Истории

Най-популярните вицове в категорията
Заглавен Телефонът звъни: Oiga, ¿Es este el 2-22-22-22? Sí, aquí es. Pues dígame, cómo se saca el dedo del 2. Un señor habla por telefóno: Hola, ¿hablo con el 4444-4444? Sí, ¿por qué? Me podría decir, cómo saco el dedo del 4. Alo, ¿Con el 555 55 55? Sí. ¿Me puede decir, cómo saco el dedo del cinco? ¿Oiga, he llamado al 222-22-22-22? Sí. ¿Pues, me podría decir cómo se saca el dedo de la tecla nº 2? „Haló, je to 44 444? Zavolejte prosím 155, nejde mi vyndat prst z číselnice telefonu!” - Hallo, er dette nummeret 22222? - Ja? - Kan du senda nokon som kan få laus fingeren min frå telefonskiva? Vīrs zvana pa telefonu: - Hallo, vai tas ir numurs 5555555? - Jā. - Tad izsauciet, lūdzu ātro palīdzību uz tādu un tādu adresi. Man, redziet, pirksts telefona ripā iesprūdis.
Истории Дълги истории
В Националната художествена галерия в Дъблин съпружеска двойка смутено разглеждала една от картините.
На нея били изобразени трима съвсем голи чернокожи мъже, седящи на пейка. На двама от тях пенисите били черни, а на този, седнал в средата - розов.
Кураторът на галерията разбрал, че на семейството му е трудно да интерпретира картината и затова им предложил личното си мнение. Повече от половин час той им обяснявал, че това символизира сексуалната подтиснатост на чернокожите в света на бялото патриархално общество, а розовият пeниc показва културното и социологическото им угнетяване.
След като кураторът се отдалечил, към двойката се приближил някакъв ирландец и казал:
- Искате ли да знаете какво наистина показва картината?
- Смятате, че сте по-голям експерт от куратора на галерията ли?
- Не, аз съм художникът, нарисувал тази картина. Всъщност в нея няма въобще чернокожи. Това са трима ирландски миньори. А средният в обедната почивка се е отбил вкъщи...
Истории
Сред всички космически куриози и постановки първо място по право принадлежи майтапът на Оуен Гериът.
През 1973 година той влиза в екипажа на американската орбитална станция "Скайлаб". Номерът, който спретнал на офицера от Центъра за управление на полетите Робърт Крипен, е достоен да влезе навеки в аналите на космонавтиката. Гериът взел със себе си диктофон, на който съпругата му записала няколко предварително подготвени фрази. Когато един ден операторът Робърт Крипен се свързал с орбиталната станция, Гериът чакал до предавателя с диктофона в ръка. Между станцията и Центъра за управление се състоял следният диалог:
- "Скайлаб", тук Хюстън, отговорете.
- Здравейте, Хюстън, - отговорил бодър женски глас от станцията. - Тук "Скайлаб".
От Земята след няколко секундно колебание се позаинтересували:
- Кой говори?
- Здравей, Боб, - отговорила станцията. - Тук е Хелън, жената на Оуен.
Боб забавил отговора си с няколко секунди, а после промълвил:
- Ти какво правиш там?...
- Реших да донеса на момчетата да хапнат нещо пресничко. - успокоил го гласът от орбита.
Центърът за управление мълчал около минута, и след това прекратил връзката. Явно нервите на офицера за свръзка не издържали.
Истории Професионални
Един дългогодишен бръснар решил, че е крайно време да посвети сина си в занаята.
Завел го в салона си и му дал да подстриже първия клиент. Започнал синът да подстригва, а старият бръснар го гледал да не сбърка нещо. Синът обаче неопитен, треперят му ръцете, все пак му е първо подстригване и без да иска порязал ухото на клиента. Бащата се ядосал и тръгнал да удря шамар на сина си. Синът обаче се дръпнал и стария бръснар вместо на него ударил шамар на клиента.
- Ужасно много се извинявам господине, а ти много внимавай какво правиш - обърнал се той към сина си.
Синът още по-притеснен след този случай още повече му треперели ръцете и без да иска отново порязал клиента.
- Идиot! - викнал баща му и тръгнал отново да му удря шамар. Но синът пак се дръпнал по рефлекс и стария бръснар ударил пак шамар на клиента
- Много много съжалявам! Повече няма да се повтори, обещавам Ви! - казал бащата и погледнал със строг поглед към сина си.
Той отново започнал да подстригва, но разбираемо още по-притеснен. Ръцете му вече толкова треперели, че без да иска направо отрязал ухото на клиента, а той казал:
- Шшшт... ритни го под стола това ухо, че баща ти ако го види и двамата ще ни пребие!
Истории Вицове с Черен хумор
Имало едно време един цар, той имал един син.
