Чудите ли се как да направите една жена щастлива?
Правилата на играта са прости: - правиш това, което харесва – получаваш точки;- правиш това, което тя очаква от теб – нищо не получаваш;- правиш това, което не харесва – губиш точки.
Така че – правете си сметката!
Всекидневни задължения:
- Оправил си леглото +1
- Оправил си леглото, но си забравил да сложиш декоративните възглавнички 0
- Просто си хвърлил покривалото върху намачканите завивки -1
- Оставил си капака на тоалетната чиния отворен -5
- Сложил си ново руло тоалетна хартия 0
- Когато тоалетната хартия е свършила, си сложил салфетки -1
- Когато и салфетките са свършили, почнал си да ползваш вестник -2
- Съгласяваш се да отидеш до супера за превръзки +5
- В проливен дъжд +8- Но се връщаш с бира -5
- Посред нощ проверяваш какъв е тоя шум в коридора и там няма нищо 0
- Посред нощ проверяваш какъв е тоя шум в коридора и там има нещо +5
- Убиваш го с чехъла +10
- Оказва се нейното кученце -50
Отивате на заведение:
- Търчиш след нея цяла вечер 0
- Стоиш малко, а после се изнизваш при свой колега на бара -2
- Колегата се казва Таня -4
- Таня е по-слаба -6
- Таня е с по-големи цици -8
На нейния рожден ден:
- Водиш я в ресторант 0
- Вътре не гледат мач +1
- Добре де, гледат мач -2
- Лицето ти е боядисано в цветовете на любимия отбор -10
- Е, тази вечер поръчвай каквото искаш... +1
- ... До 20 лева! -2
Решил си да излезеш с приятел:
- За самия факт -5
- Приятелят ти е щастливо женен -3
- Заклет ерген -7
- Кара "Мерседес" -10
На кино:
- Ти си я завел на кино +2
- Завел си я на филм, който тя харесва +4
- Завел си я на филм, който ти не понасяш +6
- Завел си я на филм, който ти харесваш -2
- Филмът се казва "Мъртвият инспектор 3" -3
- Пълен е със сцени на киборги, които изяждат хора -9
- Излъгал си, че това е английски филм за любовта и децата -15
Обсъждане на проблем:
- Слушаш с изражение на лицето, издаващо някакъв интерес 0
- повече от 30 минути +5
- повече от 30 минути и без да погледнеш нито веднъж в телевизора +100
- Накрая тя разбира, че просто си заспал -20
Дебела ли съм?
- Бавиш се с отговора -10
- Питаш: Къде точно? -35
- Всеки друг отговор -20
Всичко е въпрос на гледна точка!
Сутринта, жена отива сияеща от щастие, усмихната и тананикайки си на работа. Колежките и я питат какво е станало, тя им разказва следната история:
- Снощи моя ме изненада с прекрасен букет и резервация в един скъп ресторант. След това ме заведе на хотел и докато аз се оправях в банята, той бе оправил леглото и като се почна една любовна игра - 3 пъти свърших. После ме люби 3-4 часа, омаляха ми краката, а чаршафите мокри, мокри. Като любенето приключи си говорихме още 1 час и заспах. И ето ме след 3 часа сън, свежа като кокиче!
Мъжът на сияещата жена отива на работа - уморен, омърлушен с треперещи крака, сенки под очите и натежала глава. Приятелите и колегите му го питат какво е станало?! И той им споделя следната история:
- Снощи имах среща с любовницата, но тая ми се обади и ми каза, че ме зарязва. За това подарих букета на жена ми и я заведох в резервирания от мен ресторант, където хапнахме и пийнахме, а след това отидохме и в хотела. Докато жената беше в банята гледах мача на любимия отбор, който падна. След като тя излезе, реших един бърз cekc и си лягам! Да, ама не! Час и половина не мога да го вдигна, после над три часа не мога да свърша /от алкохола или от умората ли/, оствете това ами после почти два часа не можах да заспя! Пак и жив дойдох на работа! Отави!
12 "мъдри" цитата, изписани със златни букви в съкровищницата на българските кандидат-студентски изпити:
1."Пирамидите са се състояли от помещение за покойника, земен ресторант и множество коридори за объркване на учените."
2. "Карл V е роден при леля си, защото майка му тогава не била там."
3. "Абрахам Линкълн е роден в дървена колиба, която построил собственоръчно."
4. "Разликата между царя и президента е тази, че царят е син на баща си, а президентът не е."
5. "Смъртта на цар Симеон сложила край на живота му."
6. "Вероятно лирическият герой е гeй, тъй като при толкова самодиви пита “…кажи ми, сестро, де е Караджата."
7. "Христо Ботев налял туба бензин в огъня на революцията със своята поезия.
8. "Героите на Елин Пелиновото село намирали утеха попийвайки си в кръчмата, побийвайки си жените и в други сиромашки радости."
