Седи си един в кръчмата още от обяд и пие.
Към вечерта се опитва да стане, но... краката не го слушат.
- Келнер, кафе!
Келнерът носи кафето, пияният го изпива и пак опитва да стане, но не може...
- Келнер, още две кафета!
Келнерът донася кафетата, пияният ги изпива, едвам-едвам става и, влачейки крака, тръгва за вкъщи, прибира се, пада на леглото и заспива. Сутринта звъни телефонът:
- Какво?
- Обажда се келнерът от кръчмата, в която бяхте вчера.
- За какво?
- Ами не знам какво да правя с инвалидната ви количка...
Двама мъже седели в дъблински бар, когато единият се обърнал към другия и казал:
- Виждаш ли оня приятел ей там? Не ти ли прилича на мен?
Мъжът отишъл при своя двойник и заявил:
- Извинявай, обаче не мога да не забележа, че си приличаме като две капки вода.
- Прав си, наистина си приличаме.
- Откъде си?
- От Дъблин.
- И аз.
- На коя улица живееш?
- На Килфойл Роуд.
- На Килфойл Роуд ли? И аз живея там. На кой номер?
- Седемдесет и шест.
- На седемдесет и шест? Не вярвам на ушите си. Как се казват родителите ти?
- Джо и Кити.
- Джо и Кити. Невероятно. Моите също. В този момент барманите се сменили.
- Нещо да се е случвало? – попитал новият барман.
- Нищо – отвърнал старият.
– А, освен че близнаците Мърфи пак са пияни.