо Мраз.
15. В живота на мъжа има три периода:
1. Той вярва в Дядо Мраз.
2. Той не вярва в Дядо Мраз.
3. Той е Дядо Мраз.
16. "На Коледа стават чудеса!" – казал Дядо Коледа, надявайки се на тринадесета заплата…
17. Приемаме поръчки за Нова година.
Ценоразпис:
Снежанка и Дядо Коледа - 50 лв.
Снежанка без Дядо Коледа - 200 лв.
18. На вратата се звъни. На прага - Дядо Коледа. Малко момченце се втурва
радостно към него:
- Здравей, Дядо Коледа! Донесе ли ми...
- Споко, дребният! Имаш ли тирбушон?
19. В детската градина, бащата към синчето си:
– Ти вече си голям, трябва да знаеш, че никакъв Дядо Коледа не съществува, това бях аз…
– Знам, знам. Ти си и щъркела…
20. В навечерието на Коледа мъж се клатушка по улицата, носейки елхичка. Една възрастна дама го вижда и с изумление казва:
- Как не ви е срам по Коледа да се напивате, а да не стоите при семейството си?
- И на мен ми се иска да се прибера, но не знам как да се измъкна от тази гора?
21.Говорят си децата на мутри:
- При мен вчера дойде Дядо Коледа.
- Да, бе, той не е истински.
- Истински е, проверих.
- Как?
- Питах го – колко струва Снежанка за нощ, а той казва – 50 лева. Веднага е ясно, че е от гората – не ги знае цените.
Извадка от тълковния речник...
БАНКЕР- Тип, който ти дава назаем чадър, когато грее слънце и иска да му го върнеш, когато вали дъжд.
ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ - Тип, който може два часа да размишлява за нещо, и това да не е cekc.
КОНСУЛТАНТ - Това е този, който ти сваля часовника от ръката, казва ти колко е часът и след това ти издава фактура.
ДИПЛОМАТ - Това е този, който ти казва да идеш на пуtka си майчина по такъв начин, че нямаш търпение пътуването да започне.
ИКОНОМИСТ - Професионалист, който утре ще знае защо това което е предвидил вчера не се е сбъднало.
КВАНТОВ ФИЗИК - Сляп човек в тъмна стая търси черна котка, която въобще не е там.
АРХИТЕКТ - Тип, който не е достатъчно мъжествен за да стане инженер, и е твърде малко пeдepact, за да стане дизайнер.
Един ФРАНЦУЗИН - женкар, двама - дуел, трима - революция.
Един ГЕРМАНЕЦ - педант, двама - фабрика, трима – война.
Един ЕВРЕИН - магазин, двама - корпорация, трима – банка.
Един ИТАЛИАНЕЦ - музикант, двама - оркестър, трима - мафия.
Един ШВЕД - пeдaл, двама - семейство, трима - шведска тройка.
Един МАКЕДОНЕЦ - комита, двама - чета, трима - държава.
Eдин ПЕРУАНЕЦ - мачу, двама - пикчу, трима - у царевичака.
Един ИНДИЕЦ - циганин, двама - махала, трима - Тадж-Махала.
Един РУСНАК - мужик, двама - мужик и пияница, трима - колхоз, четирима - революция.
Един БЪЛГАРИН - айдук, двама - чета, трима - чета с предател, четирима - политическа партия.
Мрачна декемврийска вечер... Инженер Б. излиза от портала на завода и вместо да чака мръсният и миришещ автобус, решава да се пробва на автостоп.
Изненадващо до него заковава спирачки чисто нов Land Rover, зад волана на който седи ослепителна блондинка. Инженерът е доста притеснен и заявява, че чака приятел да го вземе и по погрешка е вдигнал ръка, но красавицата настоява той да се качи вътре. По пътя тя му казва, че иска да вземе една приятелка, която се оказва брюнетка, сякаш слязла от корицата на списание за мъже. Предлагат му да минат заедно през магазин, славещ се с продажбата на качествени маркови стоки и след като се запасяват с маркови питиета и мезета, питат Божилов дали би се качил с тях в таванската им квартира. Качват се и следва див купон, гарниран с шведска тройка до ранни зори.
