Най-харесвани

Младеж разглежда в зоомагазин и забелязва папагал, седнал на клонка.
Папагалът нямал нито стъпала, нито крака. Замислил се на глас „Ех, много ми е интересно какво му се е случило на папагала?”
Папагалът казал „Такъв съм роден. Аз съм дефектен папагал.”
„Невероятно“, отговаря младежа. „Ти всъщност ме разбра и ми отговори!“
„Разбрах всяка думичка“, казал папагалът. „Аз съм високо интелигентна и извънредно образована птица.“
„Хайде бе..“, казал младежът, „Тогава ми отговори на това – как се държиш на клонката като нямаш крака?“
„Виж сега“, почнал папагалът, „това е малко неприятно, но щом питаш, омотавам си оная работа около пръчката и се държа като с кука. Не можеш да видиш заради перушината.“
„Ииии!“, въодушевил се младежът. „Ама ти наистина можеш да разбираш и да говориш български, нали?!“
„Всъщност, говоря и български, и албански, и английски, и испански и мога да разговарям компетентно по почти всяка тема: политика, религия, спорт, физика, философия. Особено разбирам от орнитология. Трябва да ме купиш. Бих ти бил отличен компаньон.“
Младежа погледнал на етикета, че папагалът струва 1000 лева. „Извинявай, ама наистина не могам да си позволя толкова.“
„Пссссст“, казва папагалът, „Аз съм дефектен, и никой не ме иска защото нямам крака. Вероятно можеш да ме вземеш и за сто; само се спазари с продавача!“
Младежът предложил стотачка и взел папагала.
Седмиците минавали. Папагалът бил сензационален, интересен, с отлично чувство за хумор, отличен другар, разбирал всичко, съчувствал и разбирал същината на нещата. Младежът бил въодушевен. Един ден, се прибира вкъщи от работа, а папагалът вика:
„Пссссссст“, и го привиква към себе си махайки с едното крило.
„Не знам дали да ти кажа, ама се касае за жена ти и пощальона.“
„Какво говориш?“, пита младежът.
„Когато пощальонът мина днес, жена ти го посрещна на вратата с прозрачна черна нощница.“
„МОЛЯ??“, вбесено пита младежа.
„Какво се случи след това?“
„Ами, пощальонът влезе, вдигна и нощницата и започна да я милва по цялото тяло“, описва папагалът.
„О, НЕ!“, извикал младежа. „И тя му позволи?“
„Да. След това той продължи да я съблича, клекна на колена и почна да я целува по цялото тяло...“
Младежът вече подлуден, пита, „ПОСЛЕ КАКВО СЕ СЛУЧИ?“
„Убий ме ако знам. Стана ми и паднах от клонката!“
Един дървар мина над реката и си изпусна брадвата във водите ѝ.
Заплака от мъка, но тогава Господ му се яви и попита:
- За какво плачеш?
- Как да не плача, падна ми брадвата в реката и сега не мога да си изхранвам семейството...
Тогава Господ взе от реката златна брадва и попита:
- Това ли е твоята брадва?
- Не, това не е моята брадва - каза дърварят.
Господ взе от реката брадва от сребро и попита:
- Може би това е твоята брадва?
- Не, това не е моята брадва - отговори дърварят.
И накрая Господ извади от реката брадва от желязо.
- Да, това е моята брадва - щастлив отвърна дърварят.
- Виждам, че си честен човек и съблюдаваш Моите заповеди, затова вземи като награда и трите брадви.
Заживя дърварят щастливо и доволно, но за съжаление съпругата му падна в реката... Отново заплака от мъка и отново Господ му се яви и го попита:
- Защо плачеш?
- Как да не плача, жена ми падна в реката...
Тогава Господ извади Дженифър Лопес от реката и попита:
- Това ли е жена ти?
- Да, това е жена ми - щастливо отговори дърварят.
Господ се разгневи:
- Ти ме излъга, защо?
- Виж, Господи, бих могъл да отговоря, че това не е моята жена. Тогава ти щеше да извадиш от реката Катрин Зита-Джоунс, а аз отново щях да кажа, че тя не ми е жена. Тогава ти щеше да извадиш моята жена и аз щях да кажа, че това е съпругата ми... Щеше да ми дадеш и трите и тогава аз какво щях да правя с тях? Нямаше да мога да ги изхранвам всичките и никой от нас нямаше да е щастлив...
ПОУКА: Когато мъжете лъжат, го правят с достойнство и в полза на всички!