Дошло време синът му да се жени и той събрал от цялото царство всички моми, за да си избере синът му невеста. Понеже конкуренцията била голяма от всичките избрали три девойки. Изправили се те пред царя и той им казал:
- Давам ви по едно ковчеже пълно със злато и искам след шест месеца да дойдете тук. Със златото правете каквото си искате.
Минали се шест месеца и девойките отишли при царя.
- Кажете сега какво направихте със златото, което ви дадох.
Първата казала:
- Царю честити, аз с това злато купих земи, къщи, животни, другите ги вложих и ето сега връщам ти три ковчежета плюс земите и другите къщи и животни.
Втората казала:
- Царю честити, аз си купих някои неща, ходих по екскурзии, купони, ресторанти и парите почти свършиха, ето връщам ковчежето с остатъка.
Третата казала:
- Аз царю честити, не мога чужди пари да харча и затова връщам ковчежето така както ми го дадохте.
Царят се обърнал към сина си:
- Синко виждаш какви са кандидатките, кажи коя искаш за жена.
Синът извел царя на страни и казал:
- Тате може ли да взема тази с големите цици?
There was a man who had three girlfriends, but he did not know which one to marry. So he decided to give each one $5000 and see how each of them spent it.
Истории Вицове за ресторанти Вицове за цици
Преди години отидохме на море , на бунгала в Созопол.
Яка компания, мацки, пиене, никакъв контрол. Една вечер след як запой с домашна ракия, незнайно защо ни се дояде мед. От другата страна на пътя имаше пчелин. Оформихме здрава група и потеглихме. От петимата в групата , никой хал хабер си нямаше къде точно се крие медът и ха-ха да се върнем , но другите щяха да ни скъсат от бъзик.
–Вижте, пичове - предложи Ванката. Да вдигнем кошерчето и право в бунгалото, там на светло ще решим какво да правим.
А нощта тъмна, като в кучешки гъз. Но кошерите боядисани в жълто, бързо се ориентирахме.
–Ей този! -спря се Ванката.
–Що? -питам аз.
–'Щото е най-голям! Като крадем , поне да е най-големият.
Правилно. Грабнахме го. И в този момент ни се нахвърли дребен , но трътлест помияр. Лае та се къса и току налита към краката ни. Разстоянието до бунгалото го взехме само на заден. Четирима носехме кошера, а петият се занимаваше с песа. Щом ухапеше три пъти, се прехвърляше при носачите. Пропадахме в някакви канали, спъвахме се в коренища и най-накрая изподрани и нахапани, стигнахме бунгалото. Всички наддадоха тържествуващ рев и млъкнаха.
Ванката се плесна по челото и рече:
–Koпeлeta, донесли сте къщичката на кучето...
Истории Алкохол
Имало някога едно семейство - татко, мама, дете и куче. Задружно си живеели те, докато един ден детето не открило, че по кучето пълзят бълхи.
- Татко, мамо - изтичало то при тях - кучето има бълхи! Трябва да направим нещо!
- Нищо няма да правим! - отсякъл бащата, който бил модерно мислещ човек. - Бълхите имат право на съществуване, кучето трябва да се научи да живее с тях!
И оставили кучето да си живее с бълхите - по-скоро оставили бълхите да си вилнеят на воля по животинката...
След време обаче детето забелязало и кърлежи.
- Татко, мамо! Кучето е цялото в кърлежи! Трябва да му помогнем!
- Не трябва да му помагаме! - заявил отново таткото, който бил умен и демократичен мъж.
- Кърлежите имат права, кучето е длъжно да се научи да живее с тях! Детето се натъжило, защото обичало кучето си, но нямало какво да направи - така повелявали ценностите на баща му. Оставили и кърлежите да дебелеят спокойно по кучето, а то вече било цялото проскубано и се дръгнело до кръв. След седмица детето забелязало, че кучето слабее, и отново отишло при родителите си.
- Татко, мамо! Кучето е цялото в бълхи и кърлежи и не мяза на нищо; освен това отслабва и подозирам, че има глисти! Не може ли да направим нещо? Намерих една фирма, предлагат средства за вътрешно и външно обезпаразитяване...
- Нищо не трябва да правим! - прекъснал го ядосано таткото.
- Щом са се заселили в него, кучето е длъжно да осигури на глистите достойни условия за съществуване. А фирмата, за която говориш, е екстремистка организация, проповядваща омраза!
- Добре де, но не може ли поне да го храним в къщи, а не на двора? Отслабнало е и уличните кучета влизат и му крадат храната! - примолило се детето.
- Не! - отсякъл бащата.
- Това е дискриминация! Уличните кучета имат същите права, които и нашето.