Минават два месеца и двете приятелки се засичат на някакъв коктейл.
Брюнетката:
- Ох, как ми писна от всички индустриалци, банкери, интелектуалци и известни спортисти по тези соарета! Дали да не се обадим на Инженер Б.?
Блондинката отговаря видимо притеснена:
- А, как мислиш? Дали той ще си спомни за нас?
Относно въпроса на кифлите:
- Къде изчезнаха истинските мъже в България?
- Истинските мъже не късат салфетки под ритмите на Галена в нощните клубове. По това време те отдавна спят, защото на сутринта ги чакат далеч по-важни дела от твоите "вафли" в косите. Истинските мъже ги срещаш всеки божи ден, но не ги забелязваш, защото не карат кабриолети и не висят в лъскавите сладкарници. Всъщност може и да не ги срещаш толкова често, защото истинските мъже излизат поне три часа, преди ти още да си махнала гурелите от засъхналата си спирала. Не виждаш и парите им, защото те не са върху барабаните на оркестъра в кръчмата, в която ходиш всеки петък. Техните пари са в банката, на влог. Истински мъже има и ти ги срещаш всеки ден, но не ги забелязваш! А не ги забелязваш, защото те не искат да срещнат теб...
100 причини да ми се ходи на море в България.
1.Обичам бетон.
2.Много съм доволен от 8 лентовата магистрала, по която стигам до морето.
3.Харесва ми плащането да започне още от катаджиите по пътя.
4.Много повече ме радват мутрите с коли като камиони, които карат срещу мен и ми святкат къси-дълги.
5.А ако ме претрепе пиян руснак-кънкьор по пътя, и после му дадат под минимума, ако изобщо го съдят, ще е едно добро начало.
6.Харесва ми да играя на Открий 100те разлики между снимките в уеб сайта и реалната гледка пред очите ми, когато се настанявам.
7.Чувствам се баровец като разбера, че чужденците плащат 10 пъти по малко от мен за хотела.
8.Миризмата на лaйнa от морето ме впечатлява.
9.Кафяво-жълтеникавата пяна от вълните е чудесна.
10.Обичам да се разболявам от чревни болести после –да повръщам с температура и разстройство –каква забава
11.Таксата на доктора –сладур…
12.Цените в аптеката –допълнителна радост…
13.Харесва ми да плувам в лaйнata и пикнята на другите 100 хиляди туристи.
14.Яко е майка да държи малкото си детенце над хотелския басейн да се изпикае – става ми мило.
15.Обичам миризмата на тоалетните на плажа, зимата винаги когато мина покрай градския кенеф си спомням за лятото.
16.Докато плувам ми е добре, когато джетове минават през калфата ми.
17.Искам да стоя прав на плажа.
18.Липсата на паркове и дървета –екстра номер 1.
19.Невероятно е, че мога да пестя от хавлия –тя е 20 на 20 сантиметра –толкова място ми се полага.
20.Чудесно е, когато местното мутре е заело целия плаж с чадъри и шезлонги.
21.Радва ме когато ме бият, за да се махна от плажа, защото бил на концесия и трябвало да плащам.
22.Да давам по 50 китна за шезлонг и чадър –безценно.
23.Още по яко е, когато същевременно ми цъка по 10 китна на час паркинг за колата насред полето.
24.За 1 час водно колело –две надници –какво му трябва повече на човек…
25.Много ми е готино мангали да крещят по плажа –царевичак,закуската на Майкъл Джексън, кочана на Азис, царевица Панасоник - успокоява ми нервната система.
26.Обичам миризмата на всички тела на плажуващи около мен- така и така сме близко –да си станем близки.
27.Само по-любимо ми е когато ме прескачат, настъпват и заливат с пясък.
28.Добре е когато поровя в пясъка да намирам освен стъкла и фасове по някой пpeзepbatиb –употребяван разбира се.
