Skip to main content
24 КРАТКИ НАПЪТСТВИЯ ОТ ЕДИН ТИБЕТСКИ МОНАХ
1. Харесва ти – кажи.
2. Не ти харесва – кажи.
3. Не разбираш – попитай.
4. Искаш да бъдеш разбран – обясни.
5. Някой ти липсва – обади му се.
6. Искаш нещо – помоли.
7. Искаш да срещнеш някого – потърси го.
8. Не спори.
9. Ако си виновен - признай си и не се оправдавай.
10. Помни, че не си длъжен на никого.
11. Помни, че никой не ти е длъжен.
12. Всеки има своята истина и тя може да не съвпада с твоята.
13. Не общувай с хора, с които не се чувстваш добре.
14. Проблемите на човек са само в главата му.
15. Светът около теб не е нито добър, нито лош – той е такъв, какъвто е.
16. Опитай се да се насладиш на всеки миг.
17. Животът е тук и сега.
18. Живей днес, защото вчера вече го няма, а утре може да не настъпи.
19. Днешният ден е най-добрият.
20. Не пести време и пари, за да опознаваш света.
21. Вярвай в себе си.
22. Доверявай се на своите усещания.
23. Ако си в лошо настроение, помисли си, че и това ще мине.
24. Най-важното в живота е любовта, всичко друго е суета.
Пратил Господ Дева Мария на земята да му каже как живеят хората. Пращатя телеграма от Русия:
"Тук хората пият, и пият, и пият. От дъжд навятър работят. Общо взето - ужас".
Праща втора телеграма от Централна Европа:
"Тук хората работят здраво пет дни и си почиват два. Общо взето има ред. Утре летя за България". Чака Господ вести от България, ама няма нищо.
Праща Свети Петър да провери какво става.
Отива той и какво да види - танцува Дева Мария върху маса, около нея хвърчат салфетки, лее се уиски, свири музика, ядене и пиене много, хората мъртво пияни и много весели.
- Какво става, Дева Мария?- втрещено попитал Свети Петър.
А тя му отвърнала:
- Пепи, кажи на Боги, че Мими няма да се връща.
Един мъж си пътувал във влака със много монахини. Харесал едната от тях и попитал кондуктора за нея, но той му отговорил:
- А, недей така, те са божи жени, не може. Ще ти кажа само, че ще слязат на следващата спирка.
На спирката те наистина слезли и след тях тръгнал и мъжът, изпреварил ги и се качил на едно дърво.
Гледа задават се монахините, а неговата изостава.
Наметнал си един чаршаф и скочил до нея:
- Аз съм ангел и искам да те позная!
- Но аз съм божа жена, не може!
- Аз съм ангел, слушай ме!
- Добре, ти говориш от името на бог, но само отзад, за да не разберат другите от манастира.
"Познал"
Я отзад, махнал си чаршафа и казал:
- Уааа... не съм ангел!
Монахинята си махнала расото:
- Уааа... аз съм кондуктора!