В хотел влиза дама и се обръща към рецепцията:
- Добър ден. Аз съм г-жа Ита Розенберг, пристигнах в града ви преди час и съм много уморена. Бих искала да наема стая за тази нощ.
Рецепционистът й хвърля тежък поглед и студено казва:
- Съжалявам, госпожо, но хотелът е пълен догоре.
В този момент, на гишето идва човек с куфар, плаща и оставя ключовете от стаята.
- Какъв късмет! - казва г-жа Розенберг доволна - мога ли да получа тази стая ?
- Съжалявам, госпожо, но не даваме стаи на евреи - казва секретарката.
- На евреи? - възкликва жената, - кой е тук евреин? Аз съм католичка!
Но рецепционистът не вярва.
- Ако сте католичка, кажете името на Божия Син?
- Е, това е просто. Неговото име е Исус.
Рецепционистът все още се съмняват, пита:
- Как се казват родителите на Исус?
- Мария и Йосиф - нетърпеливо отвръща мадам Розенберг.
- Ако е така, кажете ми, къде е роден Исус?
- В обор, в яслите, където са хранили говеда.
- Добре - казва портиерът, - Вие ме убедихте. Вземете тази стая.
- А сега нека ви задам един въпрос по тази тема, може ли? - пита жената, като върти на пръста си ключа от стаята.
- Да, разбира се! - казва рецепционистът, доволен от възможността да демонстрира своите знания.
- Защо Исус роден в обор, при това в яслите за добитък?
Рецепционистът мисли дълго време, и най-накрая признава, че не знае отговора:
- И така, защо? - пита той.
- Да, защото и тогава е имало коп@лета ,които не дават стаи на евреи!
Август месец. Малък град в Южна Франция. Ваканционният сезон е в разгара си, но тъй като вали бизнесът е замрял. Всички за в дългове.
За щастие един богат руски турист пристига във фоаето на малкия местен хотел. Поръчва си стая и слага 100 евро на рецепцията, взима ключа и отива да инспектира стаята на горе по стълбите на третия етаж.
Хотелиерът взима банкнотата и се втурва към касапина, на който дължи 100 евро. Касапинът взима парите и бяга при доставчика на месо на едро, за да плати дълга си. Доставчикът на едро се втурва при земеделския производител, за да му върне 100 евро за прасетата, които е взел от него преди време. Фермерът триумфално дава 100 евро на месната пpoctиtуtka, която го обслужва на кредит. Пpoctиtуtkata бързо отива до хотела, тъй като дължи на хотелиера за използвана стая, в която забавлява клиентите си и слага на тезгяха 100 евро и си тръгва.
В този момент богатият руснак слиза до рецепцията и обявява, че стаята не го задоволява взима 100-те евро и си тръгва.
Не е имало печалба или доходи, но всички вече нямат дългове.Изглежда, че хората в малките градове имат по-оптимистично бъдеще.