Един човек влиза в ресторант, където робот стои зад плота вместо барман. Отива човекът на бара, а роботът го пита:
- Колко е Вашето IQ?
- 150 – казал човека.
Роботът веднага му сипва 16-годишно уиски и започва разговор за глобалното затопляне, интерференцията на заобикалящата среда, квантовата механика, нанотехнологийте и т.н.
Човекът остава много впечатлен от вечерта и затова и на другата вечер решава да тества робота. Когато роботът го пита за неговото IQ – той казва 80.
Веднага роботът му сервира бира и му говори за футбол, карти, любими ястия, жени и пр.
Все така заинтригуван, човекът се връща на следващата вечер отново. На третия ден същият влиза и казва IQ=0
Роботът, без да го пита, му налива една карнобатска и казва:
- И к’во прайме ся? Пак ще гласуваме за БСП, нали?
Един майстор-водопроводчик отива на адрес да оправи някаква голяма беля в апартамента на едно готино маце.
Свършил човекът работата перфектно и мацето, наметнато с един cekcи пеньоар, пита:
-Какво струва ремонта, майсторе?
-100 лева госпожице
Мацето разтваря пеньоара, отдолу голичко и пак пита:
-А така?
Майсторът се облещил, почервенял, почнал да пъшка нещо и отговаря:
-100 лева!
Пеньоарът пада на земята, мацето съвсем голичко, съблазнително пристъпя към майстора:
-А така?
Нашият нервно се потрива 1 минута и с пъшкане отговаря:
-100 лева!
Мацето вади мангизите, майсторът си тръгва и се забива в първата кръчма:
-Бармане, дай за тези 100 лева бира!
-Толкова много ли бе, що така?
-Давай, давай, не питай! Тоя мой ... като не можа да стане за 15 минути, нека сега се мъчи да пикае цял ден!
Не го поствам като цитат на Иво Сиромахов, понеже доколкото съм запознат едва ли той е автор на компилацията:
Каква засада бе, педерас!
2. Педесе и терца! Айде да ви видя сега, отворковци бледи
3. Бременна си? Да бе, глупости. Сигурна ли си?
4. Ще закъснея, че изникнаха едни спешни неща в работата. Не знам кога ше се прибера, не ме чакай, лягай си
5. Само една бира съм пил, господин полицай
6. Глупости, как ше си дебела, много си си добре
7. Едно шкембе и една бира, ама ги давай много бързо, щото умирам
8. Е кво като те боли глава? Айде лапни го малко, нищо няма да ти стане
9. С Жоро Илиев бяхме много близки
10. Кой ти е дал книжка бе, нещастник!
11. Ми обичам те, що трябва да ме питаш сто пъти... Eби му майката!
12. Кво стана с тия домати бе, мило? Сега ли ги береш?
13. Как така коя е Деси? Нашта счетоводителка. На 53 години е, ако искаш да знаеш. И ако още веднъж те видя да ми ровиш в айфона, шти счупя главата, заклевам се
14. На твойте години бях пълен отличник
15. Как така какъв ден е днес? Сряда е.... Отде да знам кво е станало на тая дата?... Ааа, днеска ли е, бе? Тц, тц, тц, кога станаха три години, бе... Тамън съм поканил Весо и Борката да гледаме Шампионската, ше го отпразнуваме заедно
16. Ми получила ти се е мусаката, кво. Малко е безсолна, ама карай. Майка ми ква мусака прави, ако знаеш, направо извънземна!
17. Пратете ми пари, а не буркани с домашна лютеница. Аз в дискотеките на Студентския с лютеница ли да им плащам?
18. На магистралата дигнах 250. И да ти кажа, с тая кола изобщо не се усещат
19. На Малдивите ходят само селяни и комплексари. Уредил съм една седмица ол инклузив на Кушадасъ
20. Ми eбaл съм я, не е нищо особено. Кво като е известна?
21. Какво? Майка ти идва у нас за една седмица? Аз тогава отивам с Митака за риба. Кат си тръгне майка ти, ми звънни.
22. Не съм го изключил, падна ми батерията. На теб не ти ли се е случвало да ти падне батерията?
23. Айде сега трюфели-мрюфели, кви са тия лиготии. Найш тука кви страхотни кебапчета правят. Келнер, две тройки кебапчета и за гарнитура им сложи лютеница с лук
24. Не гледам пopнo бе, просто прецъквах каналите по време на рекламите
25. Кво е тва хълцане бе, от половин час не мога да спра, дееба
26. Не ми се сърди, ма приятелките ти са eбaхtи тъпите кокошки, честно
27. Кво ми звъниш седемнайсе пъти, не виждаш ли, че не мога да говоря.
28. Дали съм чел Библията? Аз съм я писал бе, алоооу
29. Айде само малко отзад. Няма да те боли, обещавам
30. Мноо ясно, че си по-хубава от Николета. Не мога да разбера кво й харесват на тая
Жените винаги имат високи очаквания.
