Вицове за психиатри, психолози и психоаналитици

Блондинка станала училищен психолог. Веднъж в двора на даскалото видяла нещо, което привлякло вниманието й. Група момчета играела футбол. Но един хлапак стоял малко по-далеч от тях и само ги наблюдавал. Тя си помислила: "Яснооо! Типичен случай на депресия!" И се приближила да проучи нещата по-обстойно. Обърнала се към тийнейджъра:
- Здрасти, приятелче! Да не страдаш от нещастна любов?
- Ааа, не! - казало момчето. - Имам си гадже и сме много щастливи заедно.
- Да не би да имаш двойка по някой предмет?
- Аз съм отличен ученик.
- А мама и татко разбират ли се помежду си?
- Да, всичко у дома е наред.
Тя се озадачила:
- Добре, де! А обичаш ли футбола?
- Обожавам тази игра!
Блондинката съвсем се объркала:
- А защо тогава не отидеш да риташ топка с твоите приятели, ами само стоиш отстрани?
Момчето я изгледало по особен начин, а после й обяснило търпеливо:
- Ами, защото аз съм вратарят.
Лекция по психология в университета. Професорът:
- Днес ще ви покажа пример за три ключови стадия на вълнение в човешката психика - учудване, раздразнение и гняв.
Взима телефона си и набира случаен номер.
- Здравейте, търся Христо.
- Имате грешка?!
- Ето! – усмихва се професорът, прекъсвайки връзката.
– Тук говорим за леко учудване.
След това отново набира същия номер.
- Здравейте, Христо върна ли се вече?
- Тук няма такъв, нали ви казах!
- А това, колеги, вече е раздразнение.
Потривайки ръце, професорът заговорнически намигва на аудиторията си и за трети път набира номера.
- Христо още ли го няма?
- А бе ти що не вървиш по дяволите!!! – гласът отсреща вече крещи.
- Ето, студенти, това вече е гняв! – доволен е преподавателят.
Тогава в аудиторията един младеж вдига ръка.
- Професоре, забравихте последния стадий.
- И какъв е той?!
- Пълното озверяване.
Студентът се приближава към катедрата, взима телефона и отново набира номера.
- Добър ден. Обажда се Христо. Някой да ме е търсил?