Мрачна декемврийска вечер... Инженер Б. излиза от портала на завода и вместо да чака мръсният и миришещ автобус, решава да се пробва на автостоп.
Изненадващо до него заковава спирачки чисто нов Land Rover, зад волана на който седи ослепителна блондинка. Инженерът е доста притеснен и заявява, че чака приятел да го вземе и по погрешка е вдигнал ръка, но красавицата настоява той да се качи вътре. По пътя тя му казва, че иска да вземе една приятелка, която се оказва брюнетка, сякаш слязла от корицата на списание за мъже. Предлагат му да минат заедно през магазин, славещ се с продажбата на качествени маркови стоки и след като се запасяват с маркови питиета и мезета, питат Божилов дали би се качил с тях в таванската им квартира. Качват се и следва див купон, гарниран с шведска тройка до ранни зори.
Минават два месеца и двете приятелки се засичат на някакъв коктейл.
Брюнетката:
- Ох, как ми писна от всички индустриалци, банкери, интелектуалци и известни спортисти по тези соарета! Дали да не се обадим на Инженер Б.?
Блондинката отговаря видимо притеснена:
- А, как мислиш? Дали той ще си спомни за нас?

Една блондинка се качила на самолет и седнала в първа класа.
Тогава дошла стюардесата погледнала билета на блондинката и и казала:
- Госпожо, билета ви е за втора класа а вие сте седнали в първа, моля преместете се.
Блондинката казала, че няма да се премести докато не стигнат Чикаго.
Тогава стюардесата отишла при свой колега и му обяснила за случилото се.
Той отишъл при нея, казал и нещо, а тя му отвърнала:
- Благодаря ви господине, някои трябваше да ми каже! - и отишла и седнала в втора класа.
Той отишъл при стюардесата и й казал:
- Ето така се правят тези неща.
Тя го попитала какво и е казал, а той и отговорил, че казал на блондинката че първа класа не лети до Чикаго.