И така я карали още известно време, след което кучето умряло, майката напуснала таткото, той пък заживял с друг мъж, а детето разбрало две неща: организъм, който не убива паразитите е обречен, а мъж, фанатично проповядващ толерантност, неизменно се оказва пeдepact!
Истории Вицове за кучета
Прясно от един форум на жената , по истински случай!
"Пътувам в препълнена маршрутка, хората пътуват мълчешком, всеки се е замислил за нещо си. При едно спиране се освобождава мястото веднага зад шофьора, на което сяда млада майка, около 22-23 години, с 3-4 годишно момиченце. Тоест, тя седи с гръб към движението и с лице към хората в салона. Както тръгна маршрутката, и момиченцето започна да мрънка на майка си на тема "мамо, купи ми Барби!", при това едно такова протяжно и жално и с различен тон всеки път. Майка и и влезе в ритъма и и отговаряше с "за какво ти е Барби, имаш си вече три, по-добре да ти купя нещо друго" и т.н. Всичкото това мрънкане и виене почна да омръзва не само на мен, но и на останалите пътници. След няколко спирки стратегията на момиченцето се промени. Тя изведнъж стана важна и млъкна, като видимо се сети за нещо коварно. И след още една спирка се издаде:
... - Ако не ми купиш Барби, ще кажа нещо за теб на баба!
Майка и се усмихна: - И какво толкова ще кажеш на баба си за мен?
Момиченцето продължи: - Ще разкажа, ще разкажа! Аз видях нещо!
Цялата маршрутка затаи дъх, за да чуе какво точно е видяла малката.
- Е, и какво си видяла? - попита майката.
- Аз видях как ти вчера целуваше пишkata на тати!
Цялата маршрутка избухна в смях, също и шофьорът. Майката спря маршрутката, взе си детето под мишница и изскочи навън.
Мислите си, че това е краят? Не бързайте. При спирането на маршрутката се качи млад мъж с момченце, някъде около 8 годишно и седна на мястото на майката с детето. Пътниците продължаваха да се хилят, младият мъж и той почна да се подсмихва гузно, без да знае на какво точно се смеят останалите. И в този момент синът му изтърси: "Тате, купи ми войници!" Маршрутката избухна в такъв смях, че принуди шофьора да спре, за да се смее на спокойствие. След като си пое дъх, шофьора се обърна към младия мъж: "Братче, по-добре му купи войници, не дърпай дявола за опашката". Младият мъж пътува около 4 спирки, през цялото време хората се смееха, а той седеше в пълно недоумение, вероятно мислейки си че се вози в маршрутка с идиоти. И наистина, какво толкова смешно има в "тате, купи ми войници"? "
Истории Вицове за баби и дядовци
Един чиляк отива на доктор.
- Добър ден. Заповядайте, седнете. От какво се оплаквате? - попитал го доктора.
- Чакай сега докторе да ти разправям. Прибирам се една вечер вкъщи и какво да видя - някъф пич eбe жена ми. Ах, мамка ти и пeдepact мръсен, "Ей сега ша та убия ве, гнидо долна!" - му викам аз. А ония, докторе, се надига лекичко от жена ми и ми вика - "Пич, афектиран си, ша напрайш некоя глупост, иди в кухнята, пусни две кафенца, а аз кат свърша и ша доа ти каа две-три сладки приказки." Отивам, докторе, пускам кафенцата, ония нaeбa жена ми, идва и ми вика - "Глей ся, пич, ша ма убиеш, ша влейш в затвора, жена ти пак ша са eбe наляво-надясно. И ко печелиш - нищо." Прав е, си викам - дaeбa и пeдaлa му долен, ама на следващата вечер са прибира и ко да вида - те тоя същия пак лашка жена ми. "Ах, kуpbo долнаааааа!" - викам на жената. "Ей ся ша та убия, мамка му и прасе." Ония, докторе, пак са надига лекичко и ми вика "Пич, афектиран си, ша напрайш некоя глупост, ве, пусни две кафенца в кухнята, а аз след кат свърша, ша доа ти каа две-три сладки приказки. Отивам, докторе, пускам кафенцата и ония пeдaл след малко идва и ми вика "Глей ся, пич, ша убийш жена ти, ша влейш в затвора, аз пак ша си eбa наляво-надясно и ко печелиш - нищо." Прав е, викам си, мамка му и пeдaл, ама на третата вечер са прибирам и тея двамата пак се потят в леглото. Еееее, вече не издържам! Ей ся отивам и се самоубивам. Ония, докторе, пак лекинко се надига от жена ми и вика "А е, пич, афектиран си, ша напрайш някоя глупост, иди у кухнята, пусни две кафенца, аз ей ся ша доа ти реда две-три сладки приказки." Отивам, докторе, праа кайветата, ония идва и ми вика "А е пич, ти хубуу ша са самоубиеш, ама ний с жена ти пак ша са eбem. И ко печелиш - нищо." Мамка муууууу, прав е, докторе...