9. "Лирическият герой на Вапцаров са селяните, с увиснали мустаци и потури, в които обаче има нещо силно, здраво и желязно…"
10. "По това време е имало и жени-войводки, които са обладавали по стотина- двеста яки мъже. Но това не било верният път за освобождението на България."
11. "Ботев слязъл от Балкана с шмайзер в ръка."
12. "Хъшовете тихо пиянствали в кръчмата и чакали топчето да гръмне, за да започнат борбата."
Имало едно време един цар, той имал един син.
Дошло време синът му да се жени и той събрал от цялото царство всички моми, за да си избере синът му невеста. Понеже конкуренцията била голяма от всичките избрали три девойки. Изправили се те пред царя и той им казал:
- Давам ви по едно ковчеже пълно със злато и искам след шест месеца да дойдете тук. Със златото правете каквото си искате.
Минали се шест месеца и девойките отишли при царя.
- Кажете сега какво направихте със златото, което ви дадох.
Първата казала:
- Царю честити, аз с това злато купих земи, къщи, животни, другите ги вложих и ето сега връщам ти три ковчежета плюс земите и другите къщи и животни.
Втората казала:
- Царю честити, аз си купих някои неща, ходих по екскурзии, купони, ресторанти и парите почти свършиха, ето връщам ковчежето с остатъка.
Третата казала:
- Аз царю честити, не мога чужди пари да харча и затова връщам ковчежето така както ми го дадохте.
Царят се обърнал към сина си:
- Синко виждаш какви са кандидатките, кажи коя искаш за жена.
Синът извел царя на страни и казал:
- Тате може ли да взема тази с големите цици?
С мъжа ми имаме годишнина – 5 години от първото „обичам те“ и 2 години от първото „окей, вкарай ми го където искаш, само не ме буди“.
Каза, че ми е подготвил изненада. Романтична среща под открито небе. Истински спектакъл под звездите... Стадион „Георги Аспарухов“, „Левски“ срещу „Ботев“ Пловдив. Да си призная, хвана ме малко неподготвена. Представях си по-скоро вечеря на покрива на луксозен ресторант, с петстепенно меню и цигулар, но нищо. Важното е, че се е сетил за годишнината.
Питам го как да се облека, защото досега никога не съм била на мач. „Като за изнacилbaнe“, предупреждава ме той. По погледа му разбирам, че не се шегува. За всеки случай, навличам стара тениска с надпис „Имам сифилис“, кецове с принт „Гъбичките са супер, затова се гордея, че ги имам“ и съм готова.
Вървим към стадиона в море от хора. Всички са с качулки, маски, кожени якета и крещят. От ляво и от дясно гърмят бомби, избухват снаряди, някой настъпва противопехотна мина. В далечината виждам гранатомет. Не съм сигурна, но мисля, че току-що обявихме война на Полша.
По чудо, стигаме проверката на входа невредими. Дано моят е взел места на балкона, защото обикновено там са ягодите и шампанското. Вместо това, се озоваваме в нещо, наречено „Сектор Б“. Навсякъде има огради, все едно сме престъпници. Това няма логика. Аз не съм заплаха за обществото – освен когато съм в цикъл или не съм яла сладко повече от 36 часа.
От другата страна на решетките виждам жена с много сладко, жълто-черно яке. Адски ми се ходи при нея, за да я питам откъде си го е взела. Обаче не мога, защото помежду ни има ограда. Все едно сме в Берлин през 80-те. Приближавам се максимално и се провиквам: „Госпожа, откъде е якето?“ Тя се обръща и с цялата омраза на света ми отговаря: „Умри, бе, говедо!“ Ама какво е това отношение? Пуу, няма да си купувам като твоето яке, разбрах, само ти ще имаш такова. Ние вместо да сме солидарни една с друга, да си помагаме в този труден момент – две жени на мач – се псуваме като каруцари. И защо „говедо“? Аз лично повече се оприличавам на еднорог.
Трябва ми питие. Зървам момче, което снове между редовете и му махам: „Гарсон! Гарсооон! Бяло вино с две бучки лед и сламка, ако обичате!“ Имал само бира и семки. Ама хората още ли ядат семки? Да не сме се върнали в 1997-а посредством машина на времето и аз да не съм разбрала? Хубаво, дай едни семки. Тъкмо отварям пакета и го хвърлям уплашена във въздуха, защото мъжът ми се провиква в ухото: „Само Левски, Оле! Само Левски, Оле!“ Абе, ти от коя зоологическа градина си хванат, бе, животно! Не можеш ли да се държиш по-прилично? Аз като те водя на опера, да си ме чул да крещя като шимпанзе: „Само Чайковски, Оле! Само Чайковски, Оле!“?
