Млад студент музикант с очила, интелигентен, със цигулка в ръцете, с възвишен и замечтан поглед влиза в женското общежитие на Института по изкуства.
В портиерната седи здрава лелка. Младежът я пита:
- Извинете, може ли да извикате Светла от 312 стая?
- Каква е тя?
- Блондинка, малка, красива, ходи с пантофки, балерина е.
- Няма я.
- Извинете, а може ли да извикате Галя от 216 стая?
- А тя каква е?
- Рижава, симпатична, мъничка, ходи с пантофки, балерина.
- Няма я.
- А може ли да извикате Ирина от 408-ма?
- Тя пък каква е?
- Брюнетка, с къса прическа, мъничка, красива, ходи с пантофки, също е балерина.
- Няма я.
- И какво да правя сега?
- Не знам. Балетът отиде на гастрол. Еб-ете хористките!
- Слушай сега, братле. Прибирам се аз, нощес, през Петрохан. Карам си бавно, навън ръми, тъмно, с една дума - гадно!
Изведнъж, на светлината на фаровете, виждам едно малко жабче. Спирам, гледам го горкото мъниче, стана ми тъжно и го взех с мен. Ще го пусна в града, тука е тъмно, пусто… Пристигам си аз в града, гледам главната пълна с хора, ще вземат да го смачкат милото, жал ми е… Айде, ще си го взема у дома. Прибрах се, напълних му ваната и си легнах. Лежа и си мисля, ми там е влажно, студено, самотно… Преместих си го при мен в кревата. На сутринта се събуждам, а до мен една такаааава цицореста блондинка, малииии! Е, ти вярваш ли ми?
- Е, как бе братле, вярвам ти!
- Е, виждаш ли, а жена ми не вярва…