Доктора не издържал и му изкряскал:
- А ве, да та eбa, ти за какво изобщо си дошъл при мен???
- Докторе, искам да те попитам! Не е ли вредно толкова кафе да пия нощно време?
Истории Вицове за кафето
Младо семейство имат проблеми и не успяват да си направят дете.
След няколко години опити, решили, че трябва да направят нещо нестандартно. След дълги размисли, решили жената да преспи с друг мъж, при условието, че и двамата ще изберат, кой да бъде той. Качили се на един влак, резервирали купе в спалния вагон и се заседяли във вагон ресторанта. След няколко минути се появил един страшен пич, нагласен, с прическа, изискани дрехи и т.н. И двамата решили, че тоя ще бъде техния избранник.
Мъжът отишъл при непознатия и уж тайничко му посочил жена си:
- Пич, искаш ли да правиш cekc с тази мацка за 100 кинта?
- Ами, защо пък не, ама няма къде.
- Има, има. Не се притеснявай, аз ще те уредя.
След 30 минути пичът се връща и казва, че мацката е била страхотна, а cekcъt вълшебен. Само, че мъжът се замислил "Ами, ако пък не стане от един път?" И решил да предложи на онзи:
- А, какво ще кажеш, след като си толкова доволен, срещу още 100 лв. да те уредя за още веднъж?
- Екстра, нямам против.
След 30 минути, нещата се повторили. Пичът пак бил супер щастлив от преживяното, а мъжът продължавал да се притеснява, дали от два пъти ще стане работата. Мислел си, как той пробвал толкова години, пък сега само от два пъти ... и решил пак да попита:
- А, какво ще кажеш и за трети път? Този път ще е даже само за 50 лв.
- О-о за 50 лв. със сигурност. Давай пак.
Нови 30 мин., нашият човек вече пред нервна криза "Ами, ако и от три пъти не стане?" И онзи само като се появил и веднага го подхванал:
- Пич, хайде и четвърти път, този път даже без пари ще те уредя.
- А, не, не става.
- Що бе човек, дай само още веднъж, какво толкова?
- Не мога човек, разбери ме, свършиха ми пpeзepbatиbиte!
Истории Вицове за ресторанти
Погребално шествие по горски склон към близките гробища!
Изведнъж ковчегът се накланя и трупът се затъркалял надолу по склона. Ловец, чакащ в засада чул, че нещо шумоли в храстите, вдигнал пушката и гръмнал два пъти. Отишъл да види какво е застрелял, уплашил се, замъкнал трупа до близкия язовир и го метал във водата. Наблизо двама бракониери гърмяли риба с бомбички. След поредния взрив нещо тупнало на брега. Двамата побелели от страх, като видели трупа. Изчакали да мръкне и захвърлили мъртвеца на пътя. След 3 мин. с висока скорост джип го удря и спира. Шофьорът се оказал свестен, качил трупа и го откарал в най-близката болница.
Веднага го вкарали в операционната. След 6 часа излиза доктора уморен и потен, казва на чакащия шофьор:
- Уффф… ще живее…
Истории Вицове за ловци
Живеели в една къща майка с трите си сина.
Те имали една крава, но тя умряла. Кравата била единственият начин за прехрана. Майката събрала едва, едва пари и казала на най-големия син:
- Слушай сега, олигофрен такъв! Отиваш за мляко, но минаваш през селото, а не през гората, защото червената шапчица ще те измами.
Синът казал:
- Да бе, мамо, спокойно.
И тръгнал. Стигнал до разклона и си казал:
- "Кво ме плашат с тая червена шапчица?"
Тръгнал през гората. По пътя изскочила червената шапчица и му казала:
- Слушай сега! Ще ме eбeш 10 пъти иначе ти взимам парите.
Човекът се съгласил и почнал. 5-6 пъти и на седмия не издържал. Връща се у тях и майка му вика:
- Дeбил такъв, нали ти казах да не минаваш през гората!
Минали няколко седмици и майката събрала пак пари и пратила средния син и на него му казала да не минава през гората.
Тръгнал той и стигнал до разклона и си казал:
- "Eбaл съм ти червената шапчица! Какво толкова ще стане?"
Вървял, вървял, изскочила червената шапчица и казала:
- Ще ме eбeш 20 пъти, иначе ще ти взема парите.
Средният син си казал:
"Какво пък толкова - ще се справя!"
И я почнал. Минал я е 15-16 пъти и до там. Взела му парите.
Майката вкъщи му казала:
- Как може да си такъв тъпанар като баща си бе, лaйнo!
След месец с 300 зора събрала пак пари. Този път пратила най-малкия син и му казала:
- Недей да минаваш през гората, че ще ти откъсна главата!
