Вицове за банки, Вицове за банковата система
1. Обикновената майка изхвърля остатъка от пъпната връв на бебето си.
Българската майка тайно подмята пъпчето в някоя банка, в съда или където иска да бъде бъдещото работно място на детето й.
2. През зимата, обикновената майка си набавя всички продукти от супермаркета.
Българската майка се запасява с достатъчно домашна лютеница, компот, мармалад, туршия и луканка за цяла година.
3. Обикновената майка купува само нужното на децата си.
Българската майка взема бебешка количка за 3000 лв., достатъчно играчки да напълнят цяла стая, смартфон, по-добър от нейния и дизайнерски дрехи за нейната рожбичка.
4. Обикновeната майка уважава личното ти пространство.
Българската майка нарича стаята ти кочина и винаги, когато те няма подрежда нещата ти в правилен ред. Тя никога няма да повярва на думите ти Хаосът ми е организиран! Сега не мога да намеря нищо, благодарение на теб!
5. Обикновената майка те оставя да ядеш, когато си прегладнял.
Българската майка ще те накара да изчакаш всеки да седне на масата. Дори и не се опитвай да започнеш да ядеш, преди последният да е пристигнал. Тя, от друга страна, ще става всеки път, когато кажеш, че имаш нужда от нещо: сол, пипер, нова вилица или салфетка.
6. Обикновената майка очаква от теб да се изнесеш на квартира след навършване на пълнолетие.
Българската майка би се обидила, ако 35-годишният й син каже: Мамо, мисля, че е време да си намеря свое собствено място.
7. Обикновената майка те оставя сам да избереш образованието и кариерата си.
Българската майка те съветва да учиш икономика или право, защото парите са там. А и музикант къща не храни.
8. Обикновената майка ти се обажда от време на време.
Българската майка ти звъни по 11 пъти на ден, само за да чуе отегченото Да, мамо… жив съм… Да, добре съм.
9. Обикновената майка ти казва колко си хубав.
Българската майка те оглежда от горе до долу, обработва информацията за секунди и хладнокръвно казва нещо от сорта на: Ризата ти не е изгладена!
10. Обикновената майка разпределя домакинската работа между членовете на семейството.
Българската майка прави всичко сама и винаги натяква: Голямо си прасе! Никога не миеш чиниите. Никой не ми помага. Баща ти винаги си хвърля мръсните чорапи под леглото!
Десет големи разлики … и още две, които нямаше как да пренебрегнем!
11. Обикновената майка те оставя да се срещаш с когото поискаш.
Българската майка прави досие на новата ти тръпка от ден едно – Какво работят родителите му?, Тя може ли да готви?, Той кара ли кола?, Горе-долу с колко мъже ли е спала?, Има ли висше образование?. Тя претегля доказателствата, за и против. Гаджето ти не е подходящо за теб до доказване на противното. Всичко, което тя иска да направи, е да те предпази от голяма грешка, защото тя знае кое е най-добро за теб.
12. Обикновената майка използва телефона си, за да се свърже с детето си.
Българската майка използва Skype. Защото детето й е в чужбина за месец, два или завинаги.
Блондинка влиза в банка на Уол Стрийт в Ню Йорк и се насочва към служителя по заемите.
Казва, че ще пътува по бизнес до Европа за две седмици и иска заем от $5000. Банковият служител иска някаква гаранция за заем от такъв размер. Русокоската предлага да остави за залог чисто новия си Ролс Ройс, паркиран на улицата пред банката. Служителя се съгласява, отпуска заема, взема ключовете на колата и я откарва в подземния гараж на банката.
Всички в банката се смеят на акъла на блондинката, заложила кола за $250 000 за заем от $5000.
След две седмици тя идва отново, връща заема заедно с лихвите, възлизащи на $15.41 и си взема ключовете на колата.
Служителят и ги подава и и казва:
- Госпожице, нашата банка е щастлива, че Ви помогна във Вашия бизнес, и се надяваме да работим заедно отново в бъдеще, но сме малко учудени. Когато вие си тръгнахте ние проверихме и се оказа, че сте мултимилионер. Сега се чудим, за какво ви трябваха тези $5000?
Блондинката отговорила:
- А къде другаде в Ню Йорк мога да паркирам лимузината си за две седмици срещу $15 и да съм сигурна, че ще я намеря като се върна?
ДНЕВНИКЪТ НА ОБИКНОВЕНИЯ ГРЪК.
"Днес станах в десет часа. Това малко ме разстрои - никога не съм се събуждал толкова рано, май трябва да посетя личния си лекар.
Излязох на терасата, половин час пих кафето си и четох вестници, после поех за работа.
Карах колата с отворени прозорци, за да мога своевременно да указвам на другите шофьори грешките им. Не е много приятно и често срещаш неразбиране, но няма как - това е дълг към обществото.
След около десет километра шофьорът на една кола ми отстъпи предимство. Опитах се да си спомня дали не е някой мой роднина, но не успях. Може пък да се е припознал човекът.
В 11:00 бях пред офиса и отключих вратата; колегите все още ги нямаше. Направих си още кафе и влязох в Мрежата, за да се оплача на всички колко зле живеем тук.
Всъщност, аз работя в Министерството на околната среда и оглавявам отдела за опазване на луната. Никак не е лесно, да ви кажа. Мине се не мине година и току някой прати я сонда, я цял луноход. Тогава ние с колегите излизаме вечер пред Министерството (естествено, плаща ни се извънреден труд за стоене до късно) и с един бинокъл гледаме към луната. Ако забележим боклук, информираме Външно министерство да направи протест пред съответната страна.