29.Лично ми доставя удоволствие хармонията на разбиващи се вълни с чуковете блъскащи в бетона в строежа зад гърба ми.
30.Бормашина в 3 следобед –страхотно.
31.Обичам когато сивите води от строежа попиват директно в пясъка до мен.
32.Радват ме намусените камериерки…
33.и бармани…
34.и сервитьори…
35.и продавачите по сергиите…
36.и изобщо кефят ме всички, които трябва да са учтиви любезни и усмихнати да са намусени и изпълнени с апатия и досада от моето присъствие.
37.Цените на такситата –малко късче от града с мен.
38.Удивлява ме че 600 грамово татарско кюфте може да е колкото монета от 20 стотинки, разбира се без кашкавал… . май и без кайма…
39.Обичам супа от несварена чешмяна вода, спагети –български от нишесте и пилешко от снощната скара.
40.Харесва ми миризмата на мърша идваща от кухнята на местния китайски ресторант
41.Изобщо всички кулинарни изненади са супер, цените също…
42.Радва ме да ми сипват Блек Рам, вместо Туламор Дю, но на цена Джони Син Етикет.
43.Много е приятно, когато изляза да подишам пред дискотеката и видя 50 пикаещи по плажа на който лежа.
44.Ако някой сере направо изпадам в еуфория.
45.Допада ми идеята да попадна на нападение на една нарко-мутро-група над друга докато си пия бирата, и да пребият мен и всички останали в мелето.
46.Харесва ми, че на ченгетата не им дреме от този факт.
47.Обичам в дискотеката местни мутрета да ме набележат, да почнат да се eбabat с мен и с гаджето ми, после да ме набият пред нея, да ни изчукат и двамата и всичко това с бурни аплодисменти и смях от многобройната публика.
48.Харесва ми,че ченгетата не се впечатляват и от това.
49.Харесва ми, че това обаче допада на охраната на дискотеката –и те ръкопляскат.
50.Надписаните сметки, както и чуждите сметки –добре дошли за плащане.
51.Харесва ми когато има жива музика –цицореста местна фолк-дива или цигански оркестър –най-ме радват в комбинация.
52.Цигански маанета и турски гюбеци –очото пълно, слуха погален…
53.Много ми е приятно, че нощем децибелите са на изключителна висота.
54.Искам повече пияни британски туристи да повръщат върху мен.
55.Искам и да ме бият с камъни по главата.
56.Ако съм на квартира ми е най-добре да имам вечерен час сложен от намусена хазяйка, която приема само кеш и то предварително.
57.Обичам да ми спира бойлера, докато ме няма –и да се къпя със студена вода после.
58.Кефи ме да влиза в стаята ми, докато чуkam приятелката си.
59.Когато слага цени на домашно приготвена закуска като за 5 звезден хотел ми е благо на душата.
60.Претъпканите кръчми и ресторантчета на вечеря –страхотно е.
61.Още по-страхотно е че правя резервация вечер за вечер, чувствам се като на лагер, почивам по часовник.
62.Хубаво ми е, когато нямам резервация и се наложи да ям мазни престояли баници. Хм,
май трябваше да си купя царевичак, а ?!?
63.Сутрин обичам кафето си 8ма цедка.
64.Радва ме чакането пред Банкомата –с голямо Б –единствен е, разбира се не на моята банка даже…
65.Още повече ме радва, когато пише че не работи…
66.После ме радва aнaлния cekc, с който плащам сметките си…
67.Обичам след като са ме спасили –спасителите да ме набият, задето съм ги накрал да влизат във водата.
68.Да разбера,че гаджето което съм забил е kуpba и дължа 200 кинта на 200 килограмовия й сводник –получавам 2ри оргазъм
69.Обичам студени пържени филии по 7 лева за закуска.
70.Обичам да си пазарувам Армани,Гучи и Версаче от сергии на улицата на фона на последния хит на Софи Маринова.