- Няма проблеми, майко! Аз не съм дeбил като тия!
И тръгнал. Минал и той през гората и срещнал червената шапчица.
Тя му казала:
- Ще ме eбeш 30 пъти иначе ти взема парите!
Почнал я той 25-30 пъти, стигнал 40 и на 45-ия път червена шапчица казала:
- Чакай, чакай, кво направи ти бе!?
Малкият син я хванал за косата и ѝ казал:
- Ей сега ще разбереш от какво умря предната крава!
Истории
Дневникът на един мъж, чиято жена е на почивка!
Здравей свобода!
ДЕН 1. Изпратих я! (Бих искал да сложа емотикон на това място, но не знам къде да го търся на клавиатурата – никога досега не съм изпитвал такива силни радости.)
Здравей, свобода! Ризите са изпрани и изгладени, хладилникът е пълен с ядене, цветята някак си и сам ще полея. Добре, нямам време да водя разни дневници, отивам за бира.
Ден 2. Получих SMS: „Кацането беше нормално, времето е супер, хотелът е разкошен”. Какво, тя подиграва ли се? Нищо, тук, разбира се, не е курорт, но ще мина и без него.
Ден 3. Май че се издъних. Колегите ме викаха да пийнем, а аз им казах, че не мога, трябва да извеждам кучето. Те казват: нека жена ти го изведе.
Отговарям: жена ми е на почивка. Въобще, дойдоха да пием у нас. Напихме се юнашки и всичко, което жена ми беше сготвила за две седмици, отиде за мезе. Нищо, на мене не ми трябва много, ще купя кашкавалче, саламче, разни бирички…
Ден 4. Вечерта реших да разтребя. Ужас! Трийсет и две мръсни чинии – и това само за петима! Нямам представа какво са слагали в тях, но как вони!
Най-напред натъпках всичко това в съдомиялната машина, но после си спомних, че не мога да я включа. Днес трябва да си легна по-рано, че утре на работа ме чака труден ден.
Ден 5. Денят се оказа още по-труден, отколкото си мислех. Ненадейно се обадиха съседите отдолу и казаха, че ги наводнявам. Тичам вкъщи и гледам: водата шурти от съдомиялната.Водопроводчикът каза, че сигурно все пак съм я включил, но съм преместил таймера, тя се е включила, когато ме е нямало вкъщи, а аз или не съм затворил вратичката, или някакъв маркуч се е измъкнал. Въобще, не знам. По-добре да отскоча за бира. Купих бира, а заедно с нея и еднократни пластмасови чинийки.
Ден 6. Ама че работа. Оказа се, че тя ми е оставила само шест изгладени ризи. Сега нося шестата. Май трябва да изпера останалите, но ме е страх да включа пералнята. Разбира се, проблемът има и по-лесно решение: съседката отляво щом разбра, че временно ергенувам, започна да ме поглежда някак закачливо. Може би за начало ще ме изпере? Наистина, съседката отдясно, старата вещица, също се криви някак странно, все в коридора наднича: „Вие все сте сам, та сам. Вчера гости ли имахте? Кога пристига съпругата?”. Контролира ме
Ден 7. Докато мислех за съседката отляво, идва Георгиев (един от тези, дето пихме у нас на третия ден) и казва: може ли да се отбия при тебе довечера? Питам го: пак ли с компания? А той: не, никаква компания. Аз: какво ще правим? Той: за тебе не знам, а аз с едно момиче ще поседим кротко на дивана, няма къде на друго място. Браво, проникновено попита, не ми беше удобно да му откажа. Добре, ще отида на кино.
Ден 8. Той е животно, а не колега. Заля с шампанско цялото ми легло. Изхвърлих чаршафите, но матракът (ортопедичен, супер скъп!) все едно мирише.
Сега вече и съседката отляво не мога да поканя. А времето тече!
Ден 9. Този Георгиев дори не е животно, а пълен кретен. След два дни се отбих в банята (реших да се измия). Там на видно място някакво червило. И гребен със странна форма (нещо като папагал), целия в дълги косми. Добре, че жена ми не си идва днес, ама че шум щеше да вдигне.Изхвърлих червилото и гребена. За всеки случай прерових целия апартамент – май няма повече никакви следи.
Ден 10. Реших да прекарам вечерта спокойно. Купих биричка, седнах пред телевизора. Открих, че дистанционното е изчезнало някъде. Първия половин час ходих до телевизора – превключвах програмите на ръка. След третата бутилка ме хвана мързелът, цяла вечер седях и гледах „Жертва на любовта”. Или „Бездна от страст” не помня точно. 4 серии поред. Добре, утре ще купя някакво DVD с еротика. Ще извикам съседката отляво.
