Skip to main content
Автобус пътува, през целия път хлапе на 3-4 годинки задава въпроси, а баща му отговаря:
"Това е трактор, коси трева, това е бензиностанция, тук наливат бензин"
И т. Н. И на въпросът:
"Скоро ли ще стигнем в София?", бащата се прави, че гледа нещо напред и казва:
"Да, вече сме близо"...
И така, автобусът стига до ж.п. Прелез и спира да чака около 30 минути.
На полето до автобуса пасат две крави, младо рижо биче и пет овчици.
Този зоопарк естествено интригува детето и то започва с въпросите си:
"Какво е това? Какво правят?", а бащата:
"Това са крави, това овчици, пасат тревица, разхождат се..."
В автобусът е тихо, двигателят не работи и всички пътници неволно слушат. В този момент бичето се качва с предните копита на една от кравите и се опитва да я cekcи. Пътниците застиват в очакване, и не след дълго се чува звънкото детско гласче:
"Тате, а сега какво правят?"
Разстлала се тежка тишина, даже мухите престанали да жужат, и след няколко секунди почервенелия от всеобщото внимание баща промълвил:
"Гледат още колко остава до София"!…
Минава един през парка, гледа - детска площадка. Люлки, катерушки, пясък... Приближава малко и какво да види - всичко край площадката е прекопано, зеят огромни ями, купища пръст и камъни, огромен дъб, изкопан с корените лежи напреки на алеята, а сред площадката лежи малко момиченце с кофичка пясък в едната ръка и лопaтка в другата.
- Момиченце, какво се е случило?
Детето едва отваря очи:
- Почивам си, чичко...