71.Много се кефя когато пристигна в хотела да разбера, че той е още в строеж.
72.Още по-радостно ми става когато освен този факт са премълчали и тинейджъри-лагерници.
73.Созополската гроздова от кръчмата на плажа е супер. След 3-тия ден спрях да повръщам.
74.Обичам топла бира и студено мезе.
75.Още повече ми харесва когато бирата е вкиснала.
76.Отваря ми се апетит когато видя мухоловките на бара с мухите по тях.
77.Обичам когато съм на къмпинг да си плащам като за хотел и да нямам ключ за тоалетната.
78.Обичам да сера в дюните зад палатката.
79.Безценно е като разбера че другите серат зад моята палатка.
80.Кефя се на циганина с каруцата и магарето, които събират боклука на плажа. Определено по-екологично.
81.Обичам още повече бетон. Мразя парковете, казах ли че мразя и дърветата?
82.Обичам като изляза от водата да разбера, че ми няма парите и дрехите.
83.Кефа става още по голям като в хотела видя, че ми няма фотоапарата.
84.Обичам да се давя докато спасителя се сваля с рускините от новата смяна.
85.Обичам докато се пека на плажа да ми минат през краката с ATW.
86.Обичам да ми подхвърлят храната в ресторанта като на куче…
87… и след това поради високото ниво на обслужването автоматично си удържат бакшиш в размер 50% от сметката.
88.Харесва ми гледката от съседния гeй нуди плаж.
89.Всеки ден научавам няколко нови думи на чешки и руски докато се опитвам да прочета менюто.
90.Кефи ме да не мога да се разходя из комплекса поради паркиралите автомобили.
91.Обичам мутрите и гъзетата да спират колата си върху моята маса, за да им е по-близко до тяхната.
92.Хубаво ми е на ALL-Inclusive да разбера, че всичко, което не става за ядене и пиене е безплатно, а всичко, което става на 3 пъти по високи цени.
93.Харесват ми среднощните забави с пияни треторазредни западани, и не до там западни туристи –поне знам че след Ламбадата в 3 часа сутринта ще има тишина.
94.Обичам нашенските НЕК,МЕК,ГЕК, ВИК,Топлофикация,ЧЕЗ,ЕВН и всякаква друга чиновническа паплач да си организира тийм-билдинги докато съм на почивка…
95.Харесва ми почивката да свършва с радост, а не с тъга.
96.Харесвам ми да ме тегли към дома.
97.Харесва ми обратния път –досущ като на идване, но с повече задръстване.
98.И със същия рушвет за катаджията –пак забравих да си сложа резервни капачки за вентилите на задните гуми.
99.Обичам после да си разказваме почивките с приятели…
100…особено с тези, които не са ходели в България на море тази година…
С мъжа ми имаме годишнина – 5 години от първото „обичам те“ и 2 години от първото „окей, вкарай ми го където искаш, само не ме буди“.
Каза, че ми е подготвил изненада. Романтична среща под открито небе. Истински спектакъл под звездите... Стадион „Георги Аспарухов“, „Левски“ срещу „Ботев“ Пловдив. Да си призная, хвана ме малко неподготвена. Представях си по-скоро вечеря на покрива на луксозен ресторант, с петстепенно меню и цигулар, но нищо. Важното е, че се е сетил за годишнината.
Питам го как да се облека, защото досега никога не съм била на мач. „Като за изнacилbaнe“, предупреждава ме той. По погледа му разбирам, че не се шегува. За всеки случай, навличам стара тениска с надпис „Имам сифилис“, кецове с принт „Гъбичките са супер, затова се гордея, че ги имам“ и съм готова.
Вървим към стадиона в море от хора. Всички са с качулки, маски, кожени якета и крещят. От ляво и от дясно гърмят бомби, избухват снаряди, някой настъпва противопехотна мина. В далечината виждам гранатомет. Не съм сигурна, но мисля, че току-що обявихме война на Полша.