Ден 11. Оказа се, че кучето е отмъкнало дистанционното в къщичката си и там го е направило на дребни парченца. Сигурно се е обидило, че не съм го разхождал три дни, само го пусках на балкона. Проклето животно! Трябва да завъдя рибки. Накратко, не ми беше до съседката. Жалко, последна вечер. Утре пристига жена ми. Трябва да разтребя поне малко. Купих DVD („Безумните оргии на плътта” – част 4-11), после ще го изгледам.
Ден 12. Излязох от работа (колегите се натъжиха много, когато разбраха по какъв повод), посрещнах половинката, закарах я вкъщи. Една такава загоряла, бодра. Веднага се зае с домакинството. Включи съдомиялната, пералнята. Отвори хладилника, учуди се: Защо не си ял супа? Цялата тенджера си стои. А аз откъде да знам какво има в тази тенджера? От бирата въобще не я виждах. След това в банята: о, не си ли виждал грeбена ми във форма на папагал? Видя „Оргии на плътта”, веднага се развесели: мъчно ти беше, нали? На вратата се звъни. Съседката отдясно, старата вещица: о, колко е хубаво, че се върнахте, на мъжа ви му беше толкова мъчно, толкова мъчно
Истории Вицове за папагали Вицове за бирата Вицове за кучета
По прашната улица свистеше ветър.
Тръняци и каманяци се тръкаяаа по пъто. Чакале и секви други помиаре овиваа покрай селото. От далечината се чу конски тропот. Виждаше се само една висока осанка и шапка. Пред салоно се беше сбрал сума народ. На нйего имаше голем надпис „Хоремаг“. Коньо приближаваше. Сеянете си тръкаа прашните очи, за да виат кой е тоа странник и що дири у тва мирно село. Оказа се, че е магарок, а не конь. Ама мъжо си беше голем маторец. Слезна леко от животното и пювна сдъвчанио тютюн на Джак Манерката у краката.
– Кво си се разпювал, да ти eбem макята у устата мръсна?
Тръгна да бръка у кобуро, ама страннико беше млого бръз. Бум, бум... Манерката се тръколи като ударен от ток. Жена му обичаше да кюкари и беше станала на пенджеро и виде смръта на мъжо си.
– Копиле ниедно, господ да те убиа, зе ми мъжооооо.
Женскио рев оглуши площадо.
– Гино не викай му, да те не гръмне и тебе, а беги грей вода да го умиаме и му приготви некоа убава ризка. – даде и съвет една прегръбена бабичка.
Шапката закриваше очите на страннико. Тури си „Смит и уесъно“ у кобуро и би един шут на вратата на кръчмата. Настана голема паника. У салоно беше останал само кръчмаро и Койо Забатаченьо, тръколил се на масата и пущил една лига.
Страннико се приближи до баро.
– Рикиа!
Гошко кръчмаро притрепери.
– Чуаш ли ме бе тумбак, рикиа!
Гошо се препоти целио, ама успе да фане едно шише „Карнобатска“.
– Ти сакаш да те гръмнем май, а? Сакам домашна, двоен препек!
Бръкна у джебецо на бархетната ризка и фръли един пробит лев.
Докато се разправяаа вътре, неколко чвека се затичаа до къщата на шерифо.
– Славчо излазай, утрепаа Манерката…
Славчо се беше заврел до казано и му отне малко повече време да стигне вратничката.
– Кого са утрепале, думате?
Манерката, гръмнаа го пред салоно. Некъв странник. Млого бръз. Прилича на ловец на глави. Влезна у хорето и ниа дотичааме до вазе…
Славчо даде указаниа на жена си кога да слага пенюги на казано, преметна колано с пищово през кръсто, тури значката и излезна.
У кръчмата беше тегосно. Страннико пиеше вече трета рикиа и боцкаше сиренйе с пипер.
– Пущи ми Берковската духова!
Кръчмаро с треперещи пръсти набута една касетка у касетофоно „Хитачи“ модел 83 – та и натисна копчето.
Тромпетките зеа да буат из целата кръчма. Коьо Забатаченьо се сепна от силната музика.
– Дай му жегаа, eбaнйeee, майкоооо…
Двойната дръвена врата скръцна. Страннико не се и обръна. Шерифо се приближи до окаяната маса на страннико и приседна.
– Гоше, дай рикиа и на мене!
Изпотените ръце на кръчмаро изпълниа желанието на шерифо.
– Начи ти си гръмнал Манерката?
– Я. Кво ша напрайш, изклесяк?
– Начи, чуй ме са. Бокиловци а мирно село и такива пустиняци като тебе не ни требует. Чий уй дириш тука, твойта верица мръява?!
Страннико се учуди на смелостта на тоа застарел шериф.
– Мани ми говори така, оти ша се тръколиш като ония отвънка!