Днес се навършват четири години, откакто любимата ми се отдаде за пръв път. Искам да я изненадам с тържество. Сутринта изтъргувах една Дачия и сега съм свободен, тя е на работа. Изчистих(счупеното носи късмет), изпрах каквото ми падне(не намерих праха и сложих препарат за нужник – сякаш има разлика), прострях(терасата изглежда, все едно у нас има циганска сватба), обирах паяжина(ще купя нов полилей), измих една чаша(превързах се) и пих бира. Интересно защо, когато леем плоча в къщата на някой приятел или поправям колата, се измъквам без драскотина, а реша ли да помогна в домакинството съм целият в рани. Оправих леглото, но без да разбера, съм заспал връз него. Следобед продължавам. Ще готвя палачинки за вечеря. Поради горчивия ми опит с баницата(ползваме я за дъска да си режем мезета) съм много предпазлив. Осъзнах, че ако си правя салата за ракията, никога няма да се порежа, но тръгна ли да кълцам зеленчуци за нещо друго, кръвта ми ще се лее по плота. Котката Ивелина вижда, че влизам в кухнята и моментално спринтира в най-далечния край на апартамента. В бързината се пребива в някои от мебелите, но макар и натъртена, успешно излиза в нелегалност. Всичко е толкова чисто. Грижливо подреждам продуктите и сечивата. Не мога да ползвам миксера, защото е скрит. Отварям лаптопа на работната маса. Чета рецепти. Струва ми се, че дори произволно избран бобър, ще се справи с палачинките – толкова е лесно. Сипвам нужното количество брашно в голямата купа. Помирисах го да не е развалено... и тогава... кихнах. Целият съм бял, а в края на очите ми се образува тесто. Измивам се. Още брашно. Вода. Прясното мляко пада на бучки, но сигурно такъв му е моделът(някакво здравословно може би). Яйцата чупя на мивката и в шепа пренасям до масата – пода не се цапа много. Има и черупки, но те са полезни при болка от обувки и други болести. Разбърквам. Слагам олиото да се загрее. Пуша, ходя насам-натам, сипвам си една малка... чудя се дали е готово. Това се проверява, като му ливнеш малко вода отгоре... Майкоо... Гейзер – всичко фъщи, а моя милост крещи. В огледалото лицето ми изглежда сварено. Не се отказвам. Първата ми палачинка прилича на голям хляб. Втората е по-добре. Сега ще я обърна във въздуха като кулинарите. Оооопп... метнах и тигана. Същия издрънча в тавана и право върху лаптопа, гледам как последния се пържи. Трудно се предавам – олио, подгряване, гейзер, нова смес, подхвърляне... сега пък я няма. Оглеждам се наляво-надясно, палачинката изчезнала. Проверявам горе... да залепнала е на тавана. Същият вече съвсем на нищо не прилича. Забърквам гипс и майсторски го измазвам. Четвърти последен опит – Бог ми е свидетел – от тук палачинка ще излезе. Много бавно става... и тоя тиган що натежа така... след малко разбрах – объркал съм съдовете и сега пека гипсовата смес – сготвил съм плочка. Ключалката превъртя. Тухлите на вината ме затрупаха. Годеницата ми стоеше пред кухнята, а Ивелина я гледаше като майка спасител. Стълба, разсипано олио, черупки, кално брашно, пържен лаптоп, посуда, бинтове и катастрофа. Нора се промъкна през отломките. Целуна ме с божествените си устни(даже малко език ми пусна) и рече: „Не се безпокой, Кольо, знам, че си искал да ме изненадаш. Отиди да погледаш мач на телевизора, бира ще ти донеса, а аз ще оправя тук. Почини си, нали помниш, че утре идват шефовете ми от Германия и сме канени на вечеря в оня ресторант – най-сетне ще облека красивата бяла рокля „Версаче”, дето ми я прати вуйна от Щатите. Сложила съм я в пералнята, до утре вечер ще изсъхне. Толкова съм щастлива.” Мъжка сълза тупна на пода... сетих се за прането. Казах и че съм свършил тая работа, а на терасата има мишка, та да не излиза. Тази нощ в леглото раздадох всичко от себе си...
Четирима приятели се уговарят да ходят на лов:
- Тръгваме в пет сутринта. Взимаме пушки, кучета и каса бира.
- Да вземем две, а?
- Последния път, като взехме две застреляхме кучетата.
- Да не взимаме кучета тогава.
- Добре, значи тръгваме в пет. Кучета не взимаме. Взимаме пушки и две каси бира.
- Защо да не вземем три?
- Не помниш ли, като взехме три, че сам си простреля крака?
- Ами да не взимаме пушките?
- Става. Тръгване в пет, кучета и пушки не взимаме, но взимаме три каси бира.
- Абе да вземем четири?
- Като взехме четири, Митко, слизайки от колата, се спъна и си счупи ръката!- Ама нали може да не излизаме от колата?!
- Става! Значи последно - тръгваме на лов в пет сутринта, кучета и пушки не взимаме, взимаме четири каси бира и от колата не излизаме.
Срещат се двама приятели, които са заврени зетьове. Единия пита другия как я кара при тъщата.
- Ами какво да ти кажа, каквото ми кажат изпълнявам. Багажа ми е приготвен и съм готов когато ми покажат вратата сам да си тръгна. А при теб как е?
Другият заврян зет, който бил военен му отговорил.
- Ами добре съм, защо не дойдеш на гости.
Отишъл му на гости.
Още от вратата го посрещнала жената на приятеля и любезно го поканила да влезе. След малко се появила тъщата и застанала пред зетя:
- Какво да купя за госта, бира имаме ли, а мезе?
- Отиди вземи каквото трябва и гледай да не се изложим пред госта.
Гостенина се притеснил от това внимание и запитал приятеля си:
- Абе как става така, аз у нас дума не мога да обеля, а у вас всички търчат и те гледат в очите.
- А лесно става приятелю. Когато се запознахме с жената те имаха едно куче, което ме лаеше. Извадих му жълт картон. После отидохме с жената на почивка, като се върнахме то пак ме лаеше. Показах му още един жълт картон. След време бях в командировка, като се върнах кучето пак ме лаеше... извадих пистолета и го гръмнах.
- Ами женати и тъста?
- А те ли. Ами те са с по два жълти картона.