Какво казва булката след първата брачна нощ в различните страни?
В Германия: Ханс Дитрих, отиди в кухнята и направи кафе или и това не можеш да правиш?!
Във Франция: Жан-Пол, подай ми шампанското, че ми остана неприятен вкус в устата.
В Англия: Сър, надявам се, че въпросът с потомството Ви е уреден и няма да се налага повече да вършим тези неуместни и неприлични движения.
В Холандия: Скъпи, когато вече сме семейство, мога ли да използвам разкошната ти самобръсначка да и оформя мустаците?
В Италия: Джузепе, и ти, и баща ти, и братята ти – всичките сте мръсници!
В Испания: Фернандо, да ти представя семейния ни приятел Луис, както и двете ни деца.
В Полша: Лешек, ако и следващата нощ се повтори същото, лятото отиваме на почивка в България!
В Чехия: Хонзичко, още жив ли си?
В Русия: За 127 път – За Сталину, за Родину – Ставай!!!
В Македония: Ванче, исто бугарин си бе, умора немаш!
В България: Еее, Иване, Иване, да беше и заплатата ти толкова голяма…
Неколко съвета за мъже, дека си готвят сами.
1. Яйца се варят с черупките. Пържат се с най - много 1/3 от черупките.
2. Пилешка супа се прави от пиле, на което предварително са махнати всички пера. Пиле се пече, ако предварително сте махнали поне 2/3 от перата.
3. Боб яхния се прави ако сварите боба у достатъчно вода. Ако водата е малко, се прави печен боб.
4. Картофи се пекат у фурна, а не на котлона. Най - хубави са печените картофи със свински ребърца. Най - хубави са печените картофи със свински ребърца, ако въобще нема картофи.
5. Риба се пържи в много олио, което е загрято предварително. Когато я слагате в олиото, от нея трябва да капе вода. Така едновременно пържите пръсти, очи и устни.
6. Оризът никога не се мие преди готвене. Така едновременно готвите цял ориз и нишесте от ориз.
7. Кафе в джезве се вари, ако сте до джезвето. Иначе половината се пече.
8. Това лук, чушки, домати не стават за готвене. Съсипват всички манджи. Стават за салата. Ако са прекалено едри, се разрязват на две.
9. Вареното сирене е отвратително.
10. Нито едно ядене не се приготвя с алкохол. Нито едно! Съсипването на алкохол у кухнята, се преследва с цялата строгост на наказателния кодекс.
11. Най - хубаво готвят у магазина. Кълцана наденица и лютеница.

ПП. И най - важното. Не си печете сандвич с месо, лук, домат и чушки на тостера, докато пишете съвети у фейсо как се готви и заедно с това, си чатите с убава жена.
Нощ е. Спя. Изтутква месинджъра - имам ново съобщение. Някакъв непознат ми пише:
- Как си скъпа?.
Отговарям:
- "Скъпа" ще ти стана като почнеш да ми плащаш сметките и заемите.
Писа ми, че съм алчна kучka и ме блокира. Гледам часът е едва четири. Имам още час-два сън. Унасям се и отново месинджъра. Пореден непознат:
- Искаш ли да си пишем?
- Не.
- А да се видим?
- Не.
- Много си лоша.
- Аз ако бях добра щях да се пиша Добрата Фея, не Зла Вещица.
Блокира ме.
Вече няма шанс да заспя. Ставам и си правя кафе. Таман сядам пред компютъра и месинджъра отново тутка. Тоя път и от телефона и от компютъра. Поредния непознат. Праща ми снимка на мъжкото си достойнство с думите:
- Искаш ли го?
- Ми... не.
- Защо?
- Защото е грозен.
Тоя преди да ме блокира ми написа цял ферман колко съм грозна, смотана и не зная какво изпускам.
