Баба и дядо се споминали. Понеже били добри хорица, изпратили ги в рая… Настанили се те, тръгнали да разгледат, познати да срещнат, със сродни души да се запознаят...
Вървят, гледат, навсякъде ливади, гори, реки, планини, мед, масло, туй, унуй, цветя, пчелички, пеперуди фъркат, птички пеят, красота, блаженство… Шматкат се те, зяпат, цъкът доволно с език… По едно време дядото се извъртял кът млад момък и излющил як шамар на бабата…
- Ко тъ прифана бе Ганьо? 75 години как сме двама, ни си ми посягал, лоша дума не си ми думал… Глей на ко убау място сме… Ся, тъй, из нищото, шамар ми удряш?
- Трай ма, малко тий! Ако не бяа твоите, диети с мюсли, люспи и т.н., още преди десет години да сме дошли тука!
Автобус от Войнеговци за Подгумер. Отзад се чува:
- Ей, педерас, карай по-бавно, че си изпотрошихме зъбите.
След малко:
- Ей, педерас, карай по-бързо, че закъсняваме.
След малко:
- Ей, педерас, отвори прозореца, че се издушихме.
- Ей, педерас, затвори тоя прозорец, че духа.
На шофьора му писнало. Спрял, измъкнал една щанга и се запътил бесен към задната част на автобуса. А една баба му рекла:
- Педерастчо, баби, не им се ядосвай, те са прости.
Иванчо си играе с едно балонче и го бута и удря из цялата къща.
Майка му най-накрая не издържа и му казва да спре. Иванчо е ядосан, но балончето вече е със смален размер и той го изхвърля в тоалетната. По-късно, баба му отива до тоалетната по голяма нужда. Преди да пусне водата, вижда нещо странно и се чуди, какво по дяволите е изходила. Пипа го, бута го, най-накрая го боцва, то пука и бабата е омърляна от глава до пети. Бабата влиза в кухнята и Иванчо я пита:
- Бабо, какво ти стана пък на теб?
Бабата:
- Ми, баба е на 84 г., ама не бе виждала пръдня...
Английски лорд и лордесата му в купе на влака София - Русе:
- Скъпа моя, това е чудно красивото Искърско дефиле. Приготви се да видиш мястото, където преди тридесет години за първи път те видях и безумно се влюбих в прелестите ти - ти беше млада козарка и пишкаше горе на скалите. Не издържах на вълнуващата гледка и дръпнах внезапната спирачка. Заведох те в Англия, оженихме се и ето, вече тридесет години живеем щастливо, обградени от деца и внуци; ето след малко... В това време стюардът на вагона минава, запалва осветлението и спуска завесите на прозорците.
- Ама, защо... искаме да гледаме тая чудна природа - роптае лордът.
- Не може, следва грозна гледка, излагаща ни пред света. Преди тридесет години някакъв шантав английски лорд, видял млада козарка да пишka горе на скалите, дръпнал внезапната спирачка и се оженил за козарката. Оттогава, вече тридесет години, когато минават влакове през дефилето, горе е пълно с пикаещи козарки.
ФРАЗИ, КОИТО НИКОГА НЯМА ДА БЪДАТ ИЗРЕЧЕНИ:
- Ние загубихме изборите.
- Изглеждам страхотно на снимката на личната си карта.
- Този, дето ме засече, дано е жив и здрав и пристигне бързо.
- Да си обръснеш веждите и да ги нарисуваш сама отново, беше чудесна идея.
- Плешив наистина изглеждам по-добре.
- Тъкмо мислех сам да предложа да ми намалите заплатата.
- Това бирено шкембе ти стои много добре, Мария.
- Много месо са сложили в тоя кренвирш, бе.
- Заповядайте на джаз фестивал в Студентски град.
- Публикациите ти във фейсбук наистина промениха политическите ми възгледи.
- Господин Пеевски, тези панталони са ви големи.
- Не успявам в живота, защото съм мързелив и глупав.
- Не харесвам порно, според мен е унизително спрямо жените.
- Гледах гениална реклама на прах за пране.
- Баба ми каза, че трябва да отслабна.
- Днес не ми се пие.
- Не ми се ходи в Париж. Заведи ме в Ямбол.
- Нямам търпение пак да отида на зъболекар!
- Бойко Борисов се скри от камерите.