Айде да почва тоя мач, че да свършва. 30 минути ще ги издържа някак си. Две полувремена по 15 си е напълно приемливо. Моля? Как така 90 минути, бе?! Това защо не го пише на билета?! „Дами и господа, длъжни сме да ви уведомим, че този скапан мач ще продължи 90 минути, a в случай на продължения – и повече. Ако имате деца или домашни растения, за които да се грижите, по-добре не идвайте.“
90 минути... Че това са четири епизода на „Cekcъt и градът“! Там поне има фабула, послание. Кари обича Тузара, Тузара не обича Кари; после Тузара обича Кари, Кари не обича Тузара. Накрая вече сценаристите се изчерпват, сериалът трябва да свършва и Кари и Тузара се обичат едновременно. Това е напрежение, това е драма. А тук какво? Семки.
Първите минути вече текат. Момчетата тичат напред-назад, ритат топката, но какъв е смисълът на цялото това физическо усилие, ми е трудно да кажа. Знам, че в баскетбола мачовете приключват при резултат 112:104, 96:78 или някъде там. Тук след 30 минути, братче, 0:0. Ебати неталантливите спортисти. Ебати прахосничеството на време, инфраструктура, екипи, бутонки и гел. Да бяхте станали лекари, да се гордеят майките ви. Пък вие половин час една точка не може да отбележите.
Пълна скука. Поглеждам към мъжа ми, а той е като подивял. Скубе се, припада, свестява се, пак се скубе, пак припада. Абе, дрисльо, ти не си се вълнувал така на раждането на дъщеря ни! Сега за едно 0:0 ще ми се правиш на Лили Иванова!
Явно пропускам нещо супер интересно, което се случва на терена. Вглеждам се по-внимателно. Забелязвам мъж в чисто черно, на когото никой не подава. Става ми тъжно за него. Вместо да го окуражат, от трибуните го засипват с обиди: „Свири, бе, пeдepact, свири, бе!“ Чувствам се като на концерт на Бон Джоуви, който си е забравил китарата вкъщи. „Свири, бе, пeдepact, свири, бе!“
Забелязвам и друго. Всички играчи, дори тези от нашия отбор, са „куре“: „Спъни го, бе, куре! Как ще я изпуснеш тая, бе, куре! Чисти, бе, куре!“ Поглеждам – на фланелките им не пише „Куре“. Пише „Иванов“, „Христозов“, „Бодуров“ и т.н. Ами вие, лумпени, замисляте ли се изобщо, че родителите на този човек са прекарали безсънни нощи в избиране на име за детето си? Дали да е Петър на дядо му? Или пък Стефан на баба Стефка? И за какво е била цялата тази творческа енергия, цялата тази разправия? За да може един ден такива като вас да му викат „куре“.
Ох, най-после обявяват антракта. Имам амбициозен план да уринирам, но щом зървам хората, които се насочват към тоалетните, се отказвам. Ще стискам. Да, да, ще стискам. За да не мисля за пълния ми пикочен мехур, се заговарям с мъжа ми. Задавам му най-важните футболни въпроси, които ми хрумват: „Номер 7 дали си има гадже? Сладък е. Засада беше, когато хвърлиш тъч със затворени очи и вратарят на противника е зодия Близнаци, нали? Колко крави са необходими, за да опасат цялата тази трева? Абе, Боби Михайлов защо не пази? Ти обичаш ли да гледаш как Боби Михайлов танцува?“
Започва второто полувреме. Нови 45 минути от живота ми, които никога няма да си върна. Пишka ми се, студено ми е и ми се ядат раци. Вместо това, съм на мач и чопля семки от земята. Супер. Мъжът ми продължава да редува припадъци с моменти на просветление. Айде пък вие вкарайте един гол, не виждате ли, че човекът умира! Оп, да не би, да, още малко, още малко... Гоооол! Гоооооол! 1:0! Ама, мило, защо не се радваш? Ааа... голът е за другия отбор. Упс. Стана леко неловко. Нищо, де, има време за още голове. И наистина – има! При това за още цели два! Мачът завършва при резултат 3:0 за другия отбор.
Прибираме се в злокобна тишина. Погребалната процесия на Папа Йоан Павел II е била по-ведра, заклевам се. Слагам мъжа си на дивана и му пускам банка с глюкоза, за да изкара нощта. Не съм го виждала така съсипан, откакто миналото лято не можа да оправи градусите на виното и половин тон грозде отиде на боклука.
„Спокойно, бе, мило – казвам му. – Нищо не е загубено. „Левски“ още могат да спечелят „Златната топка“, „Рали Дакар“, „Аустрелиън Оупън“ или поне „X Factor”. Не се ядосвай за глупости. Ето, утре мама ще ни дойде на гости. Преди малко ми писа в 5 да я чакаш на гарата. Това е нещо, за което си струва да се ядосваш.“