– Отвънка… те чекат баре десет човека с насочени пушки. Ти ша ме гръмнеш и ще напраат на говно, накйоцано от кокошки.
– Шерифе, знааш, че сички ша се разбегат. Па и ми миришеш на пръщина. Не вервам да ти се мре баш коги печеш рикиата?
Славчо осмисли ситуациата и прецени че „гънслингеро“ е прав.
– Кажи кво сакаш?
– Дирим Камен Говедаро. Нае ме един човек от Комарево. Откраднал му един бидон с рикиа и 100 кила джибри. Даде ми пеесе лева да го гръмнем.
– А оти гръмна Манерката?
– Що ме напсува. И ти ме напсува. И тебе ша гръмнем, ама след малко, че са ми е нйело на стомахо нещо. Па и ми се не пиа сам. Кажи къдеа говедаро, гръмим го, гръмим и тебе и си заминавам. Другите ша ги остайм!
Касетката свръши. Музиката спре.
– Преврътай, лaйнap дебел!
– Оно такова, не работи кОпчето… – избоботи кръчмаро.
– Преврътай с молив!
Страннико си завръте на ръка една цигара и а запали.
– Ти не си ли чул наредбите за тютюнопушенйето на затворено? – пита заядливо Славчо Шерифо.
– Шерифе увехнал, ще сплатим кък си сакам. Не се дръви. После ща утрепем и жена ти заради тва, че само ме обиждаш. Имаш един шанс. Да излеаме на дуел. Ако ме гръмнеш, съм ти eбaл макята. Ако я те гръмнем, немаа закачам жена ти, ша намерим оная мрътвец и си бегам?
Славчо много обичаше дрътата Елентикя и се разбесне.
– У дванаасе саато на обед отвънка, на мегдано! Клисаро ша удари камбаната за сигнал!
– Е баш по пладне ли, коги се пиа рикиа и се еде?
– Баш тогива, пий още некоа, оти имаш още има нема един саат. После айде горе у гробищата. Даже нема те копаме горе. Ще фрълиме у странището, таа те изедат песовете.
Славчо стана и излезна под звуко на шпорите и със стойката на Гари Купър. Страннико отвори второ шише рикиа и даде една касетка на кръчмаро. Селото утихна, сички чекаа да стане дванаасе. Само бабичките си оправаа разсадо. У дванасе без две страннико излезна из хоремаго. От вътре зазвуча Енио Мориконе. Касетофоно пръщеше. Мачките се разбегаа. Въздухо спре. Тишките спреа да скръцат. От некъде се чу:
- Дванайсе, дванайсе, дванейсе плюс три тът!
Славчо и страннико дръжеа ръцете близо до кобурете. Тамън да удари камбаната, иззади страннико се спущи жената на Манерката с една мотика и разлупи главата на ловецо на глави. Он се свлече от еднаж на земята.
Сички нададоа рев на удовлетворение. Славчо си отдъъна. Бръкна за пищово та да даде един контролен у вече строшената глава на мрътвецо. Дръпна спусъко и се сети, че е забравил да тури патроне. Препоти се. Така Гина Манерката спаси и шерифо и селото. Касетката на Мориконе зе да влачи. Гошето я спре и наду Дунавското. Отсекъде се чуваше едно победно:
- Eбaнньeeeee!
Орото се завръте покрай сгръченио комаревски Джон Уейн. Та поуката е, че у чуждо село, дали с мотика или с пищов, се ша ти строшат главата.
Истории Вицове за каубои и индианци Вицове за ловци Вицове за Супергерои
Бай Иван бил един обикновен работник в една голяма българска фирма.
Един ден във фирмата, в която работил щял да дойде премиера на проверка, за да види, как върви работата. Шефът наредил, че всички служители трябва да си вършат работата, така, както всеки ден. В деня на проверката, колата на премиера спряла, слязъл от колата и когато видял бай Иван да разтоварва кашони, се развикал:
- Бай Иване! Бай Иване! Приятелю! - и се прегърнал с бай Иван. Шефът на фирмата погледнал учудено, но си замълчал.
Срещата с премиера минала. След известно време САЩ сключила договор с българската фирма и президента на САЩ щял да дойде на посещение във фирмата. Шефът на фирмата пак казал, че служителите трябва да си вършат работата, все едно нямало никого на посещение. Започнали да кръжат хеликоптери над покрива на фирмата, от тях накацали по стрехите снайперисти, пристигнали 20 коли, от които излезли мъже с автомати... охрана голяма. Най-накрая пред входа на фирмата спрял брониран джип и от него изкочил президента на САЩ. Разбутал охраната и взел да вика:
- Bai Ivane! Bai Ivane! Where are you my friend? - и той взел да прегръща бай Иван и да го разцелува, който този път бил целия плувнал в пот и паяжини. На тази случка, шефа на фирмата казал само:
- "Ааааа..", но останалите си мисли запазил за себе си.