По чудо, стигаме проверката на входа невредими. Дано моят е взел места на балкона, защото обикновено там са ягодите и шампанското. Вместо това, се озоваваме в нещо, наречено „Сектор Б“. Навсякъде има огради, все едно сме престъпници. Това няма логика. Аз не съм заплаха за обществото – освен когато съм в цикъл или не съм яла сладко повече от 36 часа.
От другата страна на решетките виждам жена с много сладко, жълто-черно яке. Адски ми се ходи при нея, за да я питам откъде си го е взела. Обаче не мога, защото помежду ни има ограда. Все едно сме в Берлин през 80-те. Приближавам се максимално и се провиквам: „Госпожа, откъде е якето?“ Тя се обръща и с цялата омраза на света ми отговаря: „Умри, бе, говедо!“ Ама какво е това отношение? Пуу, няма да си купувам като твоето яке, разбрах, само ти ще имаш такова. Ние вместо да сме солидарни една с друга, да си помагаме в този труден момент – две жени на мач – се псуваме като каруцари. И защо „говедо“? Аз лично повече се оприличавам на еднорог.
Трябва ми питие. Зървам момче, което снове между редовете и му махам: „Гарсон! Гарсооон! Бяло вино с две бучки лед и сламка, ако обичате!“ Имал само бира и семки. Ама хората още ли ядат семки? Да не сме се върнали в 1997-а посредством машина на времето и аз да не съм разбрала? Хубаво, дай едни семки. Тъкмо отварям пакета и го хвърлям уплашена във въздуха, защото мъжът ми се провиква в ухото: „Само Левски, Оле! Само Левски, Оле!“ Абе, ти от коя зоологическа градина си хванат, бе, животно! Не можеш ли да се държиш по-прилично? Аз като те водя на опера, да си ме чул да крещя като шимпанзе: „Само Чайковски, Оле! Само Чайковски, Оле!“?
Айде да почва тоя мач, че да свършва. 30 минути ще ги издържа някак си. Две полувремена по 15 си е напълно приемливо. Моля? Как така 90 минути, бе?! Това защо не го пише на билета?! „Дами и господа, длъжни сме да ви уведомим, че този скапан мач ще продължи 90 минути, a в случай на продължения – и повече. Ако имате деца или домашни растения, за които да се грижите, по-добре не идвайте.“
90 минути... Че това са четири епизода на „Cekcъt и градът“! Там поне има фабула, послание. Кари обича Тузара, Тузара не обича Кари; после Тузара обича Кари, Кари не обича Тузара. Накрая вече сценаристите се изчерпват, сериалът трябва да свършва и Кари и Тузара се обичат едновременно. Това е напрежение, това е драма. А тук какво? Семки.
Първите минути вече текат. Момчетата тичат напред-назад, ритат топката, но какъв е смисълът на цялото това физическо усилие, ми е трудно да кажа. Знам, че в баскетбола мачовете приключват при резултат 112:104, 96:78 или някъде там. Тук след 30 минути, братче, 0:0. Ебати неталантливите спортисти. Ебати прахосничеството на време, инфраструктура, екипи, бутонки и гел. Да бяхте станали лекари, да се гордеят майките ви. Пък вие половин час една точка не може да отбележите.
Пълна скука. Поглеждам към мъжа ми, а той е като подивял. Скубе се, припада, свестява се, пак се скубе, пак припада. Абе, дрисльо, ти не си се вълнувал така на раждането на дъщеря ни! Сега за едно 0:0 ще ми се правиш на Лили Иванова!