Следващият не праща снимка, но цветно ми обяснява колко невероятен любовник бил и как джакпота съм ударила щом е избрал баш мене. Питах го като е толкова невероятен любовник, защо в момента не е със жена примираща от кеф в ръцете му, ами пише на разни непознати?! Обиди се и ме блокира.
Вече е шест, аз пия второ кафе и се чудя... Ама много чувствителни станаха тези мъже. Кажеш им нещо дето не им харесва и вземат, че те блокират. Напоследък не мога да се вредя аз да блокирам някой - изпреварват ме.
Добро утро!
Зла Вещица
Осми декември, студентка първокурсничка била на първия си студентски празник. Вече било 1 часа и майка й я чакала вече доста разтревожена, та тя не била закъснявала толкова никога. Но дъщерята никаква я нямало. Стнало два, три, четири, ни вест ни кост. И към 5:25, майката пиела шестото си кафе и тъкмо щяла да звъни в полицията, когато на вратата се звъннало. Тя бързо отворила вратата и какво да види: дъщеря си едвам се държала на краката си, с едната ръка се подпирала до стената, а с другата си въртяла бикините на показалеца, червилото й било размазано и косата й стърчала на всички възможни страни.
- Добре ли си скъпа? Какво стана, какво ти направиха? - попитала уплашена майката.
- Не знам какво ми направиха, но чувствам че ще ми стане хоби за цял живот.
"- Мамо, ти си в такава възраст, че трябва да идеш на психолог.
- Виж сега, аз съм си добре. Ти ако искаш ходи на психолог, аз нямам нужда! Хич няма да си давам парите за глупости!
- Ама ти имаш компулсивно-обсесивно разстройство! Затова все чистиш! Искаш да контролираш всички.
Ай сега, новоизлюпена психоложка!
- Чистя, 'щото всички ви мързи. И да не мислиш, че много искам да се занимавам с вас, че и да ви командвам?
Ама вие без мен къщата не можете да си намерите!
- Не е вярно. Ти не ни позволяваш да се изявим, да не те засенчим. Защото ще се почувстваш малоценна и ненужна.
Направо ме вбеси!
- Значи ви командвам ? Не ви давам да се изявите? Ок, напускам сцената!
На другия ден си уредих прическа, козметик, среща с приятелки, следобедно кафенце, накрая посещение на пиано бар. Пълна програма! Цял ден се шлях напред-назад, разходих се из градската градина, ядох сладолед - абе живот с капела! Телефонът с изключен звук, никой не знае къде съм. Рай!
Прибирам се в полунощ, отключвам вратата и цялото домочадие изхвръква в коридора.
- Къде ходиш досега?
Мали, довлякли са и свекървата.
- Да нямаме някакъв празник, който да съм забравила? - питам най-учтиво и изпепелявам с поглед мъжа ми.
- Ами тя, мама, се притесни, като разбра, че те няма още...
Ще се притесни тя за мен, друг път! Ама сега има какво да пили на главата на синчето -"Аз казах ли ти, че не е за теб? Кое време е станало? Коя почтена жена се прибира по това време? Ох, мама, клетичък сине! "
- Че защо ще се притеснява?
- Ами не си ѝ купила лекарствата, и батерии за слуховия апарат не си ѝ занесла! Няма те никаква, не вдигаш телефона!
- В хладилника няма нищо, даже хляб не си купила и не ме събуди за работа, та закъснях и утре трябва да отработвам! - включва се детенце.
- Как може да си толкова безотговорна?
- Ами може, викам, може. Отидох на психолог и той потвърди диагнозата ти! И ми каза:
- Госпожо, това разстройство е много упорито! Щом Ви обхване компулсията да чистите, напуснете къщата! С готвенето и пазаруването нещата стоят по същия начин! Ако пък Ви обхване обсесията да се бъркате в живота на близките си, като ги будите за работа, направо бягайте в най-близкото кафене. Няма да се предавате нито за миг!