Минала и срещата с президента на САЩ. След 2 години, на Великден, шефа на фирмата решил да отиде до Рим, заради Великденската проповед на папата. Решил да вземе със себе си и бай Иван, който вече 26 години, неуморно и покорно си пренасял кашони, та решил да направи подарък на подчинения си. Отишли в Рим, папата почнал проповедта и по едно време се чуло:
- Бай Иване, бай Иване, разбрах, че си тук. Моля те, ела тук при мен.
Погледнал бай Иван шефа си, а той с опулени очи само му направил жест да ходи.
Свършила проповедта, бай Иван си поговорил с папата и тръгнал да търси шефа си. Отишъл и видял тълпа хора около началника му, който бил припаднал. Когато дошъл в съзнание, бай Иван отишъл при шефа си и го попитал какво е станало.
- Виж сега, бай Иване. От 26 години ти пренасяш в моята фирма кашони. Когато дойде премиера и взе да те прегръща... приех го. Когато дойде президента на САЩ и взе да те прегръща и целува... добре, приех го. Но, когато отиде при папата и един китайски турист ме попита "Кой е онзи човек до бай Иван"... е тогава не издържах.
Истории Вицове за Великден Вицове за Шефове
Бог създал магарето и му казал:
- Ти ще работиш от сутрин до вечер, ще влачиш тежести, ще пасеш трева, ще си глупаво. И ще живееш 50 години.
Магарето се помолило:
- Да живея така 50 години! Съжали ме! Не повече от 30!
И Бог направил каквото го помолило добичето. След това създал кучето и му казал:
- Ти ще бъдеш приятел на човека, ще го пазиш, ще се храниш с огризките му и така ще живееш 25 години.
Кучето се примолило:
- Моля те нека да не живея така повече от 10 години!
Бог изпълнил и неговата молба и после създал маймуната и и казал:
- Ти ще скачаш от клон на клон и ще се държиш като идиot. Ще си смешна и ще живееш така 20 години.
- Двадесет години като клоун? - изпищяла маймуната. - Господи, моля те недей повече от десет!
И Бог направил така. Накрая създал човека и му казал:
- Ти си Човек. Светът ще ти принадлежи, ще използваш ума, който съм ти дал, за да властваш над останалите живи същества и ще живееш 20 години.
Човекът се разсърдил:
- Не са ми достатъчно 20 години! Дай ми, моля те, и онези 20 от които се отказа магарето, и 15 на кучето, и 10 на маймуната!
И Господ направил така... Сега Човекът живее 20 години като човек, след това се жени и живее 20 години работейки от сутрин до вечер като магаре, 15 години се грижи за семейството си като куче и се храни с това, което семейството не изяжда, а после, когато остарее 10 години живее като маймуна - изглежда като идиot и весели внучетата си...
Зошто Господ го создал мажот таков каков што е? Die Schöpfung Η ζωή ενός άντρα DICEN QUE DIOS CREÓ AL BURRO Y LE DIJO: Бог създал магарето и му казал: El día de la creación, cuando creo al burro, Dios le dio 30 años, mas este los rechazo y solo se quedo con 10, luego creo al perro y le dio 20 años, este igualmente los rechazo y se quedo con 10, luego creo al mono y le dio 30 años mas este los rechazo y se quedo con 10, finalmente creo al... When God created the donkey, he said:"You’ll work day and night, and you’ll carry in your back heavy baggage. You’ll eat grass and you’ll have low IQ. You’ll be living for 50 years." "But my God, 50 years is a lot of time for that kind of life! Give me only 30." And so it happened. Then, God... Deus criou o burro e lhe disse: — Serás burro, trabalharás incansavelmente de sol a sol, carregarás alforjes nas costas, comerás capim no pasto, não terás inteligência e viverás 30 anos. O burro respondeu: — Farei tudo isso, porém, viver 30 anos é demais,... dá-me somente 10 anos! Assim fez... Bóg stworzył osła i rzekł do niego: - Ty będziesz osłem. Będziesz od rana do wieczora pracował i ciężkie rzeczy na swoich plecach nosił. Będziesz jadł trawę i będziesz mało inteligentny. Będziesz... GOD schiep de ezel en zei tot hem: "Je zult een ezel zijn, die constant zal werken en zware lasten op zijn schouder zal dragen. Je zult gras eten, intelligentie zal ontbreken." De ezel antwoordde:... Gud skapade åsnan och sade: - Du skall vara åsna och arbeta från soluppgång till solnedgång, bära stora lass och vara ointelligent. Du skall leva i 60 år. Åsnan sade: - Herre, att leva i 60 år...
Истории Вицове за кучета