Явно пропускам нещо супер интересно, което се случва на терена. Вглеждам се по-внимателно. Забелязвам мъж в чисто черно, на когото никой не подава. Става ми тъжно за него. Вместо да го окуражат, от трибуните го засипват с обиди: „Свири, бе, пeдepact, свири, бе!“ Чувствам се като на концерт на Бон Джоуви, който си е забравил китарата вкъщи. „Свири, бе, пeдepact, свири, бе!“
Забелязвам и друго. Всички играчи, дори тези от нашия отбор, са „куре“: „Спъни го, бе, куре! Как ще я изпуснеш тая, бе, куре! Чисти, бе, куре!“ Поглеждам – на фланелките им не пише „Куре“. Пише „Иванов“, „Христозов“, „Бодуров“ и т.н. Ами вие, лумпени, замисляте ли се изобщо, че родителите на този човек са прекарали безсънни нощи в избиране на име за детето си? Дали да е Петър на дядо му? Или пък Стефан на баба Стефка? И за какво е била цялата тази творческа енергия, цялата тази разправия? За да може един ден такива като вас да му викат „куре“.
Ох, най-после обявяват антракта. Имам амбициозен план да уринирам, но щом зървам хората, които се насочват към тоалетните, се отказвам. Ще стискам. Да, да, ще стискам. За да не мисля за пълния ми пикочен мехур, се заговарям с мъжа ми. Задавам му най-важните футболни въпроси, които ми хрумват: „Номер 7 дали си има гадже? Сладък е. Засада беше, когато хвърлиш тъч със затворени очи и вратарят на противника е зодия Близнаци, нали? Колко крави са необходими, за да опасат цялата тази трева? Абе, Боби Михайлов защо не пази? Ти обичаш ли да гледаш как Боби Михайлов танцува?“
Започва второто полувреме. Нови 45 минути от живота ми, които никога няма да си върна. Пишka ми се, студено ми е и ми се ядат раци. Вместо това, съм на мач и чопля семки от земята. Супер. Мъжът ми продължава да редува припадъци с моменти на просветление. Айде пък вие вкарайте един гол, не виждате ли, че човекът умира! Оп, да не би, да, още малко, още малко... Гоооол! Гоооооол! 1:0! Ама, мило, защо не се радваш? Ааа... голът е за другия отбор. Упс. Стана леко неловко. Нищо, де, има време за още голове. И наистина – има! При това за още цели два! Мачът завършва при резултат 3:0 за другия отбор.
Прибираме се в злокобна тишина. Погребалната процесия на Папа Йоан Павел II е била по-ведра, заклевам се. Слагам мъжа си на дивана и му пускам банка с глюкоза, за да изкара нощта. Не съм го виждала така съсипан, откакто миналото лято не можа да оправи градусите на виното и половин тон грозде отиде на боклука.
„Спокойно, бе, мило – казвам му. – Нищо не е загубено. „Левски“ още могат да спечелят „Златната топка“, „Рали Дакар“, „Аустрелиън Оупън“ или поне „X Factor”. Не се ядосвай за глупости. Ето, утре мама ще ни дойде на гости. Преди малко ми писа в 5 да я чакаш на гарата. Това е нещо, за което си струва да се ядосваш.“
По Коледа човек върви отчаян по улицата, и по едно време гледа пред себе си:
благ старец, с брада, в червено палто и с чувал на гърба.
- Ти Дядо Коледа ли си?
- Да,човече,защо си така угрижен?
- С жена си се скарах, детето е в затвора, нямам пари, уволниха ме...
- Стига,стига! Коледа е, ще ти изпълня 3 желания.
- Добре! Първо, искам къща с басейн, с гараж, с градина.
Старецът плясва с ръце:
- Готово! Второ?
- Да! Искам пари, много пари!
Старецът отново плясва с ръце:
- Имаш на сметка в банка, в имоти и в ценни книжа 100 милиона долара.
- Супер! А сега, трето,последно,искам като се прибера вкъщи, там да не чака Клаудия Шифер!
Старецът плясва пак с ръце:
- Готово! Всичко е изпълнено. Но сега искам и ти на мен да ми изпълниш едно малко желание.
- Е, кажи, Дядо Коледа!
- Искам да ми направиш cbиpka!
- Е,ти направи толкова много за мен, става.
Потил се нашия, с много мъки направил свирката. Доволен, старецът му
казал:
- Момче, на колко си години?
- 35.
- Е, и все още вярваш в Дядо Коледа?