Упоритост трябва! Ако трябва до полунощ ще ходите навън, само и само да не се поддадете на импулса да пуснете пералнята и да застрашите свободната воля на близките си! От днес нататък никаква намеса! Ако някой е гладен, да си сготви! Ако е мръсен - да се изпере! Само така ще се излекувате от това разстройство и ще спрете да тормозите горките си близки!
- Ама...
- Виж сега...
- Боже, сине...
И в този момент токът изгасна!
- А, забрани ми да плащам и сметките. Утре някой да плати тока.
И се прибрах в спалнята, светнах си фенерчето, измих си зъбите и си легнах.
Още ги слушам как се карат кой да плати тока и кой да купи лекарствата на дракона.
И кой да иде до денонощния за хляб. Голям кеф!
Обсесивно-компулсивно разстройство съм имала!
Диктатор съм била!
На Луцифер по-малката щерка, вика свекито!
Боже, ама те нищо не са видели..! Какво съм им приготвила за утре, бедна им е фантазията..."

Таня Арабова
ЗАБАВНИ КОНСТАТАЦИИ ЗА МЪЖЕТЕ
1. Kато кафето: най-добрите са горещи, силни и не ти дават да спиш цяла нощ.
2. Kато търговски агенти: не трябва да им вярваш на нито една дума.
3. Kато компютри: трудно можеш да ги разбереш и винаги имат проблем с паметта.
4. Като новородените: отначало са толкова забавни, но после ще се умориш да им разтребваш мръсотиите.
5. Като банкова сметка: без пари пет пари не струват.
6. Като снега: не знаеш кога ще дойде, колко сантиметра ще е и колко ще издържи.
7. Като хороскопите: винаги те съветват какво да правиш, но като правило - грешат.
8. Като времето: невъзможно е да бъдат променени по никакъв начин.
9. Като мини-полите: разсееш се за малко и ще оголят краката ти.
10. Като държавен служител: каквото и да ги помолиш да направят, те все си намират нещо по-важно, а в действителност - няма нищо подобно.
11. Като местата за паркиране: хубавите вече са заети, а свободните са все неудобни и прекалено малки.
12. Като кучетата: ако не ги възпитаваш, ще бягат по цялата къща и ще цапат навсякъде.
13. Като пощальоните: чуkat на всички врати, надявайки се все някой да отвори.
В някаква луксозна сладкарница,една клиентка казала на сервитьора:
- Извинете! Изпуснах си лъжичката за кафе на пода! Бихте ли ми донесли нова?
Онзи бръкнал в горното джобче на сакото си,извадил оттам лъжичка за кафе и се усмихнал широко:
- Заповядайте,госпожо! Не,не се учудвайте! Този прибор не е в джоба ми случайно! Шефът нае консултантска фирма с цел да вършим работата си по-експедитивно. Специалистите стигнаха до извода,че клиентите много често изпускат лъжичките си за кафе на пода. И препоръчаха,ние,сервитьорите да носим такива в джобовете си! Така вместо да се разкарваме до кухнята - пестим ценно време!
Дамата кимнала одобрително:
- Браво! Извинявайте,че Ви го казвам,ама от дюкяна Ви виси някакъв конец!
Служителят я уверил:
- Това също не е случайно,госпожо! Същата консултантска фирма установи,че персоналът губи много време,когато ползва тоалетната. Затова направиха следното. Другият край на конеца е вързан за пeниca ми. Когато вляза в тоалетната,дръпвам свободния край на конеца. И половият ми члeн изскача светкавично от гащите. А пък после,тъй като не съм си го пипал - отпада нуждата да си мия ръцете. Така се пести както време,така и вода,сапун и салфетки!
Клиентката се озадачила:
- Добре,де! Само едно не разбрах. След като се облекчите - как си прибирате пeниca в гащите?
Сервитьорът се усмихнал широко:
- О,това става много лесно! Помагам си с лъжичката за кафе!
Седим сутрин на масата и закусваме. Тоест народонаселението седи и чака закуска.
Питам ги:
-Искате ли мекици?