Работата е трудна и неблагодарна, но все някой трябва да я върши. При това в отдела сме само десет човека, а луната е много голяма. Но поне плащат добре.
Час по-късно колегите се обадиха, че вече е време за обяд и те ме чакат в близката таверна. Заключих офиса и тръгнах пеша по улицата.
Малко по-нататък група анархисти хвърляха камъни по витрината на една банка. Опитах се да ги заобиколя, но те ме попитаха дали ме е грижа изобщо за бъдещето на Гърция. Грижа ме беше и затова и аз хвърлих едно паве.
Колегите вече пиеха второ узо. Присъединих се към тях, после хапнахме и накрая играхме сиртаки. И докато се усети човек, то работното време свършило.
Върнах се в офиса, заключих и се прибрах в къщи. Жена ми се оплака, че вече трети ден вечеряме в къщи, така че се наложи да я изведа да хапнем навън. Над терасата на ресторанта грееше пълна луна и съпругата ми отбеляза колко е красива, но аз я помолих да сменим темата.
Човек ако почне и вечер да говори за работа..."
Седят двама психолози на един висок мост. Единият казва:
- Ти винаги си твърдял, че си по-добър в професията от мен. Ако успееш да накараш трима души да скочат от моста и да се пребият, признавам те за по-добър.
Другият приел. Огледал внимателно хората наоколо, приближил се до един и му казал:
- Вие сте американец, нали?
Човекът потвърдил.
- А знаете ли, че сте разорен, кредитните Ви карти са блокирани, къщата и колата Ви са конфискувани от банката?
- Че аз защо да живея тогава? - скочил и се пребил.
Психологът се огледал и си избрал втори човек.
- Вие сте французин, нали? А знаете ли, че жена Ви е избягала с най-добрия Ви приятел, а любовницата Ви е напуснала?
- Че аз защо да живея тогава! - скочил и се пребил.
Приближил се до трети:
- Вие сте българин, нали?
- Да.
- А знаете ли, че от този мост е забранено да се скача?
Когато попитали Хенри Кисинджър какво означава "дипломация на совалката", той отговорил:
- О, то е нещо съвсем простичко. Например, ако искам да омъжа дъщерята на Рокфелер за някой мужик от глухо руско село, бих постъпил по следния начин... Отивам в глухо руско село, намирам там някой мужик и го питам:
- Искаш ли да се ожениш за американска еврейка?
Той ми отговаря:
- Пфу! За какво ми е? Тук си имаме достатъчно жени.
Аз:
- Да, но тя е дъщеря на милиардер.
Той:
- Охо, това променя нещата! След това отивам в Швейцария, влизам по време на заседание на управителния съвет на някоя банка и питам "Искате ли руски мужик да стане президент на вашата банка?"
Те:
- Пфу! За какво ни е?
Аз:
- Да, обаче той е зет на Рокфелер.
Те:
- Охо, това променя нещата! После се връщам у дома при Рокфелер и го питам "Искаш ли дъщеря ти да се омъжи за руски мужик?"
Той:
- Пфу! Откъде го измисли? В нашия род всички са финансисти.
Аз:
- Именно. Той е президент на швейцарска банка.
Той:
- Охо, това променя нещата! Сузи, дъще моя, ела тук! Чичко Кисинджър ти е намерил годеник - президент на швейцарска банка!
Сузи:
- Пфу! Всички финансисти са или импотентни, или Пeдepactи!
Аз:
- Да, обаче този е груб руски мужик!
Тя:
- Охо, това променя нещата!
Веднъж попитали Хенри Кисинджър, бивш държавен секретар на САЩ:
- Какво представлява „притискащата дипломация“?
Кисинджър отговорил:
- О, това е уникален еврейски метод. Ще ви обясня с пример. Да речем, че искате да омъжите дъщерята на Рокфелер за обикновено селско момче от България.
- Какво? Как може да стане такова нещо?
- Много лесно. Отивам в едно българско село, избирам си един приятен младеж и му казвам.
- Искате ли да се ожените за американска еврейка?
Той объркано отговаря:
- У нас тук е пълно с момичета.
Аз продължавам:
- Да, но тя е дъщеря на милиардер!
Младежът се почесва по главата и казва:
- Е, това променя нещата…
Тогава отивам в Швейцария на среща в банката и питам:
- Искате ли да имате за президент на банката българско селянче?
- Фу, – отговарят от банката.
- А ако той е бъдещия зет на Рокфелер?
- Е, това разбира се променя нещата..
Отивам при Рокфелер и му казвам:
- Искате ли за зет български селянин?
А той възмутено:
- Какво говорите, в нашето семейство всички са финансисти!
Казвам му:
- Да, но той е председател на управителния съвет на швейцарската банка!
Рокфелер се замисля и клати глава:
- О, но това променя нещата! Сюзи, ела тук. Господин Кисинджър ти е намерил годеник. Той е президент на Швейцарската банка!
Сюзи недоволно мърмори:
- Ох, все финансисти, скучни и неприятни.
Но аз й казвам:
- Да, но той е едно здраво и силно българско момче!
А тя с възторг:
- О-о-о! Това променя нещата...
Горе на небето се събрали автолюбители и си говорят.
Французинът:
- Купих си Рено, вдигнах 160 км/ч., загубих управление, ударих се в дърво и останах на място.
Германецът:
- Купих си Мерцедес, вдигнах 250 км/ч., изгубих контрол, ударих се в билборд, отидох си на път за болницата.
Италианецът:
- Купих си Ферари, вдигнах 320 км/ч., не можах да я управлявам, излетях в едно дере и до там.
Българинът:
- Изтеглих кредит от банка, купих си голф 5 и умрях от глад.