Вицове за банки и банкери

Да вземем опит от китайците:
"По време на банков обир в Гуанджоу, Китай, крадец казва на всички в банката: "Не мърдайте и не ни пречете! Парите принадлежат на държавата, но животът си е ваш."

Хората в банката, легнали тихо. Това се нарича "Концепция на промяната на мисленето"- смяна на конвенционалния начин на мислене.

Когато една дама легнала на масата предизвикателно, крадецът извикал към нея: "Моля бъдете цивилизовани. Това е обир, и нищо повече!"

Това се нарича "Да бъдеш професионалист". Фокус само върху това, което си обучен да правиш!

Когато банковите крадци се завърнали у дома, по-младият (завършил икономическо образование) казал на по-възрастният крадец (който имал завършен едва 6 клас): "Нека да преброим колко пари взехме."

Възрастният обирджията не се съгласил и казал: "Ти си много глупав. Има толкова много пари, че ще ни отнеме много време да ги преброим. Довечера по новините ще кажат колко сме взели от банката!"

Това се нарича "Опит." В днешно време опитът е по-важен от квалификациите на хартия!

След като крадците си заминали, управителят на банката казал на банковия супервайзър, да се обади бързо в полицията. Но супервайзърът му казал: "Чакай! Те взеха 20 милиона. Нека обаче ние вземем останалите 10 милиона от трезора за себе си и да добавим към тях и 70-те милиона, които преди това бяхме присвоили от банката!".

Това се нарича "Плувай с течението." Преобразуване на неблагоприятната ситуация и обстоятелства в твоя полза!

Супервайзърът казал: "Щеше да е добре, ако имаше грабежи всеки месец."

Това се нарича "Убий скуката." Личното щастие е по-важно от работата ти.

На следващия ден, телевизионните новини съобщават, че 100 милиона са взети от банката. Крадците преброили парите няколко пъти, но те били само 20 милиона. Крадците се ядосали много и започнали да се оплакват: "Ние рискувахме живота си и взехме само 20 милиона. Управителят на банката взе 80 милиона за нула време, без да си мърда пръста!"

А управителят на банката се усмихваше щастлив, защото чрез грабежа, покри предишните си загуби и дори успя да присвои още пари.

Това се нарича "Улавяне на възможността." Или това е щом се отвори прозорец на възможност - да поемаш рисковете, който той носи!
ДНЕВНИКЪТ НА ОБИКНОВЕНИЯ ГРЪК.
"Днес станах в десет часа. Това малко ме разстрои - никога не съм се събуждал толкова рано, май трябва да посетя личния си лекар.
Излязох на терасата, половин час пих кафето си и четох вестници, после поех за работа.
Карах колата с отворени прозорци, за да мога своевременно да указвам на другите шофьори грешките им. Не е много приятно и често срещаш неразбиране, но няма как - това е дълг към обществото.
След около десет километра шофьорът на една кола ми отстъпи предимство. Опитах се да си спомня дали не е някой мой роднина, но не успях. Може пък да се е припознал човекът.
В 11:00 бях пред офиса и отключих вратата; колегите все още ги нямаше. Направих си още кафе и влязох в Мрежата, за да се оплача на всички колко зле живеем тук.
Всъщност, аз работя в Министерството на околната среда и оглавявам отдела за опазване на луната. Никак не е лесно, да ви кажа. Мине се не мине година и току някой прати я сонда, я цял луноход. Тогава ние с колегите излизаме вечер пред Министерството (естествено, плаща ни се извънреден труд за стоене до късно) и с един бинокъл гледаме към луната. Ако забележим боклук, информираме Външно министерство да направи протест пред съответната страна.
Работата е трудна и неблагодарна, но все някой трябва да я върши. При това в отдела сме само десет човека, а луната е много голяма. Но поне плащат добре.
Час по-късно колегите се обадиха, че вече е време за обяд и те ме чакат в близката таверна. Заключих офиса и тръгнах пеша по улицата.
Малко по-нататък група анархисти хвърляха камъни по витрината на една банка. Опитах се да ги заобиколя, но те ме попитаха дали ме е грижа изобщо за бъдещето на Гърция. Грижа ме беше и затова и аз хвърлих едно паве.
Колегите вече пиеха второ узо. Присъединих се към тях, после хапнахме и накрая играхме сиртаки. И докато се усети човек, то работното време свършило.
Върнах се в офиса, заключих и се прибрах в къщи. Жена ми се оплака, че вече трети ден вечеряме в къщи, така че се наложи да я изведа да хапнем навън. Над терасата на ресторанта грееше пълна луна и съпругата ми отбеляза колко е красива, но аз я помолих да сменим темата.
Човек ако почне и вечер да говори за работа..."