А те вдигат глави от телефоните и викат:
-Ау, как мекици ? Въглехидрати и мазнини едновременно? И пържено? Ти знаеш ли колко калории има?
-За мен - вика щерката-една препечена филийка пълнозърнест хляб с авокадо и домат.
-А за мен-добавя бъдещата снаха-само обезмаслено мляко с някакъв плод, моля.
-А за мен мекички със сладко-добавя бъдещия зет.
-За мен омлет, ама само от белтъците-вика синът.
-Аз ще пържа мекици-обявявам аз.
-Това предлага заведението. Който иска друго, сам да си го направи.
Много са възмутени, милите! Трябва да оставят телефоните и да излязат в реалния живот! Ще вземат да изпуснат някое клипче в Tik tok, пази Боже!
-Мамо-вика щерката-изобщо си много изостанала! Отдалечила си се от природата, ядеш вредни храни, пушиш!
-Ти пък какво разбираш от природа? -питам я.
-Аз ли? Мечтата ми е-вика-да си имам селска къща и да си отглеждам екозеленчуци. И ще си имам кокошцици, да тичат на воля и да ми снасят екояйца!
-Вярно ли? Искаш сред природата? Ами хайде, викам, ще ви заведа сред природата! На село. И ще се върнете с писъци на третия ден!
-Кой, ние ли? Ти се правиш на градска кокона, нищо, че си от село!
Природа значи! Ами добре!
Имам един приятел, който купува селски къщи. Та му звъня и го питам. Обяснявам му какво точно искам, а той се хили и вика:
-Имам точно каквото ти трябва! Ама си голяма садистка, да знаеш! Абе какъв наем, тя и без това е пуста! Ама ще дойда да погледам, може ли?
Уговорихме се ние. Събирам аз челядта:
-Намерих ви селска къща. Таман сред природата. Ама няма да издържите и два дена!
-Кой, ние ли?
Та се хванахме на бас. Ако устискат два дена, ще им готвя каквото кажат. Ако не-те ще чистят и готвят една седмица.
Обаче при едно условие-таткото ще си остане в града. Че какъвто е милостив, ще ми провали плана.
Та се натоварихме на колата. То лаптопи, то багажи , то дрешки, плажни масла!
Аз си мълча и си приготвям багажа тайно.
-Трябва да купим някои основни продукти-викам им.
-Какви продукти? От там ще си купим, хем са екологични!
Та тръгнахме. И стигнахме.
Слизаме ние и народът опули очи.
Трева до кръста, къщата непочиствана от месеци.
-Ама ти къде си ни довела?
-Сред природата-викам.
-Нали това искате?
-Ама виж колко е буренясало!
-Ами тревата е част от природата. Това да не ви е градския парк? Ще трябва сами да я окосите!
-Ама как ние? Няма ли на кого да платим?
-Няма, викам, няма. В селото са останали десетина баби и дядовци, кой да я окоси?
Хайде, момчета, захващайте се с тревата, а ние ще чистим къщата!
Обаче не им дадох коса, че ще си отрежат някой крайник! Дадох им по една мотика да тесат тревата!
А момите заведох в къщата. Тя съвсем прилична къща, ама като никой не е стъпвал с месеци, тук там някое паяче си е направило дом.
-Олеле, мамо , паяк-изпищя първа щерка ми.
-Мамо, убий го!
-А не-викам. Не убивам живи същества. Сега ще го обера с метлата и ще го пусна на свобода.
-Ама той ще се върне! Убий го, де!
Не влизам в тая къща, докато има буболечки!
-Значи губиш и ще чистиш и готвиш!
Разфуча се и вика:
-Къде е прахосмукачката?
-Каква прахосмукачка? Сред природата прахосмукачка няма. И ток няма.
-Как няма-изпищя кандидат-снахата.
-Аз как ще предавам за блога си? Още вчера съм обявила, че ще покажа
клип за живота сред природата!
-Какъв клип? Тук няма Интернет-съобщавам доволно.
-Как да няма? Ама как живеят тези хора?
-Природосъобразно-хиля се аз.
След три часа двора приличаше на минно поле-дупка до дупка! И между тях-туфи трева!
Момите пищяха и търчаха, видели ту паяк, ту стоножка. Обаче накрая една мишка ги прогони окончателно!
-Къде е тоалетната - питат ме.
-Ей там, в дъното на двора.
-Ама ти луда ли си? Там сигурно има змии!
-Змиите обичат припек, спокойно-викам им.
-А, не! Ние ще стискаме!
-Ваша воля-викам им.
Ама не устискаха!
Отидоха двете, стиснали тояги, готови да се бият с чудовищата от тоалетната!
-Искаме кафе-викат ми.
-Ами напалете огън, ей го огнището. А джезвето и кафето са в колата.
-Какъв огън? Не взе ли газовия котлон поне?
-Не, викам.
-Газовият котлон е част от цивилизацията. Нали искахте автентичен природен живот?
Та много се забавлявах !
Синът едва не си посече пръста на крака с мотиката, а бъдещият зет си разби веждата в дюлята! И четиримата бяха опушени като коминочистачи, докато се опитваха да запалят огън.
Умряха от глад, защото в селото нямаше магазин. Имаше само яйца от щастливи кокошки, ама сурови. И сурово мляко направо от кравите! И то необезмаслено!
Накрая, в ранния следобед, се предадоха!
-Ние си тръгваме-вика щерката.
-Нахапаха ме някакви насекоми, ще получа алергична реакция!
-А, от комари никой не е получил алергия! Не минава номерът! Пък и аз нося ампула , ей сега ще те дупна!
-Няма! Искам си у дома! Тръгваме си!
В тоя момент дойде моят приятел и като видя двора, се запревива от смях!
-Момчета, вие окопи ли копахте? Е, как е сред природата?
И те се разфучаха и заминаха с колата!
Зарязаха и мен, и природата!
Когато се прибрах вечерта, в апартамента цареше тишина.
-Къде са героите-питам мъжа ми.
-Спят-вика.
-Взела си им душите с твойта природа. Олапаха мекиците за нула време, изкъпаха се и не са мръднали. Ама бива ли да си толкова лоша?
-Аз ли? Те искаха да живеят сред природата. Какво да ги правя, че не могат огън да си запалят?
-Трябваше и аз да дойда.
-А, не! Та да им запалиш огъня и да им окосиш тревата ли? И аз да загубя?
Та спечелих баса. То нямаше и как да не го спечеля де!
Природолюбители, друг път!
Още ми се сърдят!
Автор Таня Арабова
Полет от Тел Авив до Ню Йорк на американска авиокомпания...
Стюардът на първа класа забелязал, че 50 места от неговите били заети от много богати евреи... И си помислил:
"Ако ги обслужа добре, всеки ще ми дадат по десет долара бакшиш за кафето... Така накрая ще имам 500 долара... И ако се постарая много, може и по 25 да отпуснат..."
През целия полет той обикалял около тях, сервирал уиски със сода, таблетки, одеяла...
На сутринта пристигнали в Ню Йорк и той приготвил джобовете си...
Евреите започнали да слизат...
Първият казал:
- Летял съм много през живота си, но никога не са ме обслужвали така... Благодаря! - като му стиснал ръката и си тръгнал...
Вторият и той "Благодаря!", като също стиснал ръката му и си тръгнал...
И така още ...48 пъти...
Стюардът бил в ступор...
Последният, нисичък старец, казал същото, но добавил:
- Заедно с приятелите ми решихме да Ви се отблагодарим...
И му връчил чек за ...10 000 долара...
След като се опомнил от шока, стюардът размахал радостно чека и тихичко си казал:
- Ей, тия евреи... Може и да не са убили Христос, ама как са го измъчвалиии...