Разговор в руска туристическа фирма, януари '25-та.
- Какви горещи оферти предлагате тия дни?
- Ъъъ, Сомалия, Северна Корея и в Папуа - Нова Гвинея.
- О, Сомалия! За там трябва ли ни виза?
- Не, автомат ви трябва, бронежилетка и завещание.
- А, там има ли хотели, където "всичко е включено"?
- Там всичко е изключено: вода, ток, телефон, обаче имате море, слънце, романтика. Впечатления за цял живот, ако оживеете.
- А в Северна Корея, какво можем да видим?
- Каквото ви разрешат, ще го видите.
- А места има ли за там?
- О, да, тъкмо се освободи една стая в хотела, няк'во младо семейство са били осъдени.
- Уау, осъдени! За какво?
- Абе, нещо някъде не се поклонили, май.
- И сега, какво ги очаква?
- Как какво? Вие не знаете ли, че преклонена глава сабя не я сече?
- А в Папуа Нова Гвинея, там как е?
- За там има големи намаления, защото е мокър сезон.
- Сезонът на дъждовете ли?
- Не. Сезонът на вождовете. Воюват. Но ако се спасите, спомени за цял живот!
- А, тия които са се върнали, доволни ли са?
- Как няма да са доволни, като са се върнали, бе!
Киро беше на почивка в Родос след семестъра и както подобава, обиколи всички барове и ресторанти. Първите пет дни, без никакви проблеми, но на сутринта на шестия ден се събуди в непозната хотелска стая. Главата му пулсираше, ръцете му трепереха, а жаждата го мъчеше като маратонец в Сахара.
Накрая успя да отвори очи и замря от шока. До него лежеше една не особено привлекателна възрастна дама. със сива коса, сусахарена кожа, увиснали... абе схванахте картинката.
Киро изпъшка, сложи панталоните, остави 100 евро на нощното шкафче, взе ризата си и се запромъква на пръсти към вратата.Но не щеш ли, точно преди да излезе се препъна в нещо. Погледна към пода и видя друга възрастна дама, много подобна на тази, в леглото. Тя му изсумтя и каза:
"Хей, красавецо, не трябва ли и шаферката ви да